Последните 30 години „Българска армия” следи и гради нашата история, казва известният български политик и държавник.
– Г-н Паси, четете ли в. „Българска армия”?
– Израснах през комунизма, когато пресата беше пропаганда, но професионализмът в тази пропаганда беше предпочитан пред аматьорщината. (Без никаква носталгия по оня строй, но с искрено прискърбие отбелязвам, че днес у нас стандартите са доста занижени!) През 1970-те и 1980-те четях около дузина ежедневника и седмичника, а баща ми ме навигираше как да чета между редовете им. Не пропусках да прелистя и вестник „Народна армия”, където най-паметни бяха материалите за космическите програми и сравненията на съветската с американската.
– През август 1990, като млад депутат във ВНС се ангажирахте с ключовите въпроси от националната ни сигурност — Вие пръв в Европа (тоест в света!) предложихте в националния си парламент разпускането на Варшавския договор и разширяване на НАТО на Изток — с България. Но кога за първи път дадохте интервю за нашия вестник и по този повод?
– По спомен, броени дни след първите ми парламентарни речи през август „Народна армия” ме подири за интервю. По мой спомен именно за вашия вестник дадох първото си писмено интервю по темата НАТО. Написах го на парламентарната банка, на ръка в тефтерчето си – 4-5 въпроса с кратки мои отговори, заради които назубрих договорите на НАТО и ОВД (Организацията на Варшавския договор – б. р.) в библиотеката на парламента…
– Как по-нататък през годините вестникът, който от 27 май 1992 г. се нарича „Българска армия”, продължи да отразява Вашата дейност като президент на Атлантическия клуб в България, народен представител и министър на външните работи, както и работата на ръководените от Вас организации, структури и институции?
– Както и другите, стратегически – безпристрастно, обективно, без емоции, но с огромен интерес, професионализъм и респект към темата и грижа за България.
– Какви четива търсите във вестника, кои публикации привличат най-много вниманието Ви?
– Не бях чел „Българска армия” от години, уви… Благодаря, че ме подсетихте! Явно съм пропуснал много от вашето развитие! Забелязвам, че „Българска армия” се е превърнал от ведомствен в тематичен вестник, представителен за гилдията. Станал е магазинен, богат, дори любопитен за широка и професионална публика. Макар да отразява приоритетите на министъра, вестникът (и самият министър!) не се изкушава да прекалява със снимки на министъра. Независимо от това, темата за настоящото и бъдещото стратегическо българо-американско военно сътрудничество си струва да бъде допълнително осветлявана — просто защото то е и ще бъде уникално за десетилетия напред. Темата за Ф-16 – един от успешните лични приоритети на министър Красимир Каракачанов – и бъдещото ни сътрудничество по Ф-35 си струва да присъстват още по-често на страниците на „Българска армия”.
– Какви други препоръки имате към вестника? Забелязвате ли грешки или недостатъци?
– Обикновено вестниците имат препоръки към държавници и политици, но щом настоявате… Грешки или недостатъци — едва ли, по-скоро сантимент към традицията! Представям си да станете ежедневник по въпросите на сигурността във всичките ѝ аспекти, а не само онези, които са в портфолиото на Министерството на отбраната. Ковид доказва актуалността на тази идея! Вероятно трябва да се намери и баланс между хартиена и електронна версия.
– Кои тематични области бихте ни посъветвали да разширим и задълбочим? Как в. „Българска армия” да продължи успешно да отстоява мястото си на печатно издание в днешния дигитален свят, в който вестниците и списанията са в отстъпление под напора на интернет-медиите? – Последните 30 години „Българска армия” следи и гради нашата история. Да открием секция: 30 години в дела и документи. И друга: България, Европа и света след още 30! Но НЕ променяйте поне едно нещо: вицовете! Те са истински смешни – кратки и разбираеми, приличат на тия от в. „Стършел” в най-ярките му години. А генерална промяна, която бих предложил: превърнете вестника в пазарен тигър, което с подкрепата на министъра и мощта на Военнопромишления комплекс не е толкова трудно. И ако сте готови да помечтаем заедно, надградете вестника с тематичен ТВ канал, подобен на Дискъвъри и National Gegraphic, който да е конвертируем в НАТО.
Д-р Соломон Исак Паси е български учен, политик и новатор, основател и президент на Атлантическия клуб в България. Бил е външен министър в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005 г.) и действащ председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) през 2004 г. През 2008 г. е номиниран от българското правителство за генерален секретар на НАТО. Като външен министър той договаря и подписва присъединяването на България към НАТО (2004 г.) и ЕС (2005 г.) – проекти, които самият той инициира като депутат в българския парламент през 1990 г. Бил е народен представител в три състава на парламента – 7-ото Велико народно събрание (1990 – 1991 г.), 39-ото Народно събрание (2001 – 2005 г.) и 40-ото Народно събрание (2005 – 2009 г.).
