Желанието ми е да участваме в учения заедно с механизираните батальони, казва заместник-командирът на 4-и артилерийски полк
Подполковник Красимир Ташев завършва през 1990 г. Висшето военно училище в Шумен със специалност „Полева артилерия”. Започва службата си като офицер в 34-и мотострелкови полк в Момчилград, където е старши офицер на минохвъргачна батарея, командир на минохвъргачна батарея, командир на самоходна батарея и началник-щаб на дивизион. След обучението си във военната ни академия, през 2000 г. е разпределен в 4-а артилерийска бригада, сега 4-и артилерийски полк. Заема последователно длъжностите началник на отделение „Разузнаване”, началник на отделение „Оперативно” и в продължение на 8 години – началник-щаб на полка. От 2017 г. е заместник-командир на 4-и артилерийски полк. На проведеното полево обучение на „Корен” той бе началник на лагерния сбор.
– Господин подполковник, в тази сложна епидемиологична обстановка доколко полезно за артилеристите бе провеждането на полевото обучение на полигон „Корен”?
– Наистина, обстановката е сложна. Учихме се да спазваме дистанция, да носим маски, да правим дизенфекция, да ограничаваме контактите си и различни други действия. И затова може би не е толкова преблемно като сме на полигона. Лично моето мнение е, че на „Корен” възможността за заразяване е по-малка, отколкото, ако сме в пункта за постоянна дислокация. Другото, което е, за сетен път се убеждавам, че това, което го правим на полето, трудно можем да го направим в клас, на плаца или на приказармената учебно-материална база. Съвсем различно е да извадиш артилерийската система, да сложиш в нея боеприпасите, да произведеш изстрел… И смятам, че това, което правим на полигона, е много полезно за всеки военнослужещ. Дори и при пандемична обстановка, когато има някакви ограничения, полевото лагерно обучение е необходимо и ние трябва да поддържаме нашите способности във всеки един момент, независимо от времето, независимо каква е заболеваемостта и какво е състоянието на хората. Защото, ако не излизаме на полево лагерно обучение, ние постепенно ще загубваме тези способности, които притежаваме.
– Има ли военнослужещи, които за първи път излязоха на полигона?
– Да, за щастие, има и хора, които за първи път излязоха на „Корен” и проведоха стрелби. Обучението бе много полезно и може би тази подготовка на полигона ще остави в тях следи за дълго време. Това, което научиха тук, по-лесно се запомня, по-лесно се възприема от всички, които се занимават с артилерийската стрелба. Този извод се отнася и за тези, които обслужваха стрелбата.
– Какви други изводи си направихте?
– След разговорите с командването на Сухопътните войски, започнах да си правя анализ какво е необходимо на една артилерийска система, за да излезе на стрелби на даден полигон и да произведе изстрел. В началото на службата си като артилерист не си давах въобще сметка за това – колко хора седят зад една стрелба. В последно време все повече се замислям, че една артилерийска система, за да излезе за стрелби, зад нея има доста хора и техника, които осигуряват тази стрелба. Хората, които извършват стрелбата, наистина са малко, но около тях има достатъчно военнослужещи, които да осигуряват и да направят всичко възможно тази стрелба да се осъществи. Говоря за логистици, за свързочници, за много други специалисти… Да, излизаме с малко артилерийски системи, но всички около тях са за осигуряване на тази стрелба. Като начин на използване, артилерийските формирования винаги са били комплексни. Едно е да излезеш с една механизирана рота, с танкова рота и да произведеш стрелби или да участваш в учение, макар че хората и там не са малко, но свързаните с артилерията са в пъти повече.
– Как повлияха метеорологичните условия на полевото обучение?
– При подготовката на артилеристите от 4-и полк времето бе топло и слънчево. Но когато стреляха минохвъргачните формирования и противотанкистите беше студено и дъждовно.
– Защо този път, за разлика от предишните години, не беше извършена комплексна подготовка на артилеристи от Сухопътните войски?
– Поради епидемичната обстановка, първи излязоха само минохвъргачните и противотанковите формирования на бригадното командване в Благоевград. Те проведоха един петдневен сбор и бойни стрелби. Аз бях определен със заповед на командира на Сухопътните войски за началник на лагерния сбор. От 4-и полк на полигона излезе ограничен състав – логистичната рота осигуряваше храненото на личния състав, за да могат формированията от бригадното командване да си проведат нормално занятията. Смятам, че те бяха много полезни за тях. Справиха се добре, бяха стегнати и постигнаха това, което бяха заложили при планираните задачи. Артилерийските ни формирования от полка дойдоха на полигона след тези на бригадното формирование в Благоевград. Дооборудвахме лагера и започнахме подготовката на въоръжението и техниката за бойно използване.
– По-добре ли е 4-и артилерийски полк да води самостоятелна полева подготовка?
– В планирането на подготовката трябва да бъдем гъвкави, хората да не правят еднообразни неща всяка година, а да им дадем възможности да научат новости, като създаваме различни условия за изпълнението на задачите. И смятам, че в полка се справяме с това, колкото и на някои да им се струва, че само излизаме, изпълняваме едни артилерийски стрелби и се прибираме. Винаги гледаме да е нещо различно, нещо, което не сме го правили, или сме го позабравили, или пък да бъде ново в нашата дейност. И смятам, че такъв подход е необходим. Затова гъвкавото планиране трябва да бъде постоянна задача на всеки един, който управлява такива формирования. Това, което си мисля, е че при нашето полево лагерно обучение формированията от състава на полка трябва да са или сами, или със сродни формирования. А най-голямото ми желание е да провеждаме съвместни учения, заедно с механизираните батальони. Защото само там е истината – в съгласуване на действията, както беше по време на учението на 61-ва бригада „Балканска стена 2020” през миналата година. Тогава ние участвахме не в този си мащаб, в който би трябвало да бъде. Да, задачите, които ни бяха поставени на „Балканска стена 2020”, бяха с ограничен състав. Въпреки че беше бригадно учение, ние участвахме само в първия етап, когато беше излязъл един механизиран батальон от състава на 61-а бригада и го подпомагахме като част от Силите за незабавно действие. Но нещата там бяха заложени може би на друга основа и всички задачи, в които трябваше да участваме, не изискваха пълните възможности и способности на артилерийския ни полк. Вероятно се предполагаше от факта, че полигон „Корен” не създава тези условия, за да се използва един артилерийски полк. Затова си мисля, че трябва така да планираме нашето полево обучение, че да можем да изпълняваме задачите само ние. Да излязат дивизионите, да изпълнят задачите, които сме планирали, а в същото време останалите формирования от полка да обслужват и осигуряват провеждането на обучението. Мнението ми е, че не е най-подходящо полевата артилерия да се комбинира с минохвъргачни и противотанкови средства. С тях трябва да се провеждат занятия и стрелби, но тяхното използване може да се ограничи на по-малки полигони. Докато ние на нашия учебен център „Червен” край Асеновград не можем да изпълняваме задачите, които извършваме на „Корен”. Още повече, че ние имаме система-заместител – 122-мм гаубица, но не сме осигурени със снаряди за нея. Наистина е важно, когато излезем тук, да си изпълним задачите така, както сме ги планирали. А грижата за планирането да стане част от дейността на щаба на полка, който най-добре знае какво е необходимо за подготовката на артилерийските формирования. Излизаме всяка година, но винаги се стремим да създадем нещо по-различно от предния лагер. Това, което трябва да направим като командири, е да накараме войниците и сержантите да изпълняват задачите си и да постигат определени способности, да стават все по-добри. Да, нямаме ново въоръжение и нова техника, но това не снема от отговорността ние да създадем едни артилерийски формирования, които да могат да изпълняват задачи при всякакви условия.
За два дни – 20 огневи задачи
Само за два дни по време на полевото обучение реактивната батарея БМ-21 „Град” с командир капитан Божидар Костов изпълни 20 огневи задачи с използване на системата-заместител ПУС 96. А в следващите дни предстояха стрелби с щатен изстрел с маньовър от три района от временни, основни и запасни огневи позиции.
Командири на взводове в батареята са капитан Али Шуган със стаж над 10 години и лейтенант Петко Иванов със стаж година и половина. Капитан Костов е завършил военното училище в Шумен през 2001 г. Бил е командир на взвод до 2007 г., а след това – заместник-командир на батарея. От 2011 г. е командир на батарея. Семеен е с три деца. През тази година ще кандидатства във военната ни академия. И вероятно тези стрелби са последните му като командир на батарея.
