Русия обяви, че разполага с три ядрени бомбардировача с голям обсег в руската база в Сирия – стъпка, която би могла да затвърди руското военно присъствие в средиземноморския регион, предаде „Асошиейтед прес“.
Руското министерство на отбраната заяви, че три бомбардировача Ту-22М3 са пристигнали в базата „Хмеймим“, намираща се в сирийската крайбрежна провинция Латакия. Тя е основна база за руските военни операции в Сирия. Министерството на отбраната изтъкна, че екипажите на бомбардировачите ще направят серия от тренировъчни полети над Средиземно море. Самолетите са свръхзвукови, могат да превозват ядрени оръжия и имат обсег от 5000 км.
Министерството на отбраната поясни, че пистата в „Хмеймим“ е била удължена, за да може на нея да кацат и излитат тежките бомбардировачи, а втората писта там се обновява. За първи път от времето на Студената война насам Русия разполага тежки бомбардировачи в региона.
Смята се, че около 60 подобни бомбардировача са на въоръжение в руските военновъздушни сили и някои са били на мисия за обстрел на ислямисти в Сирия, като за целта са излитали от базите си в Русия. Според руски медии тези бомбардировачи могат да бъдат модернизирани, за да превозват и най-модерни свръзхзвукови ракети. Русия установи свое трайно военно присъствие в Сирия от есента на 2015 г., като се намеси в ожесточената гражданска война в подкрепа на правителството на президента Башар Асад.
Брюксел санкционира Беларус
ЕС налага нови санкции срещу Беларус. Този път те включват не само представители на режима в Минск, но и лица и бизнес структури, които го финансират. Това заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Състоялият се през тази седмица Европейски съвет в Брюксел прие заключения във връзка с принудителното приземяване в Минск на самолет на авиокомпанията „Райън еър“, летящ от Атина за Вилнюс. След кацането бе арестуван пътувалият на борда опозиционен беларуски журналист Роман Протасевич. Задържана бе и руската му спътница София Сапега.
„Това е атака срещу демокрацията, срещу свободата на словото и срещу суверенитета на Европа. Това възмутително поведение се нуждае от силен отговор“, мотивира Фон дер Лайен разширяването на санкциите. Ръководителите на страните от ЕС настояват за незабавното освобождаване на Протасевич и Сапега, се казва в приетите заключения на Европейския съвет. Лидерите призовават също така да бъде гарантирана свободата на движение на двамата задържани. Съветът трябва да приеме по-нататъшни целеви икономически санкции. С тази цел Европейската комисия и върховният представител на ЕС за външната политика трябва незабавно да представят предложения.
Държавните и правителствените ръководители искат Съветът да приеме необходимите мерки, които да забраняват на самолети на беларуските авиолинии да прелитат през въздушното пространство на ЕС. Те не трябва да имат достъп и до летища на територията на Съюза. Базираните в ЕС авиопревозвачи пък трябва да избягват прелитането над Беларус.
Междувременно Урсула фон дер Лайен съобщи, че Eвропейския икономически и инвестиционен пакет за Беларус на стойност 3 млрд. евро е замразен, докато тя не стане демократична държава. Отклоняването на полета и принуждаването на самолета на „Райън еър“ да се приземи в Минск бе коментирано и от генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той нарече този акт на беларуските власти „държавно отвличане“.
ЕС приключва с ваксинацията срещу COVID-19 до края на лятото
Европейският съюз ще разполага с достатъчно ваксини, за да имунизира цялото си пълнолетно население до края на лятото. Това става ясно от документ на Европейската комисия, предоставен на лидерите от ЕС на срещата им в Брюксел, където една от темите е борбата с COVID-19. ЕС е уверен, че има достатъчно ваксини, за да имунизира цялото си население до края на септември, далеч над първоначалната цел от 70% от пълнолетното население до края на лятото. Темпът на ваксинация обаче е различен. Малта постигна колективен имунитет в понеделник, след като съобщи, че е покрила над 70% от жителите си с поне една доза. България остава последна в ЕС с поставена първа доза на 13,2% и напълно ваксинирани 8,7%.
ЕС очаква да получи 413 млн. дози ваксини през второто тримесечие и още 529 млн. между юли и септември. През първото тримесечие бяха доставени 106 млн. Лидерите потвърдиха заявката за даряване на 100 млн. дози ваксини на по-бедните страни до края на годината. Ваксините ще се използват приоритетно за имунизиране на здравни работници и уязвими групи, се казва в решението на Европейския съвет. По време на срещата в Брюксел поне половината държави са обявили количествата, които биха предоставили безвъзмездно. Президентът Румен Радев, който участва от името на България, не уточни колко ваксини може да даде страната. В изявление преди срещата той каза, че България ще иска те да бъдат разпределени приоритетно сред страните от Западните Балкани, „с акцент Република Северна Македония“. Ваксинационният сертификат за COVID-19, предназначен да улесни пътуването и да помогне за съживяването на туризма в Европа, ще влезе в сила от 1 юли, това беше решено по време на срещата на върха на ЕС. Сертификатите ще се издават на тези, които са били ваксинирани, имат отрицателен PCR тест или доказателство, че са се възстановили от коронавирус.
