Бойците на капитан Мартин Станчев служат на принципа „повече пот в ученията, по-малко кръв в боя“
Сапьорът може да сгреши само веднъж, защото втори път съдбата няма да му даде такава възможност. Тази максима е жив принцип и до днес в армейския живот. Сапьор е една от най-рисковите професии в армията и сега. В мирно време. Капитан Мартин Станчев от 55-и инженерен полк в Белене е командир на рота за унищожаване на невзривени боеприпаси. Службата на неговите бойци е напрегната, тежка и рискова, защото им се налага да се справят с реални заплахи и днес, когато няма война, да обезвреждат и унищожават намерени невзривени снаряди и бомби, щом ги вдигнат по тревога. И за да няма грешка, за да няма почернени забрадки, бойците му тренират безмилостно, без условности, сякаш се намират в реална ситуация. Навремето великият руски пълководец Суворов пророчески бе изрекъл гениалната мисъл: „Повече пот в ученията, по-малко кръв в боя“. За съжаление и до днес никой все още не я е опровергал. Напротив, армейският живот я потвърждава всекидневно, защото всяка грешка утре в реална ситуация се заплаща с кръв. Ненапразно казват, че армейските устави са писани с поуките от кръвта, пролята по бойните полета на войните.
А това че подчинените на капитан Станчев леят здраво пот по полигоните край Белене се убеди екип на „Българска армия.“ А това се случи на неотдавнашния учебен сбор, в който участваха и екипи от други формирования на пехотата. „Сборът, на който присъствате и действията, които ще наблюдавате имат за цел да повишат подготовката на сапьорни подразделения от Сухопътни войски. Освен моята рота участват екипи от 61-а бригада, 2-а бригада, от Пловдивския батальон на полка и химици от Мусачево. Моята рота е специализирана в неутрализиране на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства. Другите формирования имат същите функции. Като химиците са привлечени в сбора с основна задача водене на радиационно и химическо разузнаване и химическа поддръжка при неутрализиране на невзривени боеприпаси, които съдържат бойни отровни вещества“, казва капитан Станчев.
В занятието участват 49 души, които, освен че трябва да усъвършенстват професионализма си, трябва да уеднаквят техниките и процедурите при неутрализиране на различни боеприпаси и взривни устройства. „Неутрализирането е по няколко способа. Единият е разрушаване, ако е импровизирано взривно устройство. Ако е невзривен боеприпас е или унищожаване, или транспортиране, в случай че е годен за експлоатация, за съхранение. В занятието използваме и двата способа. Разрушаването ще е на импровизирано взривно устройство – в случая съмнителна кутия. Тя ще бъде разузната по дистанционен способ с робот и ще бъде заснета с мобилна рентгенова система, за да разберем дали в нея има взривно устройство и ще бъде разрушена с водно безоткатно оръдие“, обяснява капитан Станчев.
Другата група пък изпълнява задача по неутрализиране на импровизирано взривно устройство с т. нар. плоча за натиск, към която „противникът“ е привързал два боеприпаса, единият от които е химически. Екипът от Мусачево трябва да прецени дали снарядът е безопасен и може да се транспортира. Артилерийският боеприпас ще бъде унищожен чрез взривяване. „В 55-и инженерен полк има два екипа, които са в постоянна готовност за действие в помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Групов отговорник на едното формирование съм аз, а съставът е от нашата рота. В постоянно дежурство сме. Всяка година ни викат за обезвреждане на боеприпаси. Само през миналата година случаите са около 12. Унищожаването им се съгласува с органите на МВР и местната администрация. Във всяка подобна акция участват няколко институции, включително и Военна полиция. А транспортът е наш“, уточнява капитан Мартин Станчев.
Сержант Антон Иванов от батальона в Мусачево е командир на отделение за химическо, биологическо и радиационно разузнаване. „Ние винаги тръгваме първи, много преди челната колона, много преди батальоните. Нашата работа е да разузнаем маршрута за изнасяне за наличието на химически, радиационни и всякакви други вещества, които могат да бъдат използвани срещу собствените войски. Разузнаваме, след това докладваме по каналния ред. Ще препоръчаме на командването радиоактивният снаряд да бъде унищожен в защитена среда, а химическият е безопасен , така че и той може да бъде транспортиран и унищожен. Ние даваме препоръка дали самият снаряд, импровизираното взривно устройство са опасни, защото в една враждебна среда няма невъзможни неща“, разказва сержант Иванов.
Да, наистина химикът върви пръв. Пред него е само сапьорът с металотърсач и облечен в специален защитен костюм. Костюмът тежи средно 40-50 кг, зависи от размера. Движението с него изтощава до краен предел, дори и да изминеш 100 м. Питам бойците предпазва ли, ако настъпиш взривно устройство или под теб избухне снаряд, а те отговарят лаконично: „да, ще ти спаси живота, ще останеш жив, но въпросът е в какво състояние ще си.“ Подчертавам това, за да се знае колко е рисков воинският труд на тези смели мъже.
