Информационен център на Министерство на oтбраната

Военна жега в хладната украинска пролет

Защо Русия трупа войски по границата с Украйна?

На централния киевски булевард „Крещатик“ има голямо табло с календар, на който по дни се отбелязва колко украински войници са убити и ранени в зоната на съприкосновение със сепаратистите в източната част на страната. За последно бях в Киев през януари миналата година и видях, че отбелязванията са по 3–4 на седмица. Същевременно от непризнатите Донецка и Луганска народни републики също идват периодични съобщения, че са били обстрелвани от украинската армия и има жертви. Това означава, че конфликтът в Източна Украйна не е замразен напълно и моментното равновесие на силите е доста неустойчиво. Страховете на Киев, че евентуална руска военна интервенция може да откъсне нови части от украинската територия, бяха подхранени през този месец от масираното струпване на руски войски в Крим и по общата граница между двете страни.

Трудно е да се прецени точният брой на руските войски, предислоцирани по границите с Украйна, но според представители на Европейския съюз те са не по-малко от 100 хиляди. Според украинския външен министър Дмитро Кулеба до седмица руските военни в района сигурно ще достигнат 120 хил. души. Пак от Киев идват сведения, че руснаците са развърнали в близост до украинската граница 47 батальонни тактически групи. Прави впечатление, че в Крим са прехвърлени подразделения на 76-а десантно-щурмова дивизия от Псков. През 2014 г. нейните бойци участваха в сраженията в Източна Украйна. На полуострова са разположени и съединения на 58-а общовойскова армия, която през 2008 г. взе участие в руско-грузинската война за Южна Осетия.

Друг интересен аспект на руската демонстрация на военни мускули около Крим е

прехвърлянето на 15 кораба от Каспийския флот

на Русия в Черно море. Те са въоръжени с ракети „Калибър“, които могат да поразяват цели на разстояние от хиляди километри. Каспийско море е езеро, изолирано от Световния океан, но корабите са минали по канала, свързващ реките Волга и Дон. Освен това Русия обяви, че ограничава преминаването на военни кораби и търговски плавателни съдове с държавна собственост в голям район на Черно море за цели шест месеца – до 31 октомври.

За всички тези свои действия Москва дава едно обяснение – военни учения. Или казано по друг начин – „контролна проверка на бойната готовност на войските“. А също и че преместването на войски по територията на Русия си е вътрешна работа на Москва и чуждите държави не трябвало да се вълнуват от това. Да, но в Киев се вълнуват, и то много. Украйна се чувства застрашена и призова НАТО за помощ. На срещата си с американския държавен секретар Антъни Блинкън миналата седмица Дмитро Кулеба поиска от Вашингтон да осигури „мощни средства за електронна война“за противопоставяне на възможностите на Русия да заглушава украинските комуникации.

Усилва се и словесната агресия на руски политици и политически анализатори срещу Украйна. Неотдавна заместник-ръководителят на администрацията на руския президент Дмитрий Козак заяви, че ако украинската страна провокира въоръжени сблъсъци в Донецка и Луганска област, това ще е „началото на края на Украйна“. Но такива изявления не са нещо ново. Достатъчно е човек да е гледал някое политическо ток-шоу по руските държавни телевизии през последните няколко години, за да чуе безброй обиди и заплахи срещу Украйна. В Киев също не цепят басма на руснаците и им отвръщат подобаващо. С тази разлика, че предвид съотношението на военните сили украинците няма с какво да заплашат Русия.

Големият въпрос сега е

каква е истинската цел

на руските военни демонстрации по границите с Украйна. Според мен най-лошият вариант – да се готви нова война и анексиране на нови украински територии трябва да бъде изключен. Вече отцепилите се от Украйна части от Донецка и Луганска област са голямо бреме за Русия във финансов и политически план. Москва е принудена да ги субсидира, без да има намерение да ги анексира като Крим, защото това би довело до големи геополитически проблеми за Кремъл. В последно време упорито се говори, че руснаците искат да завладеят северното крайбрежие на Азовско море (южните части на украинските Херсонска и Запорожка област), за да установят сухопътна връзка между анексирания Крим и сепаратистите в Донецк и Луганск – а оттам – и със собствената територия на Русия. Това сигурно е възможно от военна гледна точка, но ще доведе до големи геополитически усложнения, които просто не си струват цената – Москва вече построи голям мост, който свърза Крим с руския Тамански полуостров, така че проблемът с комуникациите вече не е толкова сериозен.

Освен това Русия вече не може да очаква, че евентуален опит за анексиране на нови украински територии ще бъде лесен за реализиране във военно отношение. Наистина, през 2014 г. Украйна предаде Киев без бой, но сега ситуацията е друга. Украинската армия укрепна значително, получи помощ от американците, повишен е и нейният морален дух. Така че всяка руска агресия ще бъде посрещната с истински бой. През тази седмица украинският президент Зеленски заяви, че страната му „никога няма да започне война, но ще се държи до края“. Той подписа и закон, позволяващ в армията да бъдат свиквани резервисти и без официално обявяване на мобилизация.

Реалистичният прочит на дрънкането на оръжие около Украйна и Крим е, че виждаме това, което британският анализатор Марк Галеоти нарича

„хевиметъл дипломация“ на Русия

Става въпрос за демонстративно струпване на големи военни сили, провеждане на учения със симулация на нападение срещу западни държави или техни съюзници, полети на изтребители по границите на въздушното пространство на НАТО, а също така и диверсионни акции в чужбина. В случая с Украйна целта на тази хевиметъл дипломация е властите в Киев да бъдат сплашени и обезкуражени, че някога могат да си върнат загубените през 2014 г. територии.

Засиленият руски натиск върху Украйна може да е и резултат от доста резкия обрат в курса на президента Зеленски, който се случи през първите месеци на тази година. Бившият шоумен спечели триумфално президентските избори през 2019 г. главно заради подкрепата на проруски настроените избиратели в южната и източната част на страната. Неговата заявка бе за помирение между тези хора и твърдите украински националисти от западните и централните райони. Помирението обаче не се случи, напредък по уреждането на проблема със сепаратистите в Донецк и Луганск няма, а междувременно Зеленски стана мишена за атаките на хардлайнерите в Киев, които не искат преговори с Москва и с нейните протежета в Украйна. Това подтикна президента да изостави центристката позиция и

да стане „ястреб“ по отношение на Русия

Така в началото на февруари бе взето решението за закриването на три проруски телевизии, финансирани от кръгове около известния политик Виктор Медведчук.

На фона на военното напрежение по украинските граници много важна е и реакцията на Запада – НАТО, Европейския съюз и САЩ. Трябва да е ясно, че Украйна не е член на Северноатлантическия пакт и скоро няма да стане такъв, поради което прословутият член пети от договора за създаването на този военен съюз не може да я опази от евентуална руска агресия. Но Западът дава ясни знаци, че цената на такива действия на Москва би била много висока. В последните години НАТО значително усили своята мощ в Черноморския регион, санкциите срещу Русия заради Крим и Донбас се запазват вече седма година, а през миналата седмица САЩ забраниха на свои инвеститори да купуват руски държавен дълг, деноминиран в рубли на първичния пазар. Освен това Вашингтон пази в резерв и „ядреното оръжие“ в санкционната политика, каквото е спирането на достъпа на руските банки до системата за международни разплащания SWIFT. Поредният кръг от спиралата на военното напрежение между Русия и Украйна трябва да се разглежда на фона на общото изостряне на отношенията между Москва и Запада. „Северен поток-2“, казусът с Алексей Навални, прясната новина за съпричастността на руски агенти към взривовете в оръжейни складове в Чехия през 2014 г. – това са все конфликтни точки, към които се прибавя и политиката на Москва за натиск срещу Украйна. Ясно е, че помирение между двете страни скоро няма да има.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top