Информационен център на Министерство на oтбраната

Спомените на офицери от запаса, служили във военното формирование в Чешнегирово, са като че ли от вчера. Нищо не е забравено. Полъхът от думи идва отдалеч, но се усилва като днешен вятър.
Генерал-майор Иван Парапунов: „Помня великолепно първите си самостоятелни полети на различните самолети, на които съм летял: топлото посрещане в авиополка, където започнах службата, и всяка среща с нов тип самолет, другарството и взаимопомощта, несгодите на авиационния живот, миговете на опасност за своя живот при някои полети, готовността за саможертва, недоспиването и преумората, приятните моменти, прекарани със семейството… Моята лична гордост е подготовката на ескадрила от първокласни летци като неин командир”.

Генерал-майор Калчо Танев: „За мен 25-и ибап – това са хората, човеците, с които съм служил и работил, от които съм се учил как се постигат цели, как се разбира замисълът на висшестоящите, как се четат непрекъснато ръководещите документи и уважава човешкото достойнство. Благодаря на всички, служили и работили в поделенията на летище Чешнегирово, и ако някого съм обидил – поднасям извиненията си”.

Бригаден генерал Спас Спасов: „Бях наследил една добре подготвена организационна структура, най-доброто авиационно поделение, дълги години на първо място в рамките на ВВС. Участвахме във всички учения, и то с най-голям нальот, с най-много задачи, с непрекъснато пребазиране от едно летище на друго. Динамиката беше много висока. Имахме през някои години само първи и втори клас летци, и то преобладаващо първи клас. Можеха да летят във всякакви условия. Ние държим и един рекорд – от 36 бойни самолета имаше 35 участващи в учение, и то едновременно във въздуха”.
Полковник Малчо Малчев: „От мишените, по които бяха изстреляни НУРС-овете, бяха останали парчетии, най-голямото до 10 см. 100-килограмовите бомби бяха разорали полигона като дълбока есенна оран, но когато паднаха 500-килограмовите, се поуплаших. Мъчително време на тишина. Помислих за невзрив. И изведнъж като на забавен филм земята се надигна и изригна като победен фойерверк. Дупките бяха дълбоки до около 9 м. Така започна бойната история на 25-и СВЪРХЗВУКОВ”.
Полковник Руси Михайлов: „Ежеседмично провеждахме по 4–6 летателни смени денем и нощем. Това създаваше голямо натоварване на летателния и техническия състав, на батальона за материално-техническото осигуряване и на батальона за свързочното осигуряване. И сега с умиление и благодарност си спомням за техните неуморен труд и високо чувство за дълг. Техническият състав първи идваше и последен си тръгваше от самолетните стоянки”.

Полковник Златко Русимов: „Като инженер на ескадрила, въоръжена с МиГ-23 БН, през май 1982 г. за първи път започнахме изпълнението на задачите за полети над море от летище Равнец. През 1982 г. участвахме в най-голямото стратегическо учение на територията на България „Щит-82”. Тогава полкът стана първенец във ВВС на България и налетя за една година 6500 ч.”
Полковник Светлозар Асенов: „В „Чешнегирово” заварих високоподготвен инженерно-технически състав. Обичта към техниката беше предадена от по-възрастните на нас, по-младите. Те се грижеха и говореха с любов към техниката и ние възприехме същото отношение. Винаги съм споделял, че най-тежките длъжности при инженерно- техническия състав това са техник на самолет и инженер на ескадрила. А подборът за летателния състав на МиГ-23 беше като за космонавти. Скъп ми е часовникът, който ми подари министърът на отбраната, след като в парад през 1984 г. участваха 24 самолета от „Чешнегирово”.

Страници за незабрава

Издаването на книгата „Ние сме 25 ибап“ е едно от решенията на Организационния комитет за честване 70-годишнината от създаването на 25-и изтребително-бомбардировъчен авиационен полк „Чешнегирово”. Тя излиза заедно с книгата с личните спомени на о.з. полковник Слави Павлов „Аз служих в 25 ибап“ и книгата за историята на полка със заглавие „70 години 25-а авиобаза Чешнегирово“ на о.з. подполковник Пейчо Пейчев.
„Ние сме 25 ибап“ е книга, събрала спомените без корекции и цензура на 56 военнослужещи от запаса, чийто живот е преминал в полка. Четирима генерали, командири, пилоти, щабни офицери и техници са споделили своите преживявания. От техните разкази човек придобива реални впечатления за първите години на формирането на авиополка, когато са се изграждали основите на военното формирование. Над всичко тогава са били ентусиазмът и отговорността.
В книгата са публикувани и 30 стихотворения на изявени български поети пилоти, служили в авиобаза Чешнегирово. Място намират стиховете на капитан Веселин Мичев, загинал при изпълнение на служебния си дълг. Представени са и патриотичните и лиричните стихове на подполковниците от запаса Бойко Методиев, Георги Пройчев и Стоян Бобев.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top