Информационен център на Министерство на oтбраната

Автор: Димитър Димитров

Време е тук да обобщим в един извод представените от нас 7 знаменити сражения на българското оръжие от Древността до Средновековието, от Томира до Калоян. Изводът е, че за всички тях е характерно решаващото значение на един и същ род войска – конницата. Преминала през времето от тракийския Херой, през хунорския и масагетски войн, „хранените хора” на Велизарий, тежките конници на Тервел и Калоян, до волжко-българския Багатур, елитните български конници в уникална симбиоза с конете си са били истински господари на бойните полета. И в края на ерата на кавалерията те си остават такива. Както ще се убедим от едно от последните им сражения – знаменитата Добруджанска Епопея.

…не конница-хала от саблен звек, блясък, от цвил, ура – цяла от топот и трясък,
блян вихрен понесен над степ ековита, ужасната песен на конски копита! …
„Добруджанска конница”, Иван Вазов, 1916 г.

През Първата световна война в Добруджа се разиграват военни действия, останали в нашата история като Добруджанската епопея. Противниците са, както следва – от българска страна, генералите Стефан Тошев, Иван Колев и Тодор Кантарджиев, а руско-сръбско-румънската коалиция е водена от ген. Андрей Зайончовски, сменен в хода на военните действия от генерала от волжско-български произход Дмитри Щербачев.
Но нека отбележим главния герой, генерала от кавалерията Иван Колев. Той е роден в с. Бановка на изток от Буджака (превод на турски на Онгъл (Ъгъл) запазено тихо място – регистрирано от 1484 г.). Това село е основано от заселници от с. Чоба, в Пловдивската равнина, днес заселено с цигани. Така че генералът е степно чедо, което оказва своето влияние върху кариерата му. Той завършва с отличие Военното училище и е определен за служба в артилерията, която е била приоритетнияш род войски тогава. „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня“, обаче е неговата непреклонна позиция. След като постига това си назначение, Иван Колев открива „Кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери, става и главен инициатор на конните състезания в българската войска. През 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон (от 1904 г. полк), а на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор, а от 1916-а е главен инспектор на българската конница. Същата година ген. Иван Колев е на позиция на Добруджанския фронт в състава на Трета българска армия.
Съсредоточените на този фронт сили са твърде неравни. Руско-сръбско-румънските сили на Антантата превъзхождат българската Трета армия повече от 2 пъти.

Срещу българските 23 батальона застават 49 на противника
срещу 10 артилерийски батареи има 17 вражески, а 17 български кавалерийски батальона са в схватка с 19 казашки батальона. Дотогава казашките кавалерийски съединения се смятат за непобедими. Това неравно съотношение не се дължи на някакви стратегически грешки на нашето командване, а на включването на Първа сръбска доброволческа дивизия в състав 23 500 войници в съюзническите войски в последния момент. Тя е основана лично от сръбския министър-председател Никола Пашич, по майка българин, най-големият българомразец в историята на Сърбия, нещо, характерно за ренегатите. По негово настояване император Николай II дава съгласие за участие в сраженията на тази дивизия. Специално от Солунския фронт, за да води кампанията, със самолет е докаран полковникът от кавалерията Воджин Чолак-Антич. Историята, която се пише от победителите, е мълчалива, както например и за предателското поведение на сърбите при Велбъжд на 28 юли 1330 г., когато те атакуват българите по време на примирие, поискано от самите тях. Но при Добрич подлостта и нарушението на военните закони не им помагат, те са наказани както подобава.

В състава на Трета армия има само една турска част – 75-а, с два батальона, която се сражава достойно на позициите си при Добрич. Германците са ангажирани на западния и централен театър на военните действия и на този фронт нямат участие.
Всъщност Добруджанската операция от първите дни на септември 1916 г. е последната, в която кавалерията има възможност да изпълнява класически за този род войска стратегия и тактика, свързани с висока маневреност, пробиви в линиите на противника и действия по неговия фланг и тил. На другите фронтове на Първата световна война, Западния и Централно-източния поради дългата статична окопна стратегия на противниците, конниците са били спешавани и натиквани в окопите в нехарактерна за тях роля. Поради това те, освен че са неефективни, понасят и несиметрични загуби. Например казаците на Полския фронт губят 15% от личния си състав, при само една тяхна победа при Пшемишл.

Руски брониран автомобил Остин 2-ра серия с име “Скобелев”,
пленен в бой на Добруджан-ския фронт на 17.XI.1916г.
с руски офицер от екипажа му
(вероятно командирът на бронеавтомобила) и български офицер-техник

След първоначални епизодични схватки на 6–7 септември на 8 септември противникът започва настъпление по целия фронт
с лъжливо движение в посока Варна и последваща мощна атака на левия български фланг именно от сръбските части. Тази тактика не успява поради ожесточената отбрана на българските пехотни и артилерийски части. Пробив не може да се осъществи, но нататък по целия фронт е огромен. Ген. Иван Колев с поддръжката само на две пехотни дружини от 16-и Ловчански полк, без да чака заповед, настъпва. На 7 септември 1916 г. командваната от него конна дивизия се изправя срещу цялата сръбска войска, настъпваща пред него, румънски части на левия му фланг и руска казашка кавалерийска дивизия на десния му фланг, превъзхождащи го по численост четири пъти. Пред строя той се обрща към кавалеристите си с думите:
„Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България”.

Българската конница директно от движение (след 6-часов марш) се хвърля в атака срещу сърбите, оставяйки малък заслон срещу руснаците. Атака на конница срещу подкрепена с артилерия пехотна позиция не се е смятала за възможна по това време. Сърбите обаче са напълно разгромени (дават близо 9000 жертви, което е почти 40% от личния състав) и обърнати в безредно бягство на север, а бързината на движение на нашата конница оставя казаците без възможност за флангова атака.
Скоро и казаците на свой ред са атакувани, новините за разгрома на сърбите бързо се пръскат по фронта, по който масово започва отстъпление.

Преследване на румънската войска след битката при Добрич

Румънците директно са обърнати в бягство само при появата на българската конница. Казашки части са изолирани в няколко села и объркани. Донякъде отстъплението придобива организиран характер, след като при казашките части е изпратен ген. Щербачев и до пълна катастрофа, като сръбската не се стига. Влияние оказва и умората от двудневните маршове и атаки на българската конница, които в крайна сметка ще костват и живота на ген Колев.
На 30 септември ген. Иван Колев е награден с Железен кръст, най-високото германско военно отличие, лично от главнокомандващия войските на Балканите фелдмаршал Аугуст фон Макензен. При награждаването той изтъква „Досега се е наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски офицери Ви завиждат и не мога да ги убедя с писма, че това, което направихте, се е случило наистина. При новината за смъртта на ген. Колев Макензен, по това време командващ Централните сили на Северния фронт, го сравнява с кайзер Фридрих Велики, който се смята за най-блестящия германски кавалерист.

На 28 юли 1917 г. ген. Иван Колев е произведен в чин генерал-лейтенант, отново първият носител и на това звание, той носи и 9 български и 7 чужди военни отличия. От изминатите в Добруджанската кампания хиляди километри на кон, без почивка и в постоянни сражения, той се разболява и умира във Виена на 29 юли 1917 г.

Руска казашка конница в бой

Самият Будьони е бил изключително впечатлен от действията на българската конница в Добруджа и е изучавал нейната тактика. Когато заема длъжността инспектор на кавалерията в Червената армия между 1924 и 1937 г. той пише ръководство, в което посочва, че успехът на българските кавалеристи в Първата световна война се дължи на „по-доброто водене на коня“, което им позволявало рязко да сменят посоките в двубоите, препоръчвайки това „водене на коня” да се изучава и въвежда в Червената армия. Будьони, носител на всички степени на Георгиевския кръст (разбира се, по-късно като маршал – и на всички съветски звания) е бил смятан за най-добрия кавалерист за времето си.

Така може да се каже, че българите са народът, който в историята е бил в основата на използване на коня и конницата във войната, развили са до съвършенство нейното стратегическо и тактическо превъзходство и са били едни от последните, които ефективно и победно я използват в бойни действия – една повече от 3000-годишна славна традиция.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top