„Върви, народе, възродени” звуча за 30-и път на наградите „Аскеер”.
Празникът на юбилейните 30-и театрални награди „Аскеер”-2021 се случи и на 23 май улица „Раковски” се огря от надеждата на артисти и публика след необикновената година на затворени театри, кина, галерии и библиотеки. Но изкуството остава, както постоянният водещ, актьорът Веселин Ранков, обобщи, преди да представи Маргарита Хранова с хита от филма „Оркестър без име” – „Оставаме, оставаме”. А легендата Мими Николова изпя „Замълчи, замълчи” от също толкова обичания „Любимец 13”. Двете пяха под палката на маестро Максим Ешкенази с оркестър „Симфониета Враца”. Свири и виртуозът на цигулката Веско Ешкенази, след като си направи селфи с гвардейските музиканти : „С огромно удоволствие ще изпълня нещо от сърце. Слушам колегите от Националния гвардейски оркестър, те свирят прекрасно”, каза той.
В началото обаче, както винаги, свиреха музиканти от Гвардейския представителен духов оркестър под палката на подполковник Ради Радев – главен диригент на Българската армия. Музиката събираше деца и родителите им от съседните улици в топлата вечер като на истински празник в навечерието на 24 май, Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. На червения килим стъпиха номинираните за награди. Директорът на театъра Мирослав Пашов посрещна и двамата министри, под чийто патронаж се провежда награждаването – на отбраната Георги Панайотов и на културата Велислав Минеков.
Митко Тодоров, полк.о.з., дълги години началник на театъра, определи празника така: „30 г. „Аскеер”, 70 г. Театър „Българска армия”, от които 50 г. трупата е в системата на МО. Така че този театър си е на армейците, на защитниците на страната, винаги е обичал армията и да посреща войниците и офицерите й на представленията си. И армията ни го обича.”
От тримата нови носители на наградата за цялостен принос в театралното изкуство – режисьорът Красимир Спасов и драматургът Стефан Цанев, щастлив и усмихнат дойде третият отличен – актьорът Стефан Мавродиев. Специално за читателите ни той каза: „Ние, артистите, сме като войници. Аз самият съм капитан от запаса, служил на предната линия на турската граница по време на Кубинската криза”. А при награждаването си цитира свой герой: Зрителите си плащат, за да гледат театър, а актьорът плаща, за да играе, с живота си, с целия си живот.
За 30 г. много малко неща се съхраниха, каза за „Аскеер”-ите писателят Георги Господинов, като връчи наградата за съвременна българска драматургия на Елена Телбис за пиесата „Боклук” в Театър 199. Призът за най-добра женска и мъжка роля получиха Анастасия Лютова и Христо Мутафчиев. Категорията за изгряваща звезда отиде при Виттория Николова. За режисурата на „Кой се бои от Вирджиния Улф” в Малък градски театър „Зад канала” и „Плач на ангел” в Народния бе отличен Стоян Радев, а за най-добро представление – „Боклук”. Почетен „Аскеер” за посланик на българското актьорско майсторство е присъден на Мария Бакалова. А Теодосий Спасов спечели наградата за театрална музика. И веднага изсвири импровизирано „Радостна Аскеерова мелодия” на каската на прословутото войниче, което скулпторът Георги Чапкънов е дарил като статуетки за отличените. За 30-и път в края на церемонията прозвуча Химнът на българската просвета, създаден от двама учители – Панайот Пипков и Стоян Михайловски: „Върви, народе възродени”… Трийсет години, след като в студа на празните салони софийските артисти с намигване сложиха началото на театралните награди „от актьори–за актьори”, а трупата на Военния театър и Академия „Аскеер” щедро ги съхрани.
Министърът на отбраната Георги Панайотов:
Поздравявам всички читатели на в. „Българска армия”, както и всички, които работят за него. А на днешния ден, който е преди най-светлия български празник, пожелавам да сте здрави, да сте силни и все така всеотдайни. Защото няма по-достойно в професията ви от това, да отразявате процесите във Въоръжените ни сили, в отбраната. Всички ние работим за това, България да е спокойна, да има бъдеще – най-вече за нашите деца. В навечерието на светлия празник държа да отбележа, че това е Празникът на българската азбука.
Георги Къркеланов, актьор от трупата на ТБА, председател на Фондация „Аскеер”: От студент съм във Военния театър, поканен от проф. Крикор Азарян. В началото – в миманса на театъра, а и отбих военната си служба като редник в него. Тогавашният директор полк. Митко Тодоров, като началник на поделението, ме произведе в чин ефрейтор заедно с Ненчо Илчев, Иво Сиромахов, Моньо Монев. Тук са служили и още много, известни по-късно артисти: Камен Донев, Стефан Вълдобрев, режисьорът Явор Гърдев. Ние сме една сериозна група, цяло „поделение”, изкарали службата си във Военния театър. Като войник съм се занимавал с цялата кореспонденция, бил съм охрана на пропуска, отварял съм и съм затварял театъра, имах легло и автомат. Извършвали сме „неартистична работа”, почиствали сме, а през зимата чупехме ледените висулки от улуците да не пострадат зрителите, отводнявали сме парното. Дисциплината от това време ме научи на важни неща за цял живот. Тогава Явор Гърдев постави спектакъла „Руска военна поща”, а аз играх в „Хенри IV”под режисурата на Азарян.
