Информационен център на Министерство на oтбраната

Скопие в офанзива… срещу България

Цялата дипломатическа машина на Република Северна Македония е впрегната в изпълнение на задачата през юни страната да започне преговорния процес за членство в ЕС.

Тези дни чух едно достатъчно любопитно по липсата на дипломатичност изказване, което прескочи границата при Гюешево и кацна и у нас. Направи го министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи, който все повече напуска позицията си на разумен и спокоен човек и дипломат. Такива заявки той даваше като вицепремиер и ресорен ръководител на европейската интеграция на страната, а и в първите дни на новата си позиция като шеф на дипломацията в Скопие в състава на поредното правителство на Зоран Заев. В самото начало публичните му изявления относно отношенията Скопие–София звучаха конструктивно и разумно, което пък даваше основания да се предполага, че българскоо-македонският диалог ще се основава на взаимното разбиране и добросъседство за намиране на общо решение.

След артистичния инат на дотогавашния министър на външните работи Никола Димитров, надъхан да докаже, че семейната традиция и ценности за него не означават нищо, щом си обхванат от

манията за личен просперитет и кариера на македонския Кисинджър

Буяр Османи изглеждаше далече по-земен и естествен. Освен това той влезе в дипломацията като представител на Демократичния съюз за интеграция на някогашния бунтовнически командир Али Ахмети, което по принцип предполага познания за истинската история на държавата Македония и на нейните граждани, различаващи се от официалната македонистка доктрина, от която Никола Димитров не смееше дори да погледне встрани.

Та същият този Османи онзи ден изтърси, че РСМ е изпълнила и дори преизпълнила над 120% изискванията за членство в ЕС. И си спомних една друга анекдотична и екзотична политическа фигура в Република Македония, неизменно в съставите на парламента в Скопие. Това беше покойният сега Амди Байрам, неформалният собственик на ромския квартал на македонската столица Шуту Оризари, търговец, политически шут и парламентарен номад, както сега казваме. С гласовете на своите съкварталци роми, които контролираше изцяло, Амди имаше запазено място в Събранието години наред и винаги вървеше с победителите. Ще победи СДСМ начело с Бранко Цървенковски, той си предлага услугите да бъде включен в управляващата коалиция, ще спечели ВМРО–ДПМНЕ на Любчо Георгиевски през 1998 г. или на Никола Груевски през 2006 г. и Амди веднага се прехвърляше при победителя. Прескачането от една „опция” на друга правеше с такава лекота и безгрижие, че освен смях, на моменти предизвикаше и симпатия. Ромска му работа… Та, Анди си беше спечелил прозвището „сто и дваесет по сто”, или „120%”, заради едно изказване в парламента, че оказва доверие на поредното правителство на страната тъкмо с въпросните проценти. И прозвището си му остана, за да се лепва след това на всеки политик, който отдавна се е отделил от реалностите и си живее в измисления свят на над стопроцентната фикция.

Сега обаче работата изглежда достатъчно сериозна. Още повече че засяга и България. Изказването на Османи, колкото и непремислено да е, е част от риториката на властите в Скопие, с която искат да представят втвърдена позиция около желанието си в мандата на Португалия начело на ЕС да стартират преговорния процес за членство. И нищо по-малко. Нямало вече време за отлагане, при положение че Република Северна Македония отдавна била изпълнила всички условия и критерии, била даже по-напред от други съседни държави, които вече са в ЕС (намек за България, стар, колкото ние като държава сме член), нескрит упрек към ЕК и останалите европейски институции за невъзможността или нежеланието да преодолее ветото на София, и т.н.

Ако разгледаме хронологията на тази риторика, ще видим, че ако не броим вицепремиера и отговорник за европейската интеграция Никола Димитров, за когото тя е всекидневие, с нея

пръв започна президентът Стево Пендаровски

В публично изявление той не скри разочарованието си, че 26-те държави – членки на ЕС, не са успели да накарат една България да промени позицията си и да пусне РСМ да стартира преговори. Това прозвуча по-скоро като обвинение срещу Брюксел, отколкото само като констатация. Позицията му бе широко отразена в местните медии, като в доста от публикациите се поставяше въпросът за легитимността на сегашната ЕК. И изобщо за нивото на експертизата и оценките на ЕС, при положение че ЕК бе резултат не на истински качествен подбор на нейните членове, а на поредица от компромиси за задоволяване на интересите преди всичко на големите играчи там. Малко по-късно премиерът Зоран Заев повтори една стара закана на президента, че ако членството на страната в ЕС стане за сметка на македонските идентичност и език, РСМ няма смисъл да отива там…

Тази закана на Заев почти съвпадна с визитата на еврокомисаря по разширението Оливер Вархели в Скопие. Той отиде в страните от Западните Балкани да им занесе по малко от ваксините против COVID-19 като знак на европейска солидарност с хората от района. Дали такава визита постигна заложения пропаганден ефект е трудно да се каже, защото всяка от държавите от Западните Балкани вече самостоятелно бе намерила някакво решение за имунизация. Дали беше съвпадение, или преднамерено организирано, но тъкмо когато Вархели кацаше в Скопие, премиерът Заев публично се ваксинира с ампули от „Синофарм”, тоест с китайска ваксина. Същото 2 дни по-късно направи и министърът на здравеопазването Венко Филипче. На всичко отгоре местните медии обърнаха злорадо внимание на факта, че Вархели отнесе край Вардар 4800 ваксини – точно толкова, дори по-малко от първото дарение от страна на Белград, връчено от президента Вучич на Заев в един февруарски ден на граничния пункт Табановце между двете държави.

Но не ваксинационната дипломация на Брюксел и нейният провал бяха в центъра на вниманието, поне в Скопие. Там Вархели предупреди местните си събеседници, че ако искат страната им да започне преговори за членство,

трябва да реши двустранно спора си с България

И ако това не стане, Брюксел е на мнение да отдели РСМ от регионалния й тандем с Албания и да даде предимство на Тирана. А Скопие да чака, докато не намери решение със София. Последваха остри обвинения срещу Вархели с цел да покажат, че това е по-скоро негова лична позиция, а не на ЕК. За оформянето на такова съмнение относно мандата на унгареца помогнаха и две изказвания на журналисти – едното в „Уолстрийт джърнъл” и второто от „Политико”. Само това им дай на местните хора край Вардар – някой с авторитет да им подпали фитила. Изкараха Вархели по-черен от дявола, обвиниха го за неприятел на РСМ и на гражданите й, вмениха му поведение, което било начин на отмъщение от страна на премиера на Унгария Виктор Орбан за отношението на властите в Скопие към неговия гост, политическия изгнаник и бивш премиер Никола Груевски. Аха да го вкарат в схема за конфликт на интереси чрез участие в съмнителен бизнес, както направиха навремето с предшественика на Вархеи – австриеца Йоханес Хан. Когато той им занесе лоши вести, че трябва да почакат за преговори за членство, вместо да си видят пропуските, вкараха го в измислена конфигурация за негов бизнес с казината в Северна Македония край Гевгели.

И ето, като отговор на това и като начало на очевидна офанзива по всички посоки на ЕС премиерът Заев, придружен от Никола Димитров, тръгна на обиколка. Първо в Брюксел, където се закани, че ще иска обяснение за позицията на Вархеи и ще настоява пред тамошните първенци ЕК и Европейския съвет да не се съобразяват много със ситуацията в България, а да я „натиснат”. След това ще мине през Мадрид и накрая ще гостува на Мицотакис в Атина. Преди него Димитров и Османи самостоятелно пообиколиха други страни – членки на ЕС, все със същата мисия.

Докато ние чакаме служебен кабинет, който да произведе нови избори, онези оттатък границата, както се вижда, действат.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top