Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

С 30 часа под вода бойците трупат професионализъм

[post-views]
55_belene

Сбор по водолазна подготовка в Белене, ръководен от капитан Димитър Маринов, командир на щабна рота в 55-и инженерен полк

Двуседмичният лагерен сбор по водолазна подготовка в 55-и инженерен полк в Белене, в който бяха ангажирани водолази от Военна полиция – Варна, група от батальона за защита на силите в Стара Загора, инженерна рота на ВМС във Варна и водолазите от инженерния полк приключи.  Равносметката показа, че бойците се постараха да изпълнят прецизно всички поставени задачи. Въпреки че времето не прояви благосклонност и изненада с дъжд, мокър сняг, студ и вятър. Капитан Димитър Маринов е командир на щабна рота в полка и ръководител на сбора с водолазите в цялата армия. Той е и най-старшият офицер водолаз в Сухопътни войски. „В годишния план са заложени три такива двуседмични сбора. Единият е сегашният – на р. Дунав, той е зимен. Вторият е през лятото, на морето, където домакини са от база Атия, където ще положим изпит пред водолазна квалификационна комисия. А третият е през есента на яз. „Искър”, там ще домакинстват от Военна полиция. Целта е водолазите да придобият опит и увереност при изпълнение на поставените им задачи при всякакви атмосферни условия и в среда на основните видове водоизточници – река, море и язовир. Защото всеки от тях си има своя специфика“, пояснява капитан Маринов.

А задачите, които се изпълняваха на сегашния сбор, бяха свързани с оглед и проверка на водния обект и добиване на данни за релефа на дъното, скоростта на течението, температурата на водата. Преди това обаче се извършва претърсване с металотърсач, за да  се разбере дали под водата има взривни или невзривни метални обекти. А данните от подводното разузнаване помагат на управлението да избере най-подходящите места за преодоляване на водната преграда.

55_belene

В случая разчетите на капитан Маринов сочат, че за две седмици на всеки водолаз се падат по 8 дни спускане под вода. Така например всеки водолаз сутрин прави едно спускане и следобед още едно. Като сутрешното спускане е над 1 час, а следобедното около 1 час. Така за всеки на сбора сумарно се натрупват около 32 спускания или 30 часа под вода. Войниците водолази трябва да направят в годината минимум 100 часа под вода. Това не важи за нещатните водолази на Военната полиция. Докато щатните получават заплата именно за длъжност плюс допълнителни възнаграждения за работа във вредни условия и допълнително възнаграждение за всеки 1 час под вода. Те преминават и на всеки 6 месеца през специални водолазни медицински прегледи. Заради тежките и суровите условия на труд законът им позволява след 15 години щатна служба като водолаз и 46 г. възраст да се пенсионират.

В един от дните бойците демонстрираха спускане от плаващо средство и търсене на потънали предмети, подаване на данни за тях, оттрениране на начини и способи за извличането им.

podpolkovnik_dragov_55_belene

Подполковник Йордан Драгов е началник на отдел „Контрол и охрана“ при регионална служба Военна полиция – Варна. Той е и ръководител на нещатната водолазна група от самото й създаване през 2006 г. На 6 март групата навърши 15 години. „За мен този зимен лагер е изключително полезен. Сигурен съм, че това е така и за моите служители. Тук извършваме реални действия на река при зимни условия. Температурата на водата е 4–6 градуса, освен това течението на реката се променя бързо“, убеден е в ефективността на учебния сбор подполковник Драгов. И обяснява, че днешното занятие е ходене по пътеводно въже, което е поставено перпендикулярно на течението на Дунав. Това става от брега, поставя се буй, чиято дължина е от 40 до 50 м в зависимост от това, къде е изпаднал предметът. Тръгва се от брега, маркира се, отива се до буя. Работи се само с напипване, тъй като видимостта е изключително малка – от порядъка на 15–20 см. „На места дори не можем да си видим даже манометрите и компасите, които са на ръцете ни“, уточнява подполковникът. Във водолазната дейност подполковник Драгов се придържа към изпитания принцип в армията – командирът трябва да може да каже „прави като мен“. Той е на 53 г., но дава личен пример за закаляване. Влиза само по бански в ледените води на Дунав, за да калява тялото си, което е абсолютно необходимо за един водолаз. „Това не е задължително, но аз показвам, искам да дам личен пример на подчинените си, а те са много по-млади от мен, че и те трябва да се каляват. Без това не може“, смята подполковник Драгов. Той лично потопи през януари в студените води на Черно море за Богоявление 11-месечната си внучка.

 „Всичко, което наблюдавате в момента, е колективна работа. Най-важна за мен и за групата е безопасността. Всеки от нас има семейство и трябва да се върнем живи и здрави, след като сме изпълнили задачата. Колективната работа няма състезателен характер. Започваме на дадена местност от 40–50 м, когато ни покажат къде е изпаднал предметът. С нашите възможности с колежката можем да прочистим един участък от 10 м. След това идват колегите от Белене, после от Стара Загора, след тях от ВМС. Нашата цел е, тъй като всички сме служители на МО, да намерим това, което търсим, без да влагаме състезателен характер. Няма никакво значение кой ще го намери, ние сме колектив от различни родове войски, сработели сме се много добре и е важен крайният резултат“, убеден е подполковник Драгов.  Той благодари на ръководството на полка и на командира, които са предоставили възможност независимо от епидемичните условия сборът да се проведе и задачите да бъдат изпълнени. И подчертава, че се спазват стриктно всички мерки. Затова на лагера няма нито един разболял се или със симптоми, че е заболял от коронавирус.

„На нас ни трябват определен брой спускания. Докато щатните водолази са на разположение 365 дни. Ние също сме на разположение, но от нас не се изисква даден брой часове. Щатният водолаз има определен брой часове, които трябва да направи под вода. Ако евентуално не направи 100 или 120 часа, той няма как да покрие изискванията и да бъде щатен водолаз. Докато на нас ни искат 12 спускания, но ние не отстъпваме по професионализъм на колегите си. Единствено нямаме т.нар. сухи костюми, които след като ги облечеш, излизаш сух от водата. Нашите са мокри, така че с тях по-бързо се охлажда тялото. Затова ние излизаме малко по-рано – между 30-ата, максимум 40-ата минута, защото започваме да усещаме и самите бъбреци. Докато другите колеги са сухи и могат да останат под вода час, час и половина. Освен това ние не получаваме никакви допълнителни възнаграждения“, заключава подполковник Драгов.

Най-ново

Виж още

Избрани