Информационен център на Министерство на oтбраната

Как 5-годишният Никола стана „колега“ за пилотите от Безмер

Може ли човек да се научи да управлява самолет от екрана на компютърната игра и да прелее тези умения, когато влезе в кабината на истински боен щурмовик? Ако е малко момче, с авиаторски плам в очите, може. Макар да ходи в предучилищна група, 5-годишният Никола отдавна е фен на самолетите. Играе руската игра симулатор LockOn „Горящи скали 2”, в която щурмовият бомбардировач Су-25 заема достойно място. Управлението на самолета за него не е тайна. Използва въздушни спирачки, прави горки, след това се спуска надолу и пикира над вражеските позиции, за да пусне бомби и НУРС-ове. Но всичко това се случва на екрана. Друго е, като отиде в музея и се допре до стоманеното туловище на многоцелевия изтребител „Торнадо” с два реактивни двигателя от 70-те години на 20-и век. Никола е толкова впечатлен от изменяемата геометрия на крилата и символите на „Луфтвафе” по тялото на машината, че това е любимият му експонат във военноисторическия музей. Него в играта го няма, от западните машини там са А-10 и F-15, но във версията има 3D модел на Су-25. Визията е зашеметяваща, което кара Никола много пъти да възкликва от удоволствие, особено когато види как пуснатата от него ракета се врязва и поразява противника.

Детето показва изразително отношение към самолетите, още когато едва 2-годишен, си играе с малките модели от колекцията на татко си. Когато започва да играе на компютъра с бойния симулатор на самолети,решението е взето веднъж завинаги – ще стане пилот.

Бащата Красимир хем се кефи на сина си, хем гледа да изпълнява мечтите му. Първо му купува от „Амазон” пилотски костюм – гащеризон с яке. Те са нашарени с емблеми на американските военновъздушни сили. Сега му търси умалено истинско метално копие на Су-25, задължително да е правено по технологията „леене под налягане”. Преди няколко дни вижда, че авиобаза Безмер правят Ден на отворените врати за деца навръх 1 юни. Красимир дори не се чуди какво да направи, а майката на Никола е навита с едно намигване.

Двамата казват на детето, че отиват на разходка по повод 1 юни. Тръгват рано сутринта, а Никола е превъзбуден от предстоящата
тайна изненада. Пътят от София до Ямбол минава неусетно, дори пресичането на прелеза преди военното летище не е повод за емоция у малкия. Но Никола усеща прилива на адреналин, когато колата стъпва на бетона и вижда силуетите на два впечатляващи Су-25 на пистата. Единият е в новата зашеметяваща пикселизирана окраска в зелено и кафяво, а вторият е досущ като сврака в различни оттенъци на сивото. Тогава Никола разбира защо е облечен в пилотския си гащеризон. Няма начин да не се опита да се качи в кабината на истински Су-25. След това вижда, че на пистата току-що е кацнал огромен C-17 Globemaster, който е докарал американска ракетна установка за учението в Ново село. „А, тати, този съм го свалял много пъти!”, казва 5-годишното дете.

Малкият Никола не крие възторга в очите


„Първоначално се смути, не знаеше дали ще му разрешат, как ще се държат с него – все пак до него бяха истинските пилоти на самолетите”, разказва бащата Красимир. – Но тогава един от летците му каза: „Колега, хайде, качвай се на степенката!”
и това разтопи ледовете.
Никола остава изненадан, че българските Су-25 за разлика от руските в играта са с напълно променен дизайн в кабината. Вместо традиционните ключове и суичове, той вижда новите дисплеи, които могат да се управляват с докосване. „Мога да пускам ракетите с натискане на дисплея?”

Това е повече, отколкото в играта. Това е докосване до реалността. Пилотите до него – капитан Николай Георгиев, който го качва на степенката, и вече ветеранът майор Владислав Тодоров, с когото Никола сяда в кабината, виждат едно дете, което наистина обича този самолет, а всяко докосване на машината е изпълнено с трепет. Като го виждат облечено в истински пилотски дрехи, му дават пилотски шлем, а на мястото на емблемата на F-14 Tomcat залепят българското знаме.

За първи път в кабината на Су-25 с пилота майор Владислав Тодоров
Фото Красимир Занев

Никола вече знае, че е част от пилотското семейство и му трябва само малко време, за да порасте. „Това бе щастлив ден за Никола, защото пилотите го наричаха „колега”, а самите те видяха как едно дете на 5 години милее за родината си”, каза за в. „Българска армия” баща му Красимир Занев.

Никола е във възторг, подкрепян от пукота на автоматните изстрели от „Калашников”, докато войниците демонстрират стрелба. Гледа как останалите деца се накачулват на противопожарната машина ЗиЛ 131 и обикалят пистата. Неговата мечта е различна и тя се е сбъднала – да смени виртуалния Су-25 от игрите с истински самолет, макар и за минути.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top