Автор: Кольо МИЛЕВ, генерал о.р.,народен представител
В новото 45-то НС Комисията по отбрана все още не е конструирана. Но и в този брой представяме вижданията за приоритетите в отбраната на някои от новите и не нови лица, свързали кариерата си с Българската армия. След Велизар Шаламанов в миналия брой днес с читателите споделя своите виждания свързалият професионалния си път със Сухопътните войски Кольо Милев, генерал о.р., член на Комисията по отбрана в 44-ото НС.
Проблемите и приоритетите в отбраната не са мандатни. И затова позицията ни по политиките в областта на отбраната през годините е последователна. Ние сме за комплексен подход към решаването им, т.е. всички съставни части на системата за отбрана трябва да получават развитието си по възможност едновременно и да не се работи на парче. Системата на отбраната на страната е съвкупност от много компоненти, но преимущество трябва да се дава на Българската армия като неин основен съставен елемент, който допринася за военния потенциал на страната.
Ще дам пример с новия План за развитие на ВС. Що се отнася до Програма 2032, дни след приемането й, се появиха спънки, забуксува проектът за бойните машини на пехотата, а той е вписан в Програмата като основен. Очаквам да се наложи и актуализирането й. За съжаление, и някои промени през годините в основен функционален закон като Закона за отбраната и Въоръжените сили са променяли съдби на хора, кариери, състояние на сигурност. Но след десетки години решаване на проблемите в армията заради недостиг на ресурси със съкращаване, въпрос е как сега ще се постъпи в един нов план за развитие на ВС. Както днес се вижда, тези съкращения най-малко са решавали хроничния проблем за некомплекта. А с тях се е снижавал и потенциалът на армията, а не че са се решавали проблемите ѝ.
Така че приоритет първи в политиката в сферата на отбраната е състоянието на Българската армия, а в нея като номер едно се очертават Сухопътните войски. Може да похарчим десетки милиарди за супер-самолети и супер-кораби, можем да вземем най-модерните и най-скъпите, но не те са основният компонент на военния потенциал на страната. Защото нашата сигурност, на страната и на гражданите, се крепи на Сухопътните ни войски. А реално те са доведени до критично състояние.
Втори приоритет е решаване на проблема с некомплекта. Стара истина е, че можем да купим много въоръжение и техника, но ако няма кой да борави с тях, те си остават куп желязо. Защото бойната способност е комплексна величина, включваща хора, оръжие, подготовка на военнослужещите, мотивация и боен дух.
И тогава говорим за въоръжение и техника. Хората идват да служат в армията, но не искат да служат със стара техника, да бъдат уязвими на бойното поле. И искат да изявят своите способности като професионални войници, не в друга роля. Като икономисваме средства за външни услуги, с това лишаваме войниците от подготовка и миражът пред професионалната армия си стои.
Ето защо трябва да се подхожда комплексно по проблемите на армията, да се преценява всеки ход какво влияние ще има върху всички аспекти на бойния потенциал. А не да създаваме, както през 2001 година, всички тези командвания, после ги закриваме, сега отново ги създаваме… Ще си позволя да попитам това, за което стана дума и в Комисията по отбрана в 44-тия парламент: кого ще командват тези командвания? Отделни войници, складове, телефонни централи или бригади, полкове, батальони или други войскови части. Това не стана ясно при гласуването им. През 2001 г. имаше какво да командват, а сега…
Вече 10 години темата с некомплекта в армията не слиза от дневния ред. Това е темата за
механизма на привличане и задържане на желаещите да служат
в Българската армия. Именно в армията, а не толкова в останалите съставки на Въоръжените сили. И преди всичко в Сухопътните войски. Защото въпросът с решаване на некомплекта в Сухопътните войски е основен, защото оттам напускат и отиват във ВВС и ВМС, във Военна полиция и в специалните части, в структурите на командванията. Но проблемът като цяло е много по-остър. И да се обърнем пак към Програма 2032.
Трябва според Програма 2032 да достигнем състав на Въоръжените сили около 43 хил. до 2032 г. По старите планове лъкатушехме между 39 хил. и 42 хил. души. Значи като включим тези 1000 нови в повече и некомплекта от около 6–7 хил. души, ще трябва да намерим не по-малко от 10 хил. нови кандидати за военна служба, защото за този период поне няколко хиляди ще напускат по една или друга причина. Как ще ги привлечем в армията… е и остава кардинален въпрос.
Добре е, че в Министерството на отбраната започнаха да се вслушват в това, какво говорят хората отвън и в експертизата на неправителствения сектор. От години там настояват за по-активна пропаганда и това е добре. Но тази пропаганда трябва да се опира на реални неща. В САЩ има явни брошури, където всеки може да прочете кой какво ще взема, ако стане войник, сержант и офицер в американската армия като заплата и допълнителните придобивки и компенсации, които са над 20, давани от правителството, и решава дали ще служи. У нас подобна и подробна информация за бъдещата военна служба липсва. Тя твърде често се и променя.
Да напомним и за това, че
три бюджета на отбраната вече се приемат
а базата за определяне на основното възнаграждение на хората от силовите структури остава 380 лв. и няма сила, която да я премести, т.е. – да я промени. Изглежда, че във финансовото министерство от три и повече години само се преписва един и същи текст. Добре е, че се прие увеличение на заплащането с 10 % ежегодно. Но, извинете, господа управляващи досега, това са едва стотина лева увеличение, за войниците и по-малко. А само минималната заплата отдавна надхвърля базовата на хората от силовия сектор и няма логика в оставането й на 380. Това по никакъв начин не привлича млади хора към военната служба. И по никакъв начин не прави конкурентоспособно възнаграждението на военнослужещите на пазара на труда, като се имат предвид големите отговорности, рискове и ангажираност на тази професия. Насреща не стоят данъчни облекчения или допълнителни стимули във видовете войски с най-голям некомплект, а цените са едни за всички. Само за пример – в американските магазини и в други страни цените в армейските колониали са с 30 % и повече по-ниски от тези в магазините навън. При нас даваш наряд, компенсиран си с 1–2 дена компенсации, но това е за сметка на подготовката на сержанта и войника. Сержанти на 20 и повече години служба сега дават въоръжен наряд като караулни, където трябва да са войници, но такива няма. Системите за охрана, които се монтират, не се слагат толкова да предупреждават за външна намеса, а повече за следене на задълженията на караулните. Затова няма достатъчно кандидати за Сухопътни войски, докато не се промени цялата система за осигуряване на военнослужещите и като професионални военнослужещи те да са с имидж в обществото и с добър социален статус. Тогава ще имаме
онази армия, която сега стои само
в плановете
от 30 години насам.
Сега предстои утвърждаване на Плана за възстановяване и устойчивост, който няма пряко да наложи нови решения в областта на отбраната и изграждането на Въоръжените сили. Но поставя редица въпроси по практическото внедряване на очакваните достижения в науката, изследванията и технологиите в техните структури. Трябва да се адаптира и системата за военно образование и програмите за подготовка на войските, ако се изпълнят амбициозните проекти в образованието. Дай Боже, да се изпълнят и в образованието, и в здравеопазването, и в икономиката. Ще има повече средства за отбрана, на служба ще постъпват по-качествен състав и по-здрави хора. Но вероятно това ще наложи по-скоро актуализиране на някои доктрини, а не кардинални изменения в законодателната област. Но трябва да се има предвид, че това е план, предложен от екипа на сегашното правителство. Какво ще каже новото, е трудно да се каже засега.
