Информационен център на Министерство на oтбраната

Автор: Илия Петров

Когато събитията около нас ни разтревожат и ние се заплетем в разгадаването им, обикновено си спомняме старата китайска поговорка „Не дай Боже да живеем в интересни времена”. В такива периоди времето напуска коловозите на ежедневието и всичко започва да изглежда от една страна по съвсем различен начин, но от друга – усилва контурите на структуро-определящи светогледи. Случая с пандемията е точно такъв. От инструментална гледна точка тя е освен биологичен и обществен микроскоп. Фактите, които конструират реалността около нас, интерпретацията на тези факти, различните идеологии и религии, икономически теории и практики са едновременно и размити и контрастни. Следователно, не само трудно отчитаме новите социални феномени, но и някои от старите, сякаш пречистени от съмнения, ни изглеждат изцяло прояснени.

Обяснявайки успеха на Великобритания при ваксинирането или отговаряйки на незададения въпрос „Кой създаде ваксините”, премиерът на Великобритания Борис Джонсън беше брутално откровен. На среща с депутатите от Консервативната партия миналата седмица той заяви, че зад успеха на разработването на ваксините за рекордно кратко време стоят „алчността“ и „капитализмът“. „Всъщност съжалявам, че го казах” – добави малко по-късно той по време на конферентната връзка с непослушната парламентарната група на торите. Но съжалението беше не по същество, а формално. Просто при него се възбуди рефлекса на всеки един политик, че не съжалява само за думите, които не е изрекъл. Борис Джонсън може и да е иронизирал Маркс, което е в негов стил. Той е известен като недисциплиниран политически екземпляр, което впрочем го прави симпатичен.

Аварията на подводницата „Курск“ през 2000 г. доведе до смъртта на целия є екипаж

Давам пример с Англия, тъй като тя е родината на съвременния капитализъм и либерализъм. Маркс пише „Капиталът” в Лондон, позовавайки се на статистиката на текстилните предприятия в Манчестър (където кракът му не е стъпвал). Идеята му е да го посвети на Дарвин. Но Дарвин отказва. Истината е, че Обединеното кралство има с какво да се гордее в сблъсъка с COVID-19. И да добавим- „Брекзит“-а му помогна. Великобритания е на трето място по брой ваксинирани, съпоставени с броя на населението, след Израел и ОАЕ и е на пето място по най-ниски нива на смъртност, сравнена с 27-те страни в ЕС.
Най-ниска смъртност има в Дания, Норвегия, Финландия и Португалия.

Най-висока е смъртността в Унгария, Чехия и България. (Виж „The Spectator’s Covid-19 data tracker. Updated daily”).
Около две трети от всички ваксини, използвани във Великобритания досега, са произведени в ЕС. И когато ЕС изпраща въоръжена полиция да нахлуе в склад за ваксини в Италия и блокира износа на 250 000 дози на AstraZeneca, предназначени за Австралия, то това е признак, че се посяга на конкуренцията, което прави една стока (ваксината) по-скъпа.
Но въпреки дългосрочните последици от паниката в Европа и вътрешнопарламентарната опозиция, Борис Джонсън не трябва да съжалява. Защото в случая политическия фактор пречи на икономическия и подменя без особено да разсъждава „капитализма и алчността” с „алтруизма и справедливостта”. Свещената левица на острова скочи като ощипана. Лейбъристката Анджела Игъл написа в туитър „Алтруизмът, не алчността ще ни спаси“, а нейният колега Бари Шърман определи изказването като гаф. Само че не е.

В действителност, изобретяването и прилагането на ваксините е триумф на свободното предприемачество и мултинационалните корпорации. Геополитическата война за ваксините е още едно доказателство за това. Вярно е, че
държавите не стояха с ръце в джобовете.

Но три от четирите ваксини, лицензирани в развития свят, бяха създадени от частни предприятия – BioNTech / Pfizer, Moderna и Johnson & Johnson jabs. Четвъртата, британската, на Oxford jab, бе изобретена от университет, а след това комерсиализирана от една от най-големите фармацевтични компании в света. Британците казват, че европейските съседи имат нужда от тяхната помощ и като се има предвид как се справят, скоро могат и да я предоставят. Приемът в болниците на острова с диагноза COVID-19 е намалял с 96%.

На 29 март Лондон осъмна без нито един смъртен случай от коронавирус. Стават и каламбури, разбира се. Получава се втори, обратен „Брекзит”. Можем да го назовем „Евроекзит”. От началото на седмицата на британските жители е забранено да напускат страната без „разумно извинение“. Самото появяване на летище може да донесе глоба от 5000 лири. Тази забрана, уж лишените от чувство за хумор англичани твърдят, че е специално приета заради бащата на премиера, който имал навика да „партизанства” и често отскачал до семейната вила в Гърция.

Минавайки през България, Борис Джонсън можеше да впрегне „спин докторите” си и да започне да обяснява какво в действителност е искал да каже. Но няма смисъл. Защото за капитализма и алчността, повтарям съвсем убедено, Борис Джонсън е напълно прав. И вместо да се извинява, той трябва да повтаря непрекъснато тази фраза до следващите избори. С нея ще ги спечели.

Свободното предприемачество и мултинационалните корпорации започват да ни вадят от бъркотията (не че същевременно не създават други бъркотии) и трябва да говорим за това много повече, отколкото го правим. Ще развия една контра- фактологична хипотеза, която надявам се ще бъде някакъв вид доказателство. Представете си сега следното. COVID-19 се появява през 1985 г. в разгара на Студената война и то първо в Западния блок. Социалистическите медии бързо разпространяват информацията за епидемията. „Желязната” завеса става „Стоманена”. „Вирусът” е наречен
изобретение на „гнилия капитализъм”.

Първоначално върхушката на комунистическите сателитни на КПСС партии, която не носи много умствен багаж, си щъка безгрижно в Западния блок и внася вируса в Източния. Обвиненията в биологична провокация, диверсия и умишлено заразяване на „добрия” социализъм от „лошия” капитализъм, стават основен рефрен на идеологическата война. В този контекст си спомням популярния по времето на соца виц за партийния секретар от ЦК на БКП, който наблюдава бурята през прозореца на партийния дом (където днес заседава българския парламент) и цъкайки с език казва: „Пак развалиха времето проклетите капиталисти”. Но да се върнем към нашата контра-фактологична хипотеза. Социалистическите хора започват да боледуват. Въпреки марксическото доказателство, че тяхната имунна система е много по-яка от тази на капиталистическите хора. И докато социалистическата пропаганда попържа капитализма, капиталистическите страни изобретяват ваксината. „Вражеските” радиостанции внасят смут в системата и вярата в комунизма се разклаща. „Злият” капитализъм предлага помощ на „бедната рода от Изтока”. Разбира се, чрез търговски споразумения. Ваксината струва пари и самия Запад е платил висока цена.

Изтокът отказва, оплел се в кълчищата на технологичната, медицинска и фармацевтична безпомощност и сриваща се пролетарска гордост и идеология. Но, гърчейки се, приема помощта и започва да разменя петрол и суровини срещу ваксини.
Сега и тук е времето. Задължително и съвсем сериозно. Припомням историята с руската подводница „Курск”. На 12 август 2000 г., 5 месеца след като Владимир Путин беше избран за президент на Русия се случи трагедията с подводницата „Курск”. След подводния взрив в нея остават живи 24-ма души от 118. Те подават сигнали и очакват да бъдат спасени. В цяла Русия, пък и по света по различните радиостанции, непрекъснато се върти песента на Висоцки „Спасите наши души, спешите к нам ”. Всуе. По същото време Путин разпуска по къси ръкави в резиденцията си на Черно море. На Русия моментално е предложена помощ от Норвегия и Великобритания, най-близките до мястото на произшествието страни от НАТО. Путин първоначално отказва. Руският спасителен батискаф обаче няколко пъти не успява да се скачи с подводницата. Уплътнението е старо и негодно. Вследствие на бунта на майките и съпругите на екиажа на „Курск” Путин приема подадената ръка от Запада. След 5 дни. Пристигат първо норвежците, а малко след тях и британците. Само за да намерят мъртвите тела. Не обсъждам причините за катастрофата.

Оставям казуса на професионалистите. Но приликите между този реално случил се катаклизъм и настоящата контра-фактологична хипотеза за COVID-19 пандемията все пак са поразителни. Защото ако социалистическата система не се беше срутила от тежестта на собственото си безсилие, то един такъв вирус по чисто технологични причини щеше да доведе до нейния идеологически крах. Тогава. Само за да подкрепя себе си – в края на миналата седмица социалистическа Венецуела предложи на света петрол срещу ваксини! Типична бартерна сделка, която известно е, беше популярна по времето на социализма и се наричаше още „майка на далаверата”. Това разбира се не е алчност. Това е унижение.

Изобретенията вървят заедно с капитализма. Конкуренцията подхранва иновациите. За периода 1901-1920 г. има 17 Нобелови лауреати за физиология или медицина, от които двама се руснаци – Павлов и Мечников. От 1920-1989 г. обаче, колкото време изтрая социализмът в СССР, Нобелова награда за физиология или медицина са получили 135 души. Нито един от тях не е от социалистическа страна. Съществува също така още едно очевидно преимущество на капитализма. Добре обуздания капитализъм може по време на парични кризи, както балона на недвижимите имоти и финансовите деривати през 2008 г., и както сега по време на пандемията, много бързо да се превърне в държавен социализъм, без да пречи на частния бизнес. За социализма това е невъзможно. Разбира се, съществуват такива хибридни системи като днешен Китай начело с комуниста Си Дзинпин, но особеностите на китайския комунизъм, който е на път да изпревари САЩ по БВП, още не са добре преценени. Друг е въпросът, колко комунисти са останали в китайската комунистическа партия.

Да. Създателя на ваксината на „Пфайзер” спечели 4.2 милиарда долара само в началото на пандемията. Заедно със съпругата са основали собствена лаборатория още през 2001 г. И не случайно я наричат „Ганимед”. Красавецът от древногръцката митология, който разлива амброзия в чашите на боговете от Олимп. Днес боговете на Олимп са всички хора и постепенно получават амброзията на века. Ваксини произведоха и Русия и Китай. Само, че в тези страни изобщо не може да се говори за социализъм. Държавите плащат, бизнесът печели. Човешкият живот не е безплатен. С тази истина трябва да се примирят всички антикапиталистически викарии. Защото без алчността и капитализма, нямаше да са възможни алтруизма и справедливостта.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top