Информационен център на Министерство на oтбраната

Мисията в Мали е бойна школа за младия лекар

Лейтенант д-р Петко Гинев от Клиниката по травматология и реконструктивна хирургия на ВМА смята, че за краткото си професионално CV съдбата му е поднесла много разнообразна и „сгъстена програма”. И най-различни професионални предизвикателства. От опит се учиш много по-ефективно, макар и по трудния начин, казва младият лекар сега. Запомняш го завинаги.
След няколкомесечна работа в клиниката той заминава като национален командир на контингента в Мали, начело на българския военномедицински екип, който подсигурява медицински мисията на ЕС за обучение на силите за сигурност в столицата Бамако. Екипът ни е като семейство и как се постига това, не се преподава в университета или в училище, казва след пристигането на българския екип д-р Гинев. Бил е благодарен, че до него е била старшина Мая Димитрова, с опит от две предишни мисии. Относно служебните ни задължения беше предизвикателство и приключение споделя младият лекар.


Французин с откъснат нокът, чех с абсцес на крака, малийче с откъсната част от пръста, на които е правил превръзките в Роля 1, това са само част от пациентите на д-р Гинев в Мали. Имали и „стандартни” заболявания като респираторни инфекции, диария и мускулно-скелетни травми като навяхвания, дискови хернии, болки в кръста и във врата. Срещат се с предизвикателството ковид и най-много от пациентите на българския екип са с тази диагноза, някои от тях евакуирани. Но над 50 остават на лечение и при пика на заболяването в контингента на мисията през ден извършват тестване в цялата база. Д-р Гинев обикаля пациентите си, карантинирани в стаите. Имал два сериозни тежки случая, наложила се евакуация, а по-късно единият от тях, французин, се върнал и изказал благодарността си.


Той самият се разболява преди да замине за мисията в Мали и опознава симптомите на заболяването като пациент.
Питаме на какво го научава четиримесечната му медицинска практика в Мали, след като лекарската му практика в клиниката във ВМА след дипломирането му е със също такава продължителност. Реално половината си лекарски опит той придобива в Африка… А сега вече мисли и мечтае за мисия в Афганистан.

Категоричен е, че мисията в Мали може да даде много на един млад лекар. Там си сам с тримата си колеги, сам вземаш решения, лекувате цялата база и ако направиш грешки, те са твои. Времето в първия месец го подложило на голям стрес при влизането в кабинета на всеки пациент. Впрягаш целия си опит, знания и интуиция да определиш диагнозата. Няма ги колегите от клиниката и болницата зад гърба ти, за да „вдигнеш” телефона. В Мали си старши национален представител, командирован в щаба на мисията и съветник на командващия като единствен лекар, докато, както днес споделя, началникът по медицинската част няма „медицинско мислене”.

Моменти от мисията в МалиФото личен архив

Имал и случаи, когато работи с лекар-медицински съветник в началото на времето на служба в мисията: той – с по-висок чин, подполковник. И сблъсъкът идва, когато се разминават вижданията им за начина на лечение при различните пациенти. Защото под документите стои подписът на лейтенант Гинев… При разговора с него той се научава, когато се диагностицира пациент, кога трябва да се вслушва и кога „да отстоява своето” като лекар и пред по-високия чин. Школата, която се изкарва в мисия е и в организационната работа, в отношенията в екипа, учиш се да си началник. А д-р Гинев заминава там на 26 години. Срещу мен са, споделя той, например двойно по-възрастни хора, с опита от голям брой мисии зад гърба си. А аз съм „зелен” като мангото в Мали през януари – много зелен. А трябва да работиш наравно с хората от екипа си, да даваш пример. „На по една бира” преди вечеря после обсъждали работния ден. Като екип се разбирали много добре, сработили се, наистина се чувствали като в семейство, като добре смазана машина. А времето лети, когато имаш много работа и си казахме – защо да не изкараме още 4 месеца, спомня си днес д-р Гинев. И може би това обосновало предложението им. Но напрежението си се натрупва, спомня си той, като лекар отговаряш за десетки хора, и може би стана добре, че ръководството ни не прие предложението.
Хората, които са ти пациенти, не разбират, обаче, дали си добър или лош лекар, но те оценяват дали си добър или си лош човек. И като помогнеш, казват че си най-добрият лекар. В медицинската практика винаги се налага да вземаш решения, но там се научаваш да ги вземаш сам. А като лекар представяш и себе си, и България.

Наистина, остава най-ценен медицинският опит, който надгражда над опита си на травматолог, и опитът да ръководи хора, което си е истинско предизвикателство. Затова д-р Гинев смята, че мисията в Мали е едно от най-хубавите и полезни неща, които са му се случвали, истинска бойна школа за младия лекар. Затова и сега мисли как „да разположи” във времето си следващата мисия, тази в Афганистан, според времето за вземане на специалност. За да може още по-нататък да има опита и да замине в хирургичен екип. В този смисъл Мали е добра, полезна мисия за млад лекар. И сравнява с опита, който навремето колегите му са получавали от практиката си след дипломиране да работиш известно време по разпределение. Е, мисията в Мали може да се мисли и като неговото „разпределение”. През тези месеци той е бил и гинеколог, и педиатър заради молба от чешките колеги да прегледа малък пациент от семейство на местния персонал. Проблемът бил само, че говори английски и немски, но не и френски, за да разпита пациента… Наложило се да действа и „на ръба“ на медицинската практика, почти като чакръкчия, спомня си с усмивка д-р Гинев. А за дерматологичните проблеми се консултирал с колеги от ВМА.


За екипа им е признание, че и германците се консултирали с него. Най-голямата награда за нас беше това, че цялата база излезе, за да ни изпрати, споделя днес д-р Гинев.
Сега се радва, когато се връща към работата си в клиниката, казва, че е щастлив да може с колегите си да помагат на пациентите с травматологични проблеми. С неговия опит от лечението на толкова много хора с ковид в Мали знае, че ще бъде полезен и в някоя от преобразуваните в ковид-клиники на ВМА в момента. Ще се учи на клиницизъм, макар и повечето болни в неговата клиника „да не са лесни” – много от тях, възрастни, със счупени крайници и с неизбежните съпътстващи заболявания. Намира думи за колегиално възхищение от уменията, които имат инфекционистите и които в ковид-пандемията сега се доказаха и станаха обществено видими и оценени. Младият лекар казва, че у нас има много хирурзи ортопеди с опит, има добра и стара, и нова школа в травматологията. Старата е с поливалентна хирургия, докато по-младите хирурзи са по-високоспециализирани, работят на много високо ниво. Но във ВМА се лекуват всякакви пациенти, така че и д-р Гинев се сблъсква и с ендопротезиране, и с травматология. Но първата стъпка е четене и работа, смята той. Грижите, които получава българския пациент, са като в най-добрите клиники в Европа, разликата е в цената за пациента – в пъти по-скъпо в западните клиники. И казва, че са преувеличени претенциите към здравната ни система: у нас можеш достъпно да получиш консултация от най-добрите специалисти, включително при светилата на медицината ни. България не е лошо място да се лекуваш, обобщава д-р Гинев. Остава да се остойности и лекарският труд, макар че стресът в лекарската професия да е неизбежен. Случва се с тези лекари, за които работата им е страст. Смята, че това са хора, готови на саможертви, когато искат да са добри в това, което правят. И ковид пандемията го доказа буквално…

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top