Информационен център на Министерство на oтбраната

В битки за националния идеал

135 години от създаването на 9-и пехотен Пловдивски полк       

През тази година се навършват 135 години от създаването на 9-и Пловдивски полк. Но той има и предшественици. Затова издадената през юни 1935 г. книга е озаглавена „История на 9-и Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк 1878-1918 год.” Като съставител е подписан Г.В. Мустакерски.

Защо все пак тази написана история на 9-и пехотен полк започва от 1878 година? В нея е проследено развитието на 20-а и 21-а Пловдивски дружини, по-късно с наименования съответно 1-а Пловдивска и 2-а Пловдивска, които са предшественици на полка. С указ № 61 от 23 декември 1885 г. от войските на Южнобългарската милиция са формирани 4 пехотни полка – Пловдивски, Шейновски, Сливенски и Шипченски. По-късно, на 24 януари 1886 г., те стават с наименования съответно 9-и пехотен Пловдивски полк, 10-и пехотен Родопски полк, 11-и пехотен Сливенски полк и 12-и пехотен Балкански полк. Тогава двете пловдивски дружини са били в състава на 11-и Сливенски полк, но от 27 март 1886 г. се завръщат в Пловдив и заедно с 3-а Пазарджишка и 4-а Пещерска дружина окончателно образуват 9-и пехотен Пловдивски полк. Първи негов командир е майор Петко Стоянов. На 31 август 1886 г. формированието получава първото си бойно знаме.

На 13 февруари 1888 г. полкът се кръщава на името на Н.Ц.В. Княгиня Клементина. В следващите две десетилетия новите казарми на полка в квартал Каршияка стават една от емблемите на Пловдив, а бойците се подготвят за постигане на националния идеал – освобождението на Тракия и Македония и обединението на българските земи… В полковата книга със златни букви са записани имената на бележитите командири майор Петко Стоянов, капитан Никифор Никифоров и полковниците Стилиян Ковачев, Васил Делов, Иван Бошнаков, Димо Христов, Борис Дрангов, Коста Киселов и Иван Бонев.

Полкът участва в Балканската война през 1912 г. в състава на Родопския отряд, когато са освободени градовете Девин, Доспат, Гоце Делчев… Водят се боеве при Булаир и Шаркьой на брега на Мраморно море. По време на Междусъюзническата война през 1913 г. клементинци са включени във 2-а пехотна  тракийска дивизия и се сражават при Криволак, Бияз тепе и хребет 1450. През Първата световна война полкът влиза в битки с френски войски при с. Чепели, връх Голаш и на позициите при Дойранското езеро, а по-късно е прехвърлен на Битолския фронт и участва в кръвополитните боеве при Завоя на р. Черна, където загива и неговият командир полковник Борис Дрангов.

На 5 септември 1944 г. по време на Втората световна война полкът получава заповед с придадени артилерийски и бронеизтребителни подразделения да формира самостоятелен отряд и да се изнесе най-бързо в района на Кюстендил, като прегради пътя за Крива Паланка в участъка с. Бобешано – връх Руен и не позволи на немски части да преминат старата граница. Позицията е удържана, а командирът на полка полковник Иван Бонев е награден с орден за храброст и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил. Паметни са сраженията при Варовище, Крива Паланка и Стражин. След завръщането на полка от войната, командирът на Първа армия генерал Владимир Стойчев приветства  воините и нарича полковник Бонев юначен командир. Но да се върнем към изданието „История на 9-и Пловдивски на Н.Ц.В. Княгиня Клементина полк 1878-1918 год.” Паметни са думите от предговора към книгата на полковник Тунтев: „Нека сегашните и бъдните чинове от частта да прочетат, заучат и знаят, как техните бащи и деди, въодушевявани от върховния дълг към Родината, са намирали сили в себе си да понесат всички несгоди на войната и да нанасят една от друга по-величави победи, които красят днес най-новата ни история и учудиха света”. От май 1948 г. 9-и полк носи явното наименование „под. 2010“. От юни до ноември 1950 г. е  9-и стрелкови полк, след което е преименуван на 26-и стрелкови полк с явно наименование „под. 55020“. Със заповед №146 от 16 април 1955 г. полкът е разформиран, а на 30 юни същата година е напълно ликвидиран.

На 31 май 2007 г. в Пловдив – източно от хотел „Санкт Петербург”, където се е намирал 9-и пехотен полк, тържествено бе открит паметник на големия български военачалник, военен педагог и изключителен родолюбец полковник Борис Дрангов. Мястото не бе избрано случайно, тъй като той е бил командир на този полк, когато е загинал на 26 май 1917 г. на позициите при Завоя на р. Черна. Скулптурата е дело на Атанас Карадечев. Председател на Инициативния комитет за построяването на паметника бе Рада Банялиева, сега директор на Музея на авиацията.

Животът на Дрангов и до днес е пример за достойнство и обреченост на Родината. В този ден, когато отдаваме почит  на този славен военен командир и голям човек, ние сме длъжни като българи да си спомним за стотиците хиляди български герои, които отдадоха живота си за свободата, за мира и бъдещето на България, каза на церемонията при откриването на паметника тогавашният заместник-министърът на отбраната Симеон Николов. Специално за събитието бе издаден „Дрангов лист” от Инициативния комитет.

На 26 май 2017 г., 10 години след откриването на паметника, пред него се състоя митинг-поклонение за почитане на полковник Дрангов. Точно в този ден преди 100 години той е загинал в епичните боеве при завоя на р. Черна в Македония по време на Първата световна война.

            Шедьовър на българската военна мисъл

На 18 март 1917 г. легендарният пълководец и психолог издава заповед по приемането на полка, която се смята за шедьовър на българската военна мисъл. Публикуваме извадки от нея.                      

                                Заповед

                                     по

9-ти пех. пловдивски на Н.Ц.В. Кн. Клементина полк

                                № 221

18 март 1917 г., позиция югозападно от с. Арматус

                              по личния състав

Приел длъжност офицер. Днес приех поверения ми полк и почнах да изпълнявам своя дълг.

За прочитане. Юнаци, щом узнах за назначаването си, веднага почнах да разпитвам – какъв е полкът що ми се поверява, какви са чиновете що служат в неговите редове ?

Де кого запитах, навсякъде чувах: юначен полк, мъжествени, отечествени защитници! Радвам се от все сърце, че съм честит да водя мъже, които с кръвта си и заслугите си са придобили тъй чиста, тъй завидна слава!

……………………………………………………………………………………

Юнаци, нека добре да помним, че сме назначени да убиваме и да гинем. Нека твърдо да вярваме, че за да победим, от смърт не трябва да се боим. Две смърти няма, без една не бива!

Важното е да живеем добре, а не да живеем дълго. Животът не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи. Благо е не самият живот, а честният живот. По-добре да е честна смърт, отколкото безчестен живот.

……………………………………………………………………………….

Честни български деца! От дън душа ви желая да бъдете здрави, бодри, до смърт да служите на Отечеството вярно и да го завещаете на деца, внуци и правнуци обединено, велико и честито. Па нека те, жънейки благите плодове от родолюбивата ви дейност, умилно да благославят името ви, свято да почитат паметта ви!

Юнаци! Нека бог ни помага, така достойно да изпълним дълга си!

                                                            Командир на полка:

                                                            Подполковник Дрангов

Епопея от Деве Баир до Чифте хан

От 21 май 1942 г.  командир на 9-и пехотен пловдивски полк е полковник Иван Бонев. Роден е на 5 февруари 1895 г. в с. Черноземен, Пловдивско. На 29 септември 1915 г. постъпва във ВНВ училище. На 30 януари 1917 г. 348 души от 38-ми випуск са произведени предсрочно, тъй като армията ни е обезкръвена по фронтовете на Първата световна война. Офицерският кандидат Иван Бонев е разпределен като взводен командир в 9-и полк, намиращ се на позиция при завоя на р. Черна на Битолския фронт. През март за командир на полка е назначен подполковник Борис Дрангов. Легендарният пълководец и психолог издава заповед по приемането на полка от 18 март 1917 г., която се смята за шедьовър.

Години по-късно, на 8 септември 1944 г., полковник Иван Бонев завършва една своя заповед по начин, както е правил подполковник Дрангов. Три дни преди това, на 5 септември, е получена заповед полкът с придадени артилерийски и бронеизтребителни подразделения да формира самостоятелен отряд и да се изнесе най-бързо в района на Кюстендил, като прегради пътя за Крива Паланка в участъка с. Бобешано – вр. Руен и не позволи на немски части да преминат старата граница. Позицията е удържана и лично генерал Владимир Стойчев благодари на командира и на всички чинове за отличното държане и героичната защита. Полковник Бонев е награден с орден за храброст и провъзгласен за почетен гражданин на Кюстендил. По-късно, след сраженията при Варовище, Крива Паланка и Стражин, и завръщането на полка от войната, командирът на Първа армия генерал Владимир Стойчев ще каже: „В тези 40 дни от Деве Баир до Чифте хан вие написахте една истинска епопея. От днес нататък 9-и пехотен полк ще носи името Стражински!”. Генералът се ръкува с полковник Бонев и заявява: „Стискам ръката на юначния командир. През тази ръка аз чувствам пулса и горещата кръв на героя”.

Ето една извадка от заповедта на полковник Бонев от 8 септември 1944 г.:

„…Познавам вашата твърдост! Познавам вашата обич към нашата скъпа Родина. Днес тя ни зове да изпълним най-свещения си дълг – да я браним от посегателството на тези, които до вчера я ограбваха.

Напрегнете силите си, драги мои Клементинци! Напрегнете вашите воли! Само така ние ще издържим напора на противника и ще увенчаем челата си с победа.” С присъда от 9 март 1945 г. полковник Бонев е осъден на 15 години строг тъмничен затвор. На 5 април 1946 г. е реабилитиран, но в началото на юни е арестуван и след жестоки инквизиции е пратен в лагера „Росица”, където умира на 10 октомври 1946 г. на 51-годишна възраст.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top