Цялата дипломатическа машина на Република Северна Македония е впрегната в изпълнение на задачата през юни страната да започне преговорния процес за членство в ЕС.
Тези дни чух едно достатъчно любопитно по липсата на дипломатичност изказване, което прескочи границата при Гюешево и кацна и у нас. Направи го министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи, който все повече напуска позицията си на разумен и спокоен човек и дипломат. Такива заявки той даваше като вицепремиер и ресорен ръководител на европейската интеграция на страната, а и в първите дни на новата си позиция като шеф на дипломацията в Скопие в състава на поредното правителство на Зоран Заев. В самото начало публичните му изявления относно отношенията Скопие–София звучаха конструктивно и разумно, което пък даваше основания да се предполага, че българскоо-македонският диалог ще се основава на взаимното разбиране и добросъседство за намиране на общо решение.
След артистичния инат на дотогавашния министър на външните работи Никола Димитров, надъхан да докаже, че семейната традиция и ценности за него не означават нищо, щом си обхванат от
манията за личен просперитет и кариера на македонския Кисинджър
Буяр Османи изглеждаше далече по-земен и естествен. Освен това той влезе в дипломацията като представител на Демократичния съюз за интеграция на някогашния бунтовнически командир Али Ахмети, което по принцип предполага познания за истинската история на държавата Македония и на нейните граждани, различаващи се от официалната македонистка доктрина, от която Никола Димитров не смееше дори да погледне встрани.
Та същият този Османи онзи ден изтърси, че РСМ е изпълнила и дори преизпълнила над 120% изискванията за членство в ЕС. И си спомних една друга анекдотична и екзотична политическа фигура в Република Македония, неизменно в съставите на парламента в Скопие. Това беше покойният сега Амди Байрам, неформалният собственик на ромския квартал на македонската столица Шуту Оризари, търговец, политически шут и парламентарен номад, както сега казваме. С гласовете на своите съкварталци роми, които контролираше изцяло, Амди имаше запазено място в Събранието години наред и винаги вървеше с победителите. Ще победи СДСМ начело с Бранко Цървенковски, той си предлага услугите да бъде включен в управляващата коалиция, ще спечели ВМРО–ДПМНЕ на Любчо Георгиевски през 1998 г. или на Никола Груевски през 2006 г. и Амди веднага се прехвърляше при победителя. Прескачането от една „опция” на друга правеше с такава лекота и безгрижие, че освен смях, на моменти предизвикаше и симпатия. Ромска му работа… Та, Анди си беше спечелил прозвището „сто и дваесет по сто”, или „120%”, заради едно изказване в парламента, че оказва доверие на поредното правителство на страната тъкмо с въпросните проценти. И прозвището си му остана, за да се лепва след това на всеки политик, който отдавна се е отделил от реалностите и си живее в измисления свят на над стопроцентната фикция.
Сега обаче работата изглежда достатъчно сериозна. Още повече че засяга и България. Изказването на Османи, колкото и непремислено да е, е част от риториката на властите в Скопие, с която искат да представят втвърдена позиция около желанието си в мандата на Португалия начело на ЕС да стартират преговорния процес за членство. И нищо по-малко. Нямало вече време за отлагане, при положение че Република Северна Македония отдавна била изпълнила всички условия и критерии, била даже по-напред от други съседни държави, които вече са в ЕС (намек за България, стар, колкото ние като държава сме член), нескрит упрек към ЕК и останалите европейски институции за невъзможността или нежеланието да преодолее ветото на София, и т.н.
Ако разгледаме хронологията на тази риторика, ще видим, че ако не броим вицепремиера и отговорник за европейската интеграция Никола Димитров, за когото тя е всекидневие, с нея
пръв започна президентът Стево Пендаровски
В публично изявление той не скри разочарованието си, че 26-те държави – членки на ЕС, не са успели да накарат една България да промени позицията си и да пусне РСМ да стартира преговори. Това прозвуча по-скоро като обвинение срещу Брюксел, отколкото само като констатация. Позицията му бе широко отразена в местните медии, като в доста от публикациите се поставяше въпросът за легитимността на сегашната ЕК. И изобщо за нивото на експертизата и оценките на ЕС, при положение че ЕК бе резултат не на истински качествен подбор на нейните членове, а на поредица от компромиси за задоволяване на интересите преди всичко на големите играчи там. Малко по-късно премиерът Зоран Заев повтори една стара закана на президента, че ако членството на страната в ЕС стане за сметка на македонските идентичност и език, РСМ няма смисъл да отива там…
Тази закана на Заев почти съвпадна с визитата на еврокомисаря по разширението Оливер Вархели в Скопие. Той отиде в страните от Западните Балкани да им занесе по малко от ваксините против COVID-19 като знак на европейска солидарност с хората от района. Дали такава визита постигна заложения пропаганден ефект е трудно да се каже, защото всяка от държавите от Западните Балкани вече самостоятелно бе намерила някакво решение за имунизация. Дали беше съвпадение, или преднамерено организирано, но тъкмо когато Вархели кацаше в Скопие, премиерът Заев публично се ваксинира с ампули от „Синофарм”, тоест с китайска ваксина. Същото 2 дни по-късно направи и министърът на здравеопазването Венко Филипче. На всичко отгоре местните медии обърнаха злорадо внимание на факта, че Вархели отнесе край Вардар 4800 ваксини – точно толкова, дори по-малко от първото дарение от страна на Белград, връчено от президента Вучич на Заев в един февруарски ден на граничния пункт Табановце между двете държави.
Но не ваксинационната дипломация на Брюксел и нейният провал бяха в центъра на вниманието, поне в Скопие. Там Вархели предупреди местните си събеседници, че ако искат страната им да започне преговори за членство,
трябва да реши двустранно спора си с България
И ако това не стане, Брюксел е на мнение да отдели РСМ от регионалния й тандем с Албания и да даде предимство на Тирана. А Скопие да чака, докато не намери решение със София. Последваха остри обвинения срещу Вархели с цел да покажат, че това е по-скоро негова лична позиция, а не на ЕК. За оформянето на такова съмнение относно мандата на унгареца помогнаха и две изказвания на журналисти – едното в „Уолстрийт джърнъл” и второто от „Политико”. Само това им дай на местните хора край Вардар – някой с авторитет да им подпали фитила. Изкараха Вархели по-черен от дявола, обвиниха го за неприятел на РСМ и на гражданите й, вмениха му поведение, което било начин на отмъщение от страна на премиера на Унгария Виктор Орбан за отношението на властите в Скопие към неговия гост, политическия изгнаник и бивш премиер Никола Груевски. Аха да го вкарат в схема за конфликт на интереси чрез участие в съмнителен бизнес, както направиха навремето с предшественика на Вархеи – австриеца Йоханес Хан. Когато той им занесе лоши вести, че трябва да почакат за преговори за членство, вместо да си видят пропуските, вкараха го в измислена конфигурация за негов бизнес с казината в Северна Македония край Гевгели.
И ето, като отговор на това и като начало на очевидна офанзива по всички посоки на ЕС премиерът Заев, придружен от Никола Димитров, тръгна на обиколка. Първо в Брюксел, където се закани, че ще иска обяснение за позицията на Вархеи и ще настоява пред тамошните първенци ЕК и Европейския съвет да не се съобразяват много със ситуацията в България, а да я „натиснат”. След това ще мине през Мадрид и накрая ще гостува на Мицотакис в Атина. Преди него Димитров и Османи самостоятелно пообиколиха други страни – членки на ЕС, все със същата мисия.
Докато ние чакаме служебен кабинет, който да произведе нови избори, онези оттатък границата, както се вижда, действат.
