Информационен център на Министерство на oтбраната

Произведения от КОВИД-19 произвол

Илия Петров

Изплува животинското от дълбините на човека, което и в нормална обстановка трудно укротяваме.

Когато една критична маса от земното население си въобрази, че идва краят на света, повечето от задръжките ѝ изчезват. Не казвам, че тази критична маса е достигната, но тревожните прояви на произвол и насилие са забележими. 

С други думи, негласната парола на КОВИД-19 поведението е след нас и потоп. Не говоря само за „притеснителна еволюция и увеличаване на обхвата на организираната престъпност” в Европа според доклад на Европол и сериозния ръст на употребата на насилие за постигането на целите на престъпните групи. Говоря за мирните жители. Изплува животинското от дълбините им, която и в нормална обстановка трудно укротяваме. То е опърничаво, но само едно го спира. В книгата на Петер Богати „Последният човек” се разказва за единствения останал жив след гигантски катаклизъм, изпепелил хората, но пощадил всички други форми на мъртва материя. Въпреки абсолютната самота този човек всеки път търси тоалетна за удовлетворяване на физиологическите си нужди, независимо че може да го направи навсякъде, никой не го вижда. Виждали сме обаче в нормални времена много човешки екземпляри да удовлетворяват тези си нужди пред погледа на мнозина. Елементарни примери, но именно това е културата. Тя ни спасява от животинското у нас и е онова нещо, което остава, когато всичко друго е изчезнало. Следователно тази пандемия, колкото и да е проклета, може да се окаже най-полезният исторически урок за човечеството от времето, когато е възникнала интелектуалната традиция на запaдната култура. Култура, създадена около космологични хипотези на неколцина обитатели на днешна Гърция и Турция през 6 век пр.н.е., и се основава на египетската култура, юдаизма и християнството. Вероятно ви звучи невнятно, че не сравнявам КОВИД-19 епидемията с предишните епидемии, земетресения, изригване на вулкани и преливане на реки и морета, кръстоносни походи, завоеванията на конквистадорите, религиозните, имперските и световните войни, атомните бомби или тероризма, тъй като те са били далеч по-смъртоносни от коронавируса. Вместо това разсъждавам за някакъв глобален исторически урок, и то, свързвайки го с интелектуалната традиция на запaдната култура още от зората на човешката цивилизация, когато тя е започнала да си задава въпросите откъде идва, защо е тук и къде отива. Всъщност аз твърдя, че ние не би трябвало да разглеждаме корона пандемията в сравнение с нищо друго освен с историята на света най-малко от 2600 години насам. Защото повечето от трагичните събития стават понятни на хората, много след като са се случили. С такива исторически събития, особено преди 20-и век, светът изобщо не е бил запознат, за да бъдат направени някакви ценностни изводи. За кървавите завоевания на конквистадорите, ескимосите и аборигените не са и подозирали, а кръстоносните походи не са били известни нито на китайците, нито на индианците. Неслучайно, когато президентът Никсън пита Мао Дзедун „Какво е мнението Ви за Великата френска революция”, китайският лидер съвсем сериозно отговаря: „Рано е да се каже”.

КОВИД епидемията е единственият пример на значително историческо събитие, макар далеч по-малко смъртоносно (засега) от вече описаните, което се случи и случва в реално време, непосредствено пред нас, около нас и в нас. Още не можем да кажем, че е зад нас. Благодарение на информационните и научните постижения тя е първото историческо събитие, което се осъзнава почти в самия момент на случването му.

Това е абсолютен феномен. Важно да се разбере, защото произволът и насилието вследствие на КОВИД психозите преживяват временна експанзия именно поради осведомеността на целия свят, какво се случва буквално във всяка точка на земното кълбо и в същия момент, в който се случва. Очаквам реплика, че например Андерш Брайвик застреля 77 души и рани 319 през 2011 г., когато за коронавирус никой не беше и сънувал. Но да не бъркаме практикуването на фашистка идеология с престъпленията, свързани с отчаяние и страх. Тоест със синдрома „след нас и потоп”. Ще направя леко отклонение от темата, макар и контекстуално. Светът отдавна е огромно село. Представете си коронавирусна епидемия през 15 в. в Китай. Не всички китайци щяха да се разбрали за нея, камо ли европейците. Въпреки че именно в Китай през 15 в. е измислена първата ваксина. Един придворен лекар предполага, че течността от гнойните циреи на оцелелите след едра шарка може да се инжектира на здравите и това да ги предпази от заболяване. Той доказва откритието си, ваксинира целия императорски двор, но за нещастие единият от синовете на императора умира (и тогава ваксините са давали дефекти). За късмет на лекаря императорът е имал много наследници. Впрочем европейците три века след китайците прилагат същия метод. В началото на 19 век 160-тонната корвета „Мария Пинта” отплава от Испания за Новия свят. Крал Карлос IV иска поданиците му отвъд океана да се възползват от новата технология на ваксинация, която използва инокулация с гной от мехури от кравешка шарка, сравнително леко заболяване, за да породи имунитет срещу едра шарка. Напаст, която убива милиони, включително десетилетие по-рано любимата дъщеря на краля. Първоначалното предизвикателство, пред което е изправен човекът, отговарящ за тази експедиция, Франсиско Балмис е как да прекара жизнеспособни кравешки шарки отвъд океана. Той взима на борда 22 момчета от сиропиталище, две от които заразява с кравешка шарка предварително. По време на пътуването на запад инфекцията се поддържа жизнена чрез внимателно разпространение от момче на момче и през следващите четири години вирусът, транспортиран и отглеждан в тях е използван за инокулиране на стотици хиляди хора от Перу до Филипините. Европейският опит, както се вижда е далеч по варварски от китайския. Осведомеността на населението на света през 21 век е в основата на произвола и бунта на масите. За смъртта с години не е говорено толкова много, толкова продължително и с такова натрапчиво усърдие. След като медиите превърнаха „КОВИД- Танатос” в ежедневен спътник, много подробности от цивилизацията, възпитанието, етиката и културата останаха на заден план. Нормално е синдромът „след нас и потоп” да възникне, но да се надяваме в краткосрочен план чрез ваксините и дисциплината да се върне, укроти и удържи в културните измерения на хомо сапиенс. Защото в дългосрочен план всички няма да имаме нужда от ваксина. Затова е важно тази критична маса, произвеждаща произвол, да намалява. И много страни дават пример за това. В Израел 90% от възрастното население е ваксинирано – рекорд за света. Бутан ваксинира почти всички възрастни срещу КОВИД-19 за една седмица, а Сейшелите са на трето място по инокулирано население. Великобритания ще достигне стадния имунитет от началото на тази седмица, когато 73, 4% от хората ще бъдат ваксинирани или ще имат естествен имунитет. Въпреки резултатите и големите надежди, създавани от различните правителства, пандемичният коефициент на произвола все още не намалява. В Швеция освен или по-скоро заради вихрещият се вирус има и друга епидемия – престъпност, основана на кланове. В края на август миналата година (най-тежката година, свързана с вируса) две тийнейджърки бяха отвлечени, изнасилени и малтретирани в продължение на часове на гробище край Стокхолм. Когато полицията ги намери, бяха намушкани и погребани живи в яма. Някак си бяха оцелели. В Боткирка, южно от Стокхолм, 12-годишно момиче, разхождащо кучето си, беше убито от блуждаещ куршум. Едно дете сподели в телевизионно интервю, че чува стрелба от прозореца на спалнята си почти всяка вечер. И това е най-шокиращото за по-възрастните шведи: колко много са свикнали децата с насилието в тези райони. Някои тълкувания стигнаха дотам, че младежите от висшата класа в малкото предградие на Стокхолм чрез консумацията на наркотици създава търсене, което води до разстрели в по-бедните райони. Може ли наистина да се мисли, че злоупотребата с наркотици сред малка част от младежта в страната обяснява защо в Швеция се извършват десет пъти повече убийства от банди, отколкото в съседните страни? На четвърти март тази година в центъра на южния град Ветланда 20-годишен афганистанец намушка седем души на пет различни места в града на разстояние от няколкостотин метра. Никъде не прочетох анализ, свързващ ниското ниво на ваксиниране сред емигрантите (било поради липса на желание от тяхна страна или немарливост на институциите) и повишаването на престъпността, която произвеждат. В САЩ, Великобритания и Франция подобна корелация вече беше направена. Преди година още при първото заключване в следствие на пандемията в мрежата се появи форумът „Поканени от всички“. Той беше създаден, за да могат по време на локдауна предимно тийнейджърки да споделят своя опит от ежедневния сайбърбулинг (системен кибертормоз и заплахи в социалните мрежи) сексизъм, сексуални намеци или нещо по-лошо. Сайтът получи популярност и стана актуален след смъртта на Сара Еверард, изнасилена и убита от полицай в Лондон. Оказва се, че тези които наричат себе си „оцелели от културата на изнасилване“ са почти 14 000. Размириците в Северна Ирландия миналата сряда, когато от двете страни на „стена на мира“ протестанти и католици се замеряха с камъни се тълкуват предимно с новия митнически режим за определени стоки, преминаващи между Северна Ирландия и останалите части на Великобритания. Под сурдинка се споменава, че недоволство сред пробританските юнионисти предизвика и решението да не бъдат подведени под отговорност политиците на Sinn Féin, присъствали на тържественото погребение на бивш командир от ИРА въпреки ограниченията на КОВИД-19. Или пък, че в началото на годината ЕС беше напът да блокира вноса на ваксини за Северна Ирландия? Повишаване на нивото на бедността, въвеждането на паспортни ваксини, което е удар в зъбите за младите, също са дискриминационен повод за ескалацията на насилието.  За да бъдем справедливи – насилие не се проявява само от отделни групи на обществото спрямо други, както и индивидуални актове на агресия. Насилие и произвол произвежда и държавата. Вече повече от година локдауните са основна причина за нарастващия коефициент на насилие във всички държави. А дълго време подтисканата вътрешно агресия впоследствие се мултиплицира навън. И това може да продължи, много след като пандемичните правила се охлабят напълно. От друга стана, очевидно е, че политиците използват пандемията, за да злоупотребяват с демокрацията, което също галванизира обществото, което вероятно не осъзнава, че отдавна демокрацията е инструмент, а не идеал. Примерите за пряката връзка на въздействието на страховете от корона апокалипсис сами по себе си и механизмите на държавно насилие, което поражда контранасилие от страна на обществени групи, са достатъчно много по целия свят. Но нека не забравяме, че властта съществува, за да поддържа реда. И когато изгърми някой бушон да използва сила. Силата обаче невинаги е насилие. Тя е излъчване на респект. Защото, ако властта не внушава уважение, тя изглежда слаба и това всъщност води до още по-голямо мултиплициране на произвола. Такова поведение никое общество не може да си позволи.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top