Информационен център на Министерство на oтбраната

Ива Сапунджиева: Творческият процес ми осигурява билет за пътуване в Космоса

Цвета ГЕОРГИЕВА

Журналистката от ВТК издава първата си книга със заглавие „Коледа на Луната”.

– Ива, работиш върху издаване на дебютната ти книга „Коледа на Луната, как дойде идеята за нея?

– Така ми се стича животът, че непрекъснато изучавам някъде нещо ново. От миналата година съм студент в магистърската програма по „Творческо писане” в НБУ. За изпита по драматургия при проф. Пламен Дойнов трябваше да измисля едноактна пиеса. „Коледа на Луната” се роди като драматургична творба в първите дни на 2021 г. За нея получих оценка отличен. Показах текста и на колеги режисьори, които също много я харесаха. Реших, че трябва да види бял свят и се амбицирах да я издам като приказка.

– Но илюстрациите в нея също са твои, това е съвсем различно умение. Как се справи с тях?

– Благодаря на Господ, че съм родена с умение да рисувам и това ми дава свобода. Най-голямото предизвикателство беше да пресъздам онова, което е във фантазията ми. Рисувах с гваш – бои, които се използват за създаване на илюстрации и миниатюри. Постарах се сцените да изглеждат точно по начина, по който си ги представям, и се получи. Въобще и рисуването, и писането ми осигуряват билет за пътуване в Космоса. 

– За кого е предназначена книгата?

– За децата, но и за техните родители, за всички малки и големи търсачи на други светове. Историята е изпъстрена със забавни и куриозни моменти, с които главните герои се сблъскват. Това е история, вдъхновена и от 2020 г., в която нищо не течеше по познатия ни начин. Проверих дали приказката се чете на един дъх и се оказа, че е така. Онези, на които дадох половината, за да си кажат мнението, искаха да получат и втората част веднага. В нея срещаме свят, който не предполагаме, че съществува.

– В твоето предаване „Знаците често правиш интервюта на космически теми, те ли „имат пръст в написването на историята?

  • Израснах с темата за Космоса. Имах късмета да се родя в семейство, където на почит беше науката, а интересът към космическите постижения – голям. В продължение на дълги години баща ми беше председател на Научно-техническите съюзи в родния ми град Дупница. Бяхме абонирани за научния вестник на Федерацията, в който четях за постиженията на света в космическата област, за спътниците, които се изстрелват, за луните на големите планети, въобще за другите светове. В онези години, за добро или за лошо, нямаше интернет и специализираните издания бяха единственият източник на информация. В съзнанието ми присъстваха далечните планети. Любувах се на нощното небе с часове. И до днес се случва да го правя. Ставам посред нощ и излизам на терасата да гледам звездите. Представям си живота по тях, правя снимки на Луната и облачетата. 

Друг фактор за интереса ми към космическите светове беше и един приятел на баща ми – физик, който носеше астрономически вестници и списания. Когато ни идваше на гости, прожектираше в детската стая филмчета за Слънчевата система. Бях силно впечатлена от цветните извънземни светове пред мен. Увлечението ми по Космоса продължаваше през всички години. По-късно посещавах курсове по космически науки в Софийския университет. Това много ми помогна по-късно в предаването, в задаването на въпросите към събеседниците ми.

  • Какво е отношението ти към извънземната тема, която вълнува човечеството. Присъства ли тя в книгата?

– Разбира се.Щом нас ни има, има и други. Учените, с които съм разговаряла, знаят това и дълбаят в следващи въпроси. Например, когато интервюирах Нобеловия лауреат по физика проф. Бари Бариш, той ми каза, че най-големият въпрос пред учените е причината изобщо да се зароди живот в Космоса. Също добави, че не знаем какво представлява от гледна точка на физиката мисълта и как тя си взаимодейства с космическото пространство. Представяте ли си? Не знаем нищо за човешката мисъл, нищо и за човешкото въображение. И ако си мислим, че тази тема не се отнася до нас, нека припомня какво каза учителят по физика и астрономия Никола Каравасилев в последния епизод на „Знаците”: „През нас всяка секунда минават милиарди частици неутрино, без да ни влияят, без изобщо да разбираме за това. Всеки един атом, от който сме изградени, е бил създаден в някоя звезда, която е била така любезна да избухне близо до нашето слънце. Всичко на практика е създадено там. Ние сме части от звезди”. Виждате ли колко е странно, че гледаме на себе си само като на земни хора, без да осъзнаваме космическия си произход. Въпрос на време е да разберем за живота на другите планети, а нищо чудно той да се окаже по-близо до нас…

Ива Сапунджиева е колега от Военния телевизионен канал. Тя се обучава в магистърската програма по „Творческо писане” в НБУ. Завършила е магистратура по „Публична реч” в НАТФИЗ. Бакалавър от УНСС по „Икономика на отбраната и сигурността” и магистър по „Счетоводство по контрол”. През 2015 г. създава предаването „Знаците”, което се излъчва всяка сряда от 17,30 ч. по Военния телевизионен канал.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top