Велизар Шаламанов
Модерната армия ще привлече младите.
В новото 45-о НС Комисията по отбрана все още не е конструирана. Но очевидно съставът й ще е коренно различен от този на предишната, в която силно присъстваха бивши военни и от трите вида ВС. Затова ще представим вижданията за приоритетите в отбраната на някои от новите и не толкова нови лица, свързали кариерата си с армията. И които се очаква да са най-близо до интересите на българските военнослужещи. Днес това е народният представител Велизар Шаламанов.
Най-големият фактор, който може да промени България, да я модернизира бързо и радикално, са изследванията, иновациите и цифровизацията. Това важи категорично и за отбраната. Затова трябва да се търсят начини войниците да бъдат подготвени, да бъдат по-иновативни, да придобиват цифрови компетентности. За съжаление, в този състав на НС са по-малко депутатите, свързани със сферата на отбраната. Но затова ще се разчита на експерти и на съвместна работа с МО.
Всъщност кои са основните проблеми в отбраната, за да продължи процесът на модернизация и превъоръжаване? Като въпросът е не просто да продължи, а да е подчинен на
единна концепция
с реална дългосрочна програма
която да е балансирана между видовете ВС и родовете войски. Тя трябва да отчита възможностите за използване на многонационалните проекти, на агенциите на НАТО и на ЕС по стратегическо партньорство с наши съюзници, на по-тясна работа с българските фирми от отбранителния сектор и изследователски центрове. Но най-важното е при приемането на Плана за развитие на ВС до 2026 г. да се синхронизира програмата за превъоръжаване с евентуалното участие на елемент от българските ВС в многонационални сили и бази и на наша територия, които да домакинстваме, както и в други съюзни страни. Особено, що се отнася до нашия регион от Румъния, България, Гърция, Северна Македония, включително Полша и балтийските страни. Т.е.
в източната част на Алианса нивото на многонационалност трябва да нарасне
както е в традициите на Западна Европа с множество многонационални корпуси, авиационно-морски командвания. Това предстои и в източната част на Европа и програмата за превъоръжаване трябва да отчита и тази тенденция. Както и да се търси сътрудничество като минимум с Румъния и с Полша, близки до нас, за съвместни проекти и съвместна поддръжка на новата техника.
Това може да се съотнесе и към бъдещо развитие на общоевропейски сили за отбрана, но то зависи от процесите в ЕС. В рамките на НАТО тези процеси са доста напреднали. Така че ние трябва да се възползваме и с този опит да участваме при вземането на решения в рамките на ЕС. И понеже той работи много по-сериозно в индустриалното сътрудничество и съвместните производства, в съвместно финансиране на създаване на нови европейски способности, основателно това европейско измерение е важно за плана за модернизация. Така че част от проектите за модернизация в отбраната да могат да разчитат и на съвместно финансиране в рамките на ЕС. Става дума да се съдейства както с близки за нас страни като Румъния, Полша и Гърция, така и с по-старите страни членки като Германия, Франция и Италия. Целият смисъл на PESCO (Постоянното структурирано сътрудничество е част от политиката на ЕС за сигурност и отбрана, в която 25 от 27-те национални ВС преследват структурна интеграция) и на членовете в договора за ЕС, които говорят за структурирано сътрудничество в сферата на сигурността и отбраната, както и създадените фондове за отбранително сътрудничество и за изследване в отбранителния сектор във формата на Европейската агенция по отбрана. Като се използват средствата за съвместни изследвания и проекти, вкл. проект за бойни бронирани машини на ЕС.
В контекста на изоставащото превъоръжаване на Сухопътните войски от това във ВВС и ВМС, в НС трябва да влезе интегрирана национална програма, балансирана не само между видовете ВС и родовете войски, но да е
балансирана и
по отношение
на механизмите
на финансиране
с използване на възможности за многонационални проекти, както и финансиране в рамките на ЕС по инициативите, които в голяма степен бяха по-детайлно разработени по време на българското председателство на ЕС. Така че в МО има достатъчно експерти в тази област, а зам.-министър Атанас Запрянов е в борда на Европейската агенция по отбрана.
По въпроса на недокомплекта на армията, като служил в нея от 1979 до 1998 г., смятам, че не социалните придобивки са основната мотивация, когато човек иска да се посвети на служба в армията. Така че ускореното превъоръжаване, възможността да се работи с модерна техника, в добри условия, включително битови, е важната мотивация. Важна мотивация е и работата в международна среда, възможността за развитие и в БА, и в структурите на НАТО и на ЕС, както и в тези на многонационални формирования, възможността за получаване на солидно образование във военните училища. А
кариерата в армията може да бъде продължена
след 10–20 г. служба и в цивилния живот – и в частния, и в академичния сектор, както и в администрацията. Има много примери за това. Такъв модел за кариерно развитие в модерна армия, която работи в международна среда, би привлякла младите хора и ще позволи те да имат мотивация и амбиция за развитие и визия за кариера за по-дълго време. Защото колкото повече човек се учи, толкова по-ценен става за армията. А в нея ще има условия за модерни специалности, когато модерното въоръжение и технологичното обновление бъде важна цел. И именно приемането на стратегията за нововъзникващи и революционни технологии на НАТО задава посоката, като все повече в армията ще се използват космически технологии, изкуствен интелект, големи данни, автономност, системи, базирани на квантови изчисления и комуникации, на нови материали. Това би привлякъл хора в БА. И би позволило в национална и многонационална среда да има по-ефективни и адекватни способности срещу заплахите. Естествено, всяка една армия трябва да има своите механизми за поддържане на резерв и за мобилизация при нужда. Както и за регенериране, ако условията в сигурността се променят доста по-радикално.
Ако трябва да обобщим,
днес трите
най-важни неща
са радикално превъоръжаване и скъсване със зависимостта от съветската техника през Русия, второто, но първо по важност е перспективата за развитие на хората в тази модерна армия.
И на трето място, работата в международен план и като многонационални проекти, и като многонационални формирования. С тези три промени армията за 5 до 10 години ще стане армия на ХХI век. И ще бъде гордостта на България, основен двигател на технологичния й ръст. Сега, за съжаление, това не е така.
