Информационен център на Министерство на oтбраната

Обичам такива избори, където и да са. Имаше определена интрига в парламентарния вот в Албания на 25 април, неделя, която продължи и в следизборната нощ, както и през следващите дни, когато се брояха гласовете за една или друга политическа сила. Беше си интересно, откъдето и да го погледнеш.

Албанските избиратели дадоха нов управленски мандат на Еди Рама


Първо, защото в предизборните прояви всеки виждаше в предстоящия парламентарен вот определен исторически пълнеж. Външната страна на това определение – исторически, се свързваше с няколко неща: за първи път вотът се провежда в условията на пандемия, които ограничиха част от гласоподавателите. От друга страна, това бяха 9-те поред парламентарни избора в държавата от момента, когато сталинисткият режим на Енвер Ходжа отиде в миналото. Трийсет години оттогава, което си беше повод за юбилейно отбелязване. На всичко отгоре гласоподавателите бяха призовани пред урните след едно катастрофално земетресение преди 2 години, чиито последици все още не са преодолени въпреки обещанията на управляващите да построят нови домове за онези, които останаха на улицата след трусовете. Пък и кризата в държавата, блокирането на важни нейни институции, масовите протести от страна на опозицията, ръководена от Демократичната партия с лидер Люзлим Баша, създаваха достатъчно напрежение на политическата сцена.

Извън това обаче всеки от видните имена от тази сцена имаше нещо свое предвид, което влагаше в очакването за исторически вот. Лидерът на управляващата два мандата Социалистическа партия, премиерът Еди Рама, се надяваше неговата политическа формация отново да спечели и по този начин той самият да стане премиер на Албания, който за трети пореден мандат оглавява изпълнителната власт в страната. Нещо повече, Рама се мислеше да спечели с такъв резултат, който да му даде мнозинство от две трети от депутатите в 140-местния парламент. Освен за личното му самочувствие и политическо его, това трябваше, по думите му, да му даде подкрепа за извършване на необходимите реформи, които не можаха да бъдат прокарани в условията на остра политическа битка и масови протести в държавата.

Когато пиша този текст, все още Държавната избирателна комисия преброява гласовете, но етапната оценка е, че социалистите на Рама вероятно ще имат мнозинство от 75 депутатски гласа, което е достатъчно за обикновено мнозинство, но за такова от две трети е далече. Освен ако при окончателното привършване на преброяването на бюлетините не се получи някаква драстична промяна, в което не вярвам. Във всеки случай Еди Рама ще е новият-стар премиер на Албания с надеждата, че ще изпълни предизборните си ангажименти, свързани преди всичко с големите инфраструктурни промени, в стабилизиране на ситуацията, в деблокирането на кандидатурата на Албания за начало на преговорния процес за членство в ЕС, за окончателно преодоляване на последиците от земетресението и т.н. От някогашния баскетболист, художник, кмет на Тирана, лидер на Социалистическата партия и два мандата премиер Еди Рама очевидно се чака повече от същото.

И за Люзлим Баша, лидерът на Демократичната партия и на 12-членната опозиционна Коалиция за промени, изборите бяха исторически. Те трябваше да донесат победа, с която да се сложи край на 8-те години управление на социалистите и да върнат отново на власт партията, след като през 2013 г. нейният тогавашен председател Сали Бериша загуби от Еди Рама. Тъкмо активистите на Демократическата партия бяха начело на многобройните протести из цялата страна против управлението на Рама, обвинявайки го в корупция. А в последно време и за блокирането на старта на преговорния процес за членство в ЕС. Не се получи, както се вижда от предварителните резултати – с 58 места в парламента, които подсказват поне още един 4-годишен мандат извън властта.
Свое виждане за историцизма на вота имаше и президентът Илир Мета. Неговата лична и политическа непоносимост с Еди Рама стигна дотам да заяви, че ако досегашният премиер отново спечели, той, държавният глава, ще подаде оставка от поста си. Извън заклинанията, Мета се включи активно в подкрепа на опозицията чрез своята партия Социалистическо движение за интеграция, начело на което стои съпругата му. Тази формация се очаква да има 5 или 6 депутати и да спази договорката си за следизборна коалиция с Демократическата партия на Баша. Извън интереса дали Мета ще спази обещанието си да напусне поста, той има и други грижи.

Непосредствено преди датата на вота Мета предизвика публичен скандал с американската посланичка в Тирана, която обвини, че се бърка прекалено във вътрешната политика на държавата и че не изключва да бъде ликвидиран физически тъкмо от американците. Кой започнал пръв и имал ли е мотиви за спора и разменените обиди вече дори не е толкова любопитно, защото, ако не беше посредничеството на посолството на САЩ в Тирана между политическите партии в страната, членка на НАТО от 2009 г., едва ли днес можехме да говорим за едни относително честни и демократични избори в неделя. А това беше твърде важно предвид изискването на Брюксел вотът да бъде един вид тест за демократичния капацитет на институциите и на държавата като цяло.

Сега вече всеки от тримата – президент, премиер и лидер на опозицията, има възможност да прецени дали наистина вотът е бил пълен с историзъм. Това е въпрос на тяхна лична преценка, а и на обществото. Но ако има нещо, което вече да е облепено с история, то е фактът, че наскоро избраният премиер на Косово Албин Курти също гласува в Албания. Имал двойно гражданство, законът не му забранявал и той отишъл в Тирана да даде гласа си. Можеше да направи това и в посолството в Прищина, но той предпочете да отиде в Тирана и да стане обект на високо медийно внимание. Не стана ясно за кого е гласувал, но този факт беше отбелязан като прецедент в изборната и политическата практика не само на Балканите, но и в Европа. Поне аз не знам друг подобен случай, който се оказа една изключително удобна вдигната топка над мрежата за сръбския президент Александър Вучич. От Брюксел, където на среща с Урсула фон дер Лайен договори подкрепа от ЕС за проекта за скоростен влак от Белград за Скопие, Вучич видя в гласуването на Курти в Тирана, стъпка за бъдещото обединение между Албания и Косово.

То, вярно, и самият Рама в едно от предизборните си изявления разкритикува същия този Курти за това, че Косово се дърпа от участие в т.нар. формат „мини Шенген”. Според Рама „мини Шенген” щял да създаде предпоставки за по-лесното сливане на Косово и Албания, но „в Прищина не разбират това”.

Деветите парламентарни избори в Албания имаха и македонски привкус. Само няколко дни преди изборния ден и в разгара на кампанията за вота, премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев призова избирателите в Албания, и по-специално представителите на „македонската” общност да гласуват за Социалистическата партия и за „неговия приятел” Еди Рама. Призивът на Заев беше посрещнат с възмущение от много албански журналисти и интелектуалци, които видяха в него нарушаване на нормите и на стандартите на поведение в междудържавните отношения. Особено резки в реакцията си бяха представителите на опозиционните партии в Албания, виждайки в това опасен прецедент в двустранните връзки. Заев оправда своя нетактичен призив с „патриотични” аргументи. Васил Стерьовски, лидер на сдружението на македонците в Албания бе включен на 12-о (последното) място в листата на Социалистическата партия в района на Корча, където има 11 мандата за разпределение между всички партии.

Няма съмнение, че подкрепата на Заев за Рама е „връщане на услугата”, след като албанският премиер оказваше натиск върху албанските партии и най-вече върху Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети да сключат управленска коалиция със СДСМ, а не с ВМРО–ДПМНЕ. Тъкмо подкрепата на ДСИ вече втори мандат държи Заев начело на изпълнителната власт в Република Северна Македония. Пито-платено, както се казва.

Снимка

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top