От началото на тази седмица с нова сила се разгоряха едни от най-старите и заплетени международни конфликти – този между израелци и палестинци. Повод за вълната от насилие бе решението на израелските власти да изгонят няколко арабски фамилии от квартала „Шейх Джара“ в Източен Йерусалим и да настанят там еврейски заселници. Освен това полицията не позволяваше на традиционните за палестинците през Рамазана събирания след вечерна молитва на стъпалата, водещи към стария град. В края на април пък в Йерусалим имаше демонстрация на стотици крайно десни евреи, които викаха „Смърт на арабите!“.
В понеделник организацията „Хамас“, която контролира Ивицата Газа, започна да обстрелва израелски градове с ракети. Последва мощен контраудар с авиация. Израелската армия се цели в сгради, където се предполага, че се намират военните лидери на „Хамас“ и откъдето се води ракетният обстрел. До вчера в Газа
бяха убити най-малко 67 души
сред които 17 деца. Поне две многоетажни постройки вече бяха унищожени от бомбардировките (за които израелските сили твърдят, че са предупредили с цел евакуация на местното население). Убити са и десетина членове на „Хамас“, сред които четирима високопоставени командири.
Жертвите в Израел, чиято противовъздушна отбрана успява да свали повечето от ракетите на „Хамас“ (а някои падат в самата Ивица Газа и причиняват жертви и щети) са седем. Предполага се, че в първите три дни на седмицата палестинците са изстреляли над 100 ракети срещу Израел. Новият момент в сравнение с ескалацията на напрежението през последните години е, че сега тези ракети стигат до централната част на израелската държава, включително до двата мегаполиса Йерусалим и Тел Авив. Поради това за кратко бе затворено дори намиращото се по средата между тях най-голямото летище в страната. Ракетните нападения наложиха евакуацията на хиляди израелци, мнозина се крият в бомбоубежища. Напрежението стигна толкова висока точка, че израелската армия обяви начало на подготовка за сухопътна инвазия в Ивицата Газа.
Това е най-смъртоносната от седем години ескалация на насилието, която последва протести и дни на напрежение с палестинци в Йерусалим. „Хамас“ постави ултиматум на израелската полиция за изтегляне от конфликтния квартал „Шейх Джара“. Последваха сблъсъци и в различни израелски градове, като нападения извършват както тълпи араби, така и евреи. Всъщност сега за пръв път като политически фактор се изявяват арабите, живеещи в Израел, които имат гражданство на страната. Те са около 20% от населението, имат и свое политическо представителство в парламента.
В редица градове араби се сблъскваха с полицията, докато крайно десни евреи обикаляха улиците в търсене на араби. От вторник се съобщава и за атаки срещу синагоги. Особено драматично е напрежението в Лод – сателитен град на Тел Авив. Там арабите са малко над една четвърт от населението. В града бе обявено извънредно положение, след като кметът Яир Ревиво обяви, че е загубил контрол над него и призова да бъде вкарана армията и да се въведе комендантски час. Той дори
нарече ситуацията „гражданска война“
Има опожарени коли, физически нападения и плячкосани магазини. Според кмета се нападат и „синагоги и училища“. „Не разбирате какво става. Това е по-лошо от ракети от Ивицата Газа“ – казва той. „Ройтерс“ съобщава и за свидетелства, че евреи са замеряли с камъни кола, управлявана от араби в Лод.
Конфликтът, разгорял се от началото на тази седмица между Израел и Газа, е без прецедент в последните седем години. Откакто ислямистката „Хамас“ взе властта в Газа през 2007 г., е имало общо три войни между палестинци и израелци. Конфликтът постоянно е в тлеещо състояние, но сега има няколко фактора, които могат да му придадат нова динамика. Първо, Израел отново няма редовно правителство. След като през последните 2 години парламентарни избори се проведоха четири пъти, сега страната е в нов цикъл за формиране на управление. Премиерът Нетаняху, който управлява от 2009 г., не успя да реализира дадения му мандат за съставяне на кабинет и сега инициативата премина в конкурента му Яир Лапид, който е центрист и ще се опита да направи коалиция с религиозния националист Нафтали Бенет. Нетаняху е известен с твърдата си политика спрямо палестинците и някои наблюдатели смятат, че сегашното напрежение е добре дошло за него, защото схващането е, че ситуацията изисква „твърда ръка“ в управлението на страната.
Напрежението в Израел е и тест за външната политика на новия американски президент Джо Байдън. Докато предшественикът му Доналд Тръмп заемаше категорична произраелска позиция и премести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим, Байдън е доста по-умерен. Освен това в неговата Демократическа партия има политическо крило, което настоява за натиск върху Израел по въпроса за правата на палестинците. Байдън се надяваше да не затъва твърде надълбоко в израелско-палестинския конфликт, а да насочи усилията си за преподписване на сделката за ядрената програма на Иран. Но пък от друга страна, не бива да дразни твърде много Израел, защото без неговото мълчаливо одобрение договорката с Иран ще бъде почти невъзможна.
В деликатна позиция са и
арабските държави от района на Персийския залив
Дълги години те подкрепяха и финансираха борбата на палестинците за създаване на собствена държава, но в последно време поеха курс към прекратяване на враждата с Израел. През миналата година Обединените Арабски Емирства и Бахрейн установиха дипломатически отношения с израелската държава, очаква се същото да направи и Саудитска Арабия. Затова напрежението между израелци и палестинци е крайно неприятно за арабските монархии – те трябва да вземат страната на своите единоверци, но същевременно не искат да си затворят вратата за установяване на изгодни бизнесвръзки с Израел.
Сегашният изблик на насилие в Близкия изток донякъде е резултат и от вътрешните неразбории между палестинските лидери. Формално начело на палестинците е 85-годишният Махмуд Абас, който е ръководител на палестинската администрация и на Организацията за освобождение на Палестина, но реално влиянието на „Хамас“ е по-силно. През май и юли т.г. палестинците трябваше да проведат президентски и парламентарни избори (нещо, което не са правили от 2006 г. насам), но в последния момент Абас ги отмени. Това разгневи „Хамас“ и подтикна организацията да използва дадените й от Израел поводи и да започне ракетните атаки. Терористичната организация“ сега се явява, поне в очите на много палестинци, като единствената фракция, която е готова да се изправи срещу Израел, за да „защити“ третото най-свято място за исляма (град Йерусалим) и да „осуети“ израелските „конспирации“ срещу палестинските жители на града.
В каре!!!
Пробиваем ли е Железният купол?
Масираният ракетен обстрел откъм Ивицата Газа отново актуализира въпроса за ефективността на израелската противоракетна система „Железен купол“. Тя съществува от десетина години и брани големите градове и стратегическите обекти на страната. Според израелски армейски говорител за първите три дни на тази седмица палестинците са изстреляли над 1000 ракети, от които до територията на Израел са достигнали 850. Той добавя, че системата „Железен купол“ е в състояние да прихване 85–90 процента от ракетите, изстреляни срещу гъсто населените градски зони. Но все пак има потвърдени съобщения за ракетни попадения в жилищни сгради, в автобуси или по улиците.
Палестинците използват съвсем примитивни ракети, които не могат да маневрират във въздуха и да сменят траекторията си. Израелците ги засичат и изстрелват срещу тях зенитни ракети с радиолокационно насочване. Една батарея може да защити от неуправляеми ракети и реактивни снаряди район с площ до 150 кв. км, но при условие че те са изстреляни от противника в радиус 15 км от отбранявания обект. Израел има 9 такива батареи. Всяка от тях се обслужва от личен състав от 150 човека.
Някои експерти се съмняват, че „Железния купол“ може да достигне ефективност от 90%. И при настоящия палестински обстрел тя е по-малка, но трябва да се има предвид, че израелците не свалят ракетите, за които виждат, че ще паднат в безлюден район в пустинята. Все пак мунициите на „Железния купол“ са многократно по-скъпи от палестинските ракети, в които трябва да се целят.
