Информационен център на Министерство на oтбраната

Белите истини за „Черния полк”

Навършват се 20 години от закриването на военното формирование в Симеоновград.

В Първата балканска война (1912–1913 г.) загиналите от полка са 356. През Втората балканска война (1913 г.) жертвите са 333. През Първата световна война (1915–1918 г.) убитите са 877. 122-ма военнослужещи са загубили живота си във Втората световна война (1944–1945 г.). И в мирно време, от 1946 г. до разформироването на полка през 2001 г., има жертви и те са 30 на брой.

Кой е този полк от Българската армия? През годините той е имал и други наименования, но е известен най-вече като 30-и Шейновски пехотен полк. Наричан е още „Черният полк”. Защо се сещаме сега за него? Защото преди 20 години военното формирование в Симеоновград беше закрито и така завърши неговата славна история.

               Причините за „наименованието”                 

за „черни” са били определяни и други полкове. Поводите за това са тежката служба в тях, отдалечеността им от столицата и от големите български градове или пък близостта им до границите. Може да се каже, че всички формирования от южните гарнизони от онова отминало време са наричани „безсмъртни” и „черни”. Като легенди за военнослужещите са останали селища като Звездец, Грудово, Елхово, Болярово, Харманли, Крумовград, Ивайловград…

Но безспорно, определението „черен” се отнася за 30-и Шейновски пехотен полк в Симеоновград. В книгата си „Белите истини за „Черния полк” авторът Евелин Евлогиев посочва причините за това. Първата е, че дава най-много жертви в четирите войни на България за периода от 1912 до 1945 г. Втората е, че сградите на формированието се боядисват с черна боя точно заради огромния брой загинали след военните сражения през 1918 г. Друга причина е, че в него се сформират „черни роти” за наказателни акции през 1943–1944 г. Интересен факт е, че след 9 септември 1944 г. полкът една седмица не дава на новата власт да влезе в казармения район заради клетвата на бойците във вярност на Царя. На портала се слага картечница „Максим” и се вее черно знаме. А и след военното развитие в страната всички набори са знаели като легенда, че полкът в Симеоновград (град Марица от 1947 до 1981 г.) е известен като „черен”.

Каква е накратко неговата славна история? Сформиран е на 12 януари 1900 г. в Стара Загора под името 6-и пехотен резервен полк. На 29 декември 1903 г. с Указ № 84 на княз Фердинанд I  се преименува на 30-и Шейновски пехотен полк и се дислоцира в гарнизон в Търново Сеймен.

                         Във войните и битките

в Първата балканска война (1912–1913) участва в обсадата на Одрин, води сражения при Булгаркьой, Кадъкьой, Коюнлий, Юруш и Карталтепе. Пета рота от полка участва в първото сражение на Балканската война при вр. Курт Кале, над с. Мезек, Свиленградско. В памет на загиналите войни от полка впоследствие върхът е преименуван на Шейновец – име, което носи днес. На върха има паметник в чест на загиналите бойци от полка. По време на Втората балканска война (1913 г.) се сражава със сръбски части при р. Брегалница, Ежево, и вр. Повиен, както и в боя на Малка Нидже.

Полкът участва и в битките през Първата световна война (1915–1918). Ето само един случай, описан в книгата „Белите истини за „Черния полк”: „Време за бойните действия – 18 октомври 1916 г. Място – Завоя на река Черна при с. Брод, в южния край, на който е участъкът за отбрана на 30-и пехотен полк. Обстановката е сложна. Бойците от полка търпят загуби от многократно превъзхождащия ги многонационален противник. Командирът на 1/28 дружина от 30-и полк майор Златан Палийски е тежко ранен. В този труден момент „съсед по окоп” на шейновци е 27-и пехотен полковник Кимон Георгиев, който е командир на 5-а рота от полка, се впуска, поемайки командването и на 1/28 дружина от 30-и полк. Така, водейки и двете бойни единици, той вдига сборната си армия от 27-и и 30-и полк на успешна атака. Получава лоша рана в окото, но предизвиква възхищението не само на своите войници, а и на цялото българско командване.”

На 21 юли 1919 г. със Заповед № 41 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е разформиран, като от състава му се създава 3-та дружина от 10-и Родопски пехотен полк. На 5 юни 1937 г. с поверителна Заповед № 25 23-ти Шипченски пехотен полк се преименува на 30-и Шейновски пехотен полк.

През Втората световна война (1941–1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941–1942). След 9 септември 1944 г. е включен в състава на 3-та пехотна балканска дивизия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната, като се сражава в Мурската операция и в боевете при Караш, Ледине, Молве, Логано, Петеранец. Към полка се числи и гвардейска рота. 

                   „Маришката академия”

От 1947 до 1981 г. Симеоновград  носи името Марица. Военнослужещите в полка находчиво перифразират един известен девиз и той звучи така: „Всеки служещ в Симеоновградския полк иска да вземе в раницата си неговия колектив, за да го пренесе и съхрани в новия си гарнизон.” И мнозина остават верни на тези думи. Придобитите знания и умения в т.нар. „Маришка академия” те успешно прилагат в други формирования и стигат върхове във военната си кариера.

Освен 30-и Шейновски пехотен полк в историята останаха редица други военни формирования. Една част от техните райони вече са продадени или „подарени”. Друга част представляват тъжна гледка с рухналите си сгради и с обраслите храсталаци. Но ако има написани страници за тях, спомените сякаш оживяват. „Белите истини за „Черния полк” e книга, от която лъхат почит, уважение и любов към Българската армия. Авторът Евелин Евлогиев не е бил войник, но е син на майора от запаса Румен Тодоров, служил в полка. И е продължил следата на баща си, издал своя труд „Черен полк за бели човеци”. Така, както казва Евелин Евлогиев, тази история е осъдена не на забвение, а на бъдеще.

Командирите

Подполковник Иван Димитров               1900–1907 г.

Подполковник Христо Семерджиев       1907–1909    

Подполковник Тилю Колев                     1909–1911

Подполковник Злати Костов                   1911–1913

Подполковник Петър Рашков                 1913–1916

Подполковник Алекси Дюдюков             1916–1918

Подполковник Димитър Маринов           1918

Подполковник Васил Шишков                 1919 

Майор Ангел Касабов                              1933–1938

Подполковник Димитър Владков            1938–1941

Полковник Илия Иванов                          1941–1943

Полковник Стефан Таралежков              1943–1945

Полковник Тодор Попов                           1945–1950

Полковник Добри Нейчев                         1950–1954

Подполковник Георги Проданов              1954–1958

Капитан Христо Делев                              1955–1956

Полковник Янко Статев                            1958–1963

Подполковник Павел Павлов                   1963

Подполковник Христо Плачков                1963–1969

Подполковник Гочо Динев                        1969–1972

Полковник Ванко Димитров                      1972–1975

Полковник Димитър Николов                    1975–1978

Майор Тома Томов                                    1978–1982

Капитан Стойчо Савов                              1982–1985

Майор Петко Петков                                  1985–1986

Майор Димитър В. Димитров                    1986–1988

Майор Димитър Ст. Димитров                  1988–1992

Подполковник Христофор Иванов            1992–1997

Подполковник Мирослав Маринов            1997–1998

Подполковник Нейко Ненов                       1998–2000

Подполковник Груди Ангелов                    2000–2001  

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top