Информационен център на Министерство на oтбраната

Истини като вицове

о.р. ст. лейтенант Любо Николов

Старшините от Асарел

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Хиляди офицери, сержанти, майстори и войници десетки години строяха гиганта на цветната ни металургия МОК „Асарел – Медет” – тогава най-големият на Балканския полуостров и трети в Европа. И аз дадох своя малък принос като офицер в Строителни войски. От старшините съм запомнил ярко двама.            

И я, че изокам некой ден

         Дойде време старшина Паро Кошлев да се пенсионира. Съгласно военните устави той трябваше да подаде рапорт. И ето какво написа в него: „До командира на поделение 66340. Другарю генерал, моля да бъда освободен от действителна военна служба и пенсиониран поради неограничени умствени възможности.”

                                     Запиване

KONICA MINOLTA DIGITAL CAMERA

Старшина Божидар Здравков беше левент, мъжкар и остроумен. Наричаха го офицера Здравков.

Една вечер се запил в Панагюрище в ресторант „Каменград” с колеги и свещеници.

В онези години не се гледаше с добро око на военнослужещи, които общуват със свещеници, камо ли пък да се черпят в заведение. Докладвали го на командира на полка.

На другия ден полковник Богоев го привикал:

– Здравков, с кого си се запил снощи?

– Другарю полковник, на масата бяхме само униформени – килимявка – фуражка, килимявка – фуражка…

                   Униформи и пари

Едно от най-популярните предавания по БНТ през осемдесетте години беше „Лъч”. Само там беше разрешено да се показват някои от недъзите на социализма.

Водещият го Атанас Марков пристигна на среща с офицери на МОК „Асарел”.

Към края на сбирката един полковник го запита:

– Другарю Марков, има ли проституция в България?
         – Другари офицери, униформите Ви може да са зелени, но парите Ви не са…

                            Репетиция

Преди десети ноември починеше ли някой големец или генерал в София, в повечето случаи курсанти от военностроителното училище участвахме в траурните ритуали – почетен караул, полагане на венци, носене на ковчег, салюти и т.н.

В духа на войсковите традиции предния ден се репетираше яко – обикновено в столичното комендантство.

Офицерите в това ведомство не блестяха с много интелект. Напротив имах чувството, че точно по обратни критерии ги подбираха.

На една репетиция сме се строили 10 двойки, които ще носим венци, зад нас 8 човека, които ще носят ковчега, и т.н.

Трениращият ни полковник се вживя: „Внимавай! Под звуците на барабанен звън – тарадъм, тарадъм, на третия тарадъм дигаш венеца, тръгва мъртвецът…”

Още една глупост

На изпит по физика във военностроителното училище се явява задочник.

Тегли билет: „Видове термометри”.

Става дума за термометри по „Фаренхайт”, „Келвин”, „Целзий”.

Задочникът не е подготвен по въпроса.

Професорът:

– Слушам Ви, колега.

– Термометрите биват два вида – големи и малки.

– Ако ми кажете още една глупост, ще ви пиша тройка.

– И средни.

                            Лично дело

По времето на соца на всеки офицер се изготвяше лично дело. То го следваше през цялата му кариера и се дообогатяваше всяка година от кадровиците. Беше прието да се отбелязват положителните качества на офицера, като се подчертават с червено, а отрицателните със синьо.

В личното дело на офицера Иван Алимански от Пловдивската строителна дивизия имаше констатация: „Пие много, но не се напива”.

Никой не беше посмял през годините да го подчертае нито със синьо, нито с червено.

                            Дневникът

Пловдивската строителна дивизия построи и водоснабдяването на Пампорово. Високо в планината работеше самостоятелен взвод.

Командирът на взвода знаеше, че не могат да го пратят на по-далечен и по-тежък обект, и затова не се стараеше много. Пристигат му от щаба на проверка. Наред с другите въпроси стигат и до:

– Дайте дневника за входяща и изходяща поща.

Взводният им показва отвора на печката – това е входяща, след това показва кюнеца – това е изходяща.

                            Подаръкът

Ансамбълът на Строителни войски – „Тоника СВ”, Орлин Горанов, Росица Борджиева и др., изнасят голям концерт в летния театър в Пловдив през 1983 г.

Накрая на концерта приветствие към участниците трябва да поднесе старши лейтенант Тодор Пелтеков. Командирът на Пловдивската дивизия генерал Иван Желев го привиква:

         – Като свършиш с благодарностите, кажи, че подарявам плувния басейн в поделението на „Тоника СВ”.

         – Другарю генерал, ще ме помислят за луд.

         – Какво искаш да кажеш, че и аз съм луд.

         – Съвсем не.

         – Миналата година, като бях в Монголия, и ми подариха 6 коня да не би да ги качих в самолета?

                            Не сте изтрезнели…

Обадили се от Софийския зоопарк на генерал Иван Желев, че лъвът е отгризал ръката на работника, който го храни. Ако иска да го препарира за природонаучния музей на поделението, да изпрати човек да го убие и да го взима.

         Генералът възложил задачата на подполковник Стефан Въргов.

         Въргов застрелял лъва и го натоварили в закрита „Ниса”.

         В Пловдив в началото на асеновградското шосе колега му махнал на стоп.

         Спрели.

         – За дивизията ли сте?

         – Да.

         – Ще ме качиш ли?

         – Да, но внимавай, че отзад има заспал лъв. Да не го събудиш.

         Колегата започнал да се смее:

         – Още не сте изтрезнели от снощи.

         Отворил задната врата и едва не припаднал, като видял полегналия на предната си лапа лъв…

Браво, момче

         Шофьор возил командващия на българската Трета армия през седемдесетте години. Веднъж генералът заспал още на тръгване. Шофьорът се объркал и поел по по-дългия път.

         Пристигнали.

         Генералът се събудил:
         – Браво момче. Толкова бързо не сме идвали.

Генерал Цветан Тотомиров                                   

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top