Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Ако вложим известна доза хумор, би трябвало да кажем, че главният политически резултат от процедурата за избор на президент на Косово е констатацията, че Рамуш Харадинай ще трябва още да почака, за да изпълни мечтата си. Някогашният виден командир на бунтовническата Армия за освобождение на Косово (АНО), после политик и дори на няколко пъти краткотрайно и премиер, 2 пъти задържан от Трибунала в Хага за извършени престъпления и после освобождаван, лидер на партията Алианс за бъдещето на Косово, никога не е криел амбициите си да завърши партизанско-военно-политическата си кариера като държавен глава. И по този начин да си изравни личните сметки с Хашим Тачи, с когото имат стари спорове за уреждане още от времето на борбата против сръбските власти в горите на някогашната провинция, преминали през противопоставянето на политическия терен в Прищина. И довели до това Тачи да е обвиняем от Специализирания съд за Косово, докато Харадинай да се опитва да седне в креслото му на президент.

Вьоса Османи със семейството си

Финалът на този личностен и вероятно принципен спор се отлага. Тачи може би ще лежи в някоя от килиите в Хага, докато на Харадинай не му остава нищо друго, освен да стане повод някои издания в Прищина да сложат заглавие от типа: „Командирите от УЧК (на албански – АОК) плачат!”. Страданието на Рамуш, станало обект на тази ирония, бе предизвикано от факта, че парламентът в неделя вечер, 4 април, гласува и избра 39-годишната юристка със специализация в Питсбърг, САЩ, Вьоса Османи Садриу за пети президент на най-новата балканска суверенна и независима държава. Изборът бе удар срещу амбициите на Харадинай да се впише в управлението на държавата след като и на поста премиер, и на спикер на парламента бяха поставени кадри на партията „Самоопределение”, спечелила убедително предсрочните парламентарни избори на 14 февруари. Нямало да бъде демократично и трите ключови държавни поста в Косово да принадлежат на една политическа сила. Това щяло да означава край на участието във властта на някогашните командири и бойци от АОК, стояли начело на държавната машина през цялото време от 1999 г. насам.
Това съображение може и да има значение другаде, но в следизборната ситуация в Косово бе пренебрегнато категорично от премиера и лидер на „Самоопределение” Албин Курти. Няколко пъти той каза, че не обръща внимание на обвиненията, че искал цялата власт за себе си.

И че това не е демократично, защото разположението на парламентарните сили, които избират държавния глава, е в негова полза и той няма намерение да изпусне този шанс. В прав текст Курти каза, че ако неговата кандидатка Вьоса Османи не бъде избрана, ще предизвика отново предсрочни парламентарни избори. А там – „каквото сабя покаже”. Пък и конституционната процедура е такава – изборът се случва в парламента. Предвидени са 3 гласувания в събранието. При първите 2 от тях победителят трябва да получи повече от две трети от гласовете на депутатите – най-малко 80 от всичко 120. Ако при двете гласувания този праг не бъде постигнат, се провежда трето, решаващо. При него може да се победи с обикновено мнозинство от 61 гласа, но при условие, че са гласували най-малко 80 представители. Ако и тогава не се избере държавен глава, се отива на парламентарен вот.

Харадинай не е наивник, но не можа „да преглътне”, че Албин Курти нямаше и друг изход освен да предложи Вьоса Османи за президент. Майката на две близначки има сериозна заслуга за категоричната победа на „Самоопределение” на изборите на 14 февруари. Самата юристка, която е била шеф на кабинета на президента Фатмир Сайдиу, направи сериозен, но рисков ход. Тя бе втори човек в Демократичния съюз на Косово на Иса Мустафа, когато ДСК и „Самоопределение” преди 2 години и половина направиха коалиция и съставиха правителство начело с Албин Курти. В сделката тогава постът председател на парламента се падна на хората на Иса Мустафа и той без колебание предложи своята заместничка в партията Вьоса Османи за спикерското кресло.
Когато Иса Мустафа развали коалицията, за да остави извън борда Албин Курти, Вьоса заяви, че напуска своята партия-майка ДСК и че ще подкрепя доскорошния премиер. Дали това бе някакъв спонтанен израз на поколението, което идва на политическата сцена и част от което са Курти и Османи, или беше премерен ход с оглед на убеждението, че промяна в Косово е възможна, но и наложителна? И че тя е свързана с окончателното изхвърляне от властта на хората, слезли някога от планините и заменили маскировъчните униформи с бели чорапи и копринени костюми. Те създаваха представа за Косово като за територия, управлявана от хора с изцапани с кръв ръце, потенциални „клиенти” на международните трибунали и специализирани съдилища.

Така Вьоса остана шеф на парламента, но когато бяха насрочени предсрочните парламентарни избори на 14 февруари, застана до Албин Курти, подеха заедно кампанията и накрая спечелиха убедително и съкрушително. Демократичният съюз на Косово, „нейната“ партия, остана трета, Иса Мустафа подаде оставка и напусна, а на негово място има нов лидер, който е от същата генерация политици като Курти и Османи.

На всичко отгоре, на Вьоса й хареса да бъде президент. Когато Хашим Тачи бе извикан в Хага пред Специализирания съд заедно с други свои някогашни бойци в АОК, в Прищина спазиха конституцията и определиха като временно изпълняващ длъжността държавен глава на Косово шефката на парламента Вьоса Османи. Така от 5 ноември насам тя съвместява две длъжности, което очевидно не й пречи.

В крайна сметка дали това е мечтата на живота й или е съчетание на няколко обстоятелства, за родената в поделената Косовска Митровица чернокоса хубавица Вьоса Османи това е шанс да остане в политиката още дълго време. От избора й на 4 април за пети президент на страната вероятно ще остане споменът, че в политиката всичко е възможно и… че женската солидарност е велика сила. В това число и най-вече в политиката. Гневът на Харадинай бе предизвикан не само от факта, че не можа да събере достатъчно парламентарна подкрепа – не, по-скоро, че не можа да консолидира опозицията в парламента да блокира избора на Османи. Бойкотът на гласуването бе пробит от две дами депутатки: едната е от партията на Харадинай, другата – от Демократичната партия на Косово, които не спазиха партийната дисциплина и влязоха в залата, за да осигурят мнозинство. И двете набързо бяха изключени от партиите си, а Харадинай публично обяви, че са били „купени”. С гласовете на етническите общности, но не сръбската, на третото гласуване в неделя Вьоса Османи събра 69 гласа при присъствие и гласуване на 79 депутати. Единадесет бюлетини бяха невалидни. Конституцията бе спазена, Косово вече има своя държавен глава, политическата криза е избегната, а заплахата от нови бързи предсрочни избори поне засега не е на дневен ред.

Разбира се, новият президент на Косово произнесе своето „тронно” слово. Нищо особено или по-различно: призив към всички да се включат в изграждането на демократичната държава, обещание да бъде държавен глава на всички косовски граждани, изразена надежда, че ще има успешно и конструктивно сътрудничество с изпълнителната и със законодателната власт за укрепване на държавността. Но и една специфична гледна точка по темата за изграждане и развитие на добросъседските отношения: заканата, че и на този пост няма да престане да се бори за истината и да търси справедливост за жертвите от войната със Сърбия в периода 1998–1999 г., както и наказание за онези, извършили престъпления срещу цивилното население в Косово. „Мирът може да се постигне само когато видим, че Сърбия скърби, когато поиска прошка и когато се постигне справедливост за онези, които пострадаха от злините”, заяви Османи.


Тъкмо с подобни обвинения – престъпления срещу цивилното население в същия „онзи” период, в Хага чакат процес и присъди нейният предшественик Хашим Тачи и още няколко негови някогашни бойци от АОК.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Костадин Филипов

Най-ново

Виж още

Избрани