Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Рисковете на аргумента „Няма какво да крия“

[post-views]
Рисковете на аргумента „Няма какво да крия“

Неволно дигиталното устройство в твоя джоб се превръща в твой враг, твой личен шпионин, който е винаги с теб

В материала „Всяка наша стъпка онлайн се следи и записва” в брой 22 ви представихме някои от основните рискове и заплахи, на които попадаме в днешното дигитално пространство, както и начините да им противодействаме. Продължаваме темата за киберзщитата и в този брой.

На 25 май 2018 г. освен Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) в Република България влезе в сила нов регламент на Европейския съюз за защита на информацията (Регламент (ЕС) 2016/679 НА Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. – GDRP. Въпреки строгите рестрикции повечето електронни системи

събират информация за своите потребители

като определени системи изобщо не биха могли да функционират правилно, ако не събират такъв тип данни. Електронните платформи събират персонални данни по различни начини. Чрез попълвани и изпращани форми, свързани с използваните услуги или анкети, чрез наблюдение на поведенчески модели (и навици) при използване на услугите, чрез технически методи за събиране, анализ и систематизиране на разностранна информация като използван хардуер и софтуер, биометрия, интереси, лични снимки и други лични мултимедийни файлове и т. н., чрез получаване на информация от трети страни (партньори) и чрез злонамерен шпионски софтуер. Всички тези рестрикции не дадоха необходимия резултат поради наличието на мощни технически методи за тяхното заобикаляне, и то съвсем законно.

След бързото развитие на дигиталния свят много правителства и хиляди частни компании се ангажираха с неговото широко наблюдение и извличане на данни. Липсата на загриженост от страна на потребителите най-често се оправдава с аргумента: „Няма какво да крия”. Съществува теория, че ако потребител не извършва нещо незаконно, той няма причина да се интересува за своята поверителност и защитата на личните данни. Този аргумент звучи убедително и се използва доста често в публичното пространство, но той

пренебрегва неприкосновеността на личния живот

а що се отнася до информация за служебната дейност, той е напълно несъстоятелен.

Лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Относно киберпространството личните данни са данните, чрез които едно лице може да бъде идентифицирано, като име, пол, възраст, ЕГН, имейл, снимка, банкови данни, IP адрес и др. Стойността на личните данни често се подценява, но всъщност те са един от най-ценните активи. Има определени категории лични данни, които трябва да се предпазват с по-високо ниво на защита, особено, що се касае до служители от Сектор „Сигурност”. Такива са всички данни, свързани директно или индиректно със служебната ви дейност, както и здравен и генетичен статус, биометрични данни, данни, отнасящи се до расов или етнически произход, вероизповедание, членство в синдикални организации, сексуален живот, политически възгледи и др. Обработването и съхранението на посочените категории лични данни е забранено, но забраната може да се преодолее чрез получаване на изрично съгласие от субекта на данните или чрез незаконни методи без знанието на субекта. Такъв тип специфични лични данни биха могли да се събират не само пряко, а и косвено чрез различни технически средства без субектът на данните изобщо да предполага.

„С огромното количество лични данни в интернет

Facebook поколението отвори Кутията на Пандора…”

Newton Lee (IT  специалист и автор)

Отговорът, който се дава най-често от защитниците на неприкосновеността, е свързан с това, че всеки човек, в крайна сметка, има какво да крие. Шеговито бихме могли да допуснем, че, щом човек няма нищо за криене, не би трябвало да има пречка той да се разхожда гол по улицата. Друга добра шега е, че хората, които нямат нищо за криене, живеят доста скучно. Но същината на казуса с аргумента „Няма какво да крия” не е в отговора, а в самия въпрос. Не е приемливо да се допуска, че човек крие нещо, само ако то е незаконно. Тълкуванието, че ако човек живее законосъобразно и морално, няма причина да пази своята неприкосновеност на първо място противоречи на свободната воля и след това противоречи на принципите, залегнали в Конституцията на Република България. Член 32 гласи:

„(1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”.

А в член 34 е записано:

„(1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. (2) Изключения от това правило се допускат

само с разрешение на съдебната власт

когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления „.

Важно уточнение е, че тук не обсъждаме възможността конкретен човек да бъде наблюдаван и профилиран поради определени обстоятелства. Погазването на неприкосновеността на личния живот се осъществява чрез автоматизирано, повсеместно събиране на лични данни за всевъзможни цели. Като според нуждите тези данни могат да бъдат анализирани в своята цялост или да бъде отделена и анализирана информация за конкретен човек. Безконтролното събиране на данни за нашата активност в интернет, често бива оправдавано със защита на националната сигурност. Във всяко модерно общество трябва да съществува дебатът за баланса между неприкосновеността на личния живот и сигурността. Дори поради определени обстоятелства аргументът за сигурността да е разумен, нищо не оправдава събирането на тези данни от частни компании и чужди правителства. Помислете как бихте се почувствали, ако всичко, което сте търсили в Google през последните 10 години, и всички ваши лични съобщения бъдат разпечатани и раздадени на вашите колеги?! Замислете се на какво основание някой събира, съхранява и обработва тази информация. И какво би последвало, ако я постави в определен контекст и я използва за конкретни нужди. При този тип лични данни един от най-важните фактори е времето. Мнение или снимка, които сте публикували днес, може да нямат особено значение, но извадени след 15 години и поставени

в друг контекст, може да имат пагубни въздействия

върху личния ви и професионалния ви живот. Не са изключение случаите, в които факти от личния живот се отразяват на кариерата. Особено когато сте държавен служител.

„Исторически погледнато, неприкосновеността на личния живот е била защитена, защото е трудно да се събира такъв тип информация. Но в цифровия свят не е така, независимо дали става дума за фотоапарат, или за сателит.”Бил Гейтс (Съосновател на компанията Microsoft)

Има три основни групи, които използват дигиталната среда за широкообхватно събиране на лични данни:

1. Правителствени организации (предимно чуждестранни), използващи довода за борба с престъпността и тероризма. (Реалността обаче е, че онлайн активността на държавните  служители е изключително  ценен  актив  за чуждите разузнавателни служби).

2. Частни компании, чиито цели са изключително и само финансови. (Това е най-голямата група и хипотетично срещу заплащане те не биха се колебали да използват натрупаната информация по всякакъв начин).

3. Престъпници, които използват информацията за лично облагодетелстване. Най-вече финансови измами.

Нека дадем пресен пример. Избухналият наскоро скандал с фитнесприложенията, които записват маршрута на трениращия и много други данни. Неволно местоположенията и инфраструктурата на десетки секретни военни обекти

станаха публични в интернет

Никой от потребителите не е имал намерение така наивно да разпространи класифицирана информация публично. Да спортуваш е безобидна дейност. Целта на военнослужещите е била да записват своите резултати и да ги сравняват. Резултатът обаче е силно компрометиращ сигурността. Неволно дигиталното устройство в твоя джоб се превръща в твой враг. Твой личен шпионин, който е винаги с теб.

Би било невъзможно и непрактично да опишем тук всички типове лични данни и механизмите, по които информацията  се обработва. Те са хиляди. Но за да си представите мащаба, ще опишем основните типове информация, която събира за нас популярна платформа, част от социалните мрежи. Интерес към тези данни е заявила самата платформа в своите „Общи условия за ползване” (Които никой не чете).

Официалният мотив за събиране на такива данни е интерес от рекламодатели. Това са само част: местоположение, възраст, поколение, пол, език, образование, специалност, училище, етническа принадлежност, приходи, кредити, влогове и спестявания, инвестиции, собственост, стойност на собствеността, членове на семейството, годишнини, семейни празници, семеен статус, медицински статус, пороци, родители, потенциални бъдещи родители, статус на семейния живот, качество на семейния живот, интереси, хобита, превозни средства, индустрия, месторабота, работодател, длъжност, ниво в йерархията, стаж, работно време, политическа принадлежност, наименование на работата, същност на работата, вид на офис, продуктивност, успехи, неуспехи, поощрения и бонуси, наказания, всичката налична информация за софтуер и хардуер, който използвате в личния и служебния живот и много други. Ами вие?

Предоставяте ли лична информация

която не желаете да бъде публична? А информация, която индиректно осветява вашата служебна дейност? Социалните медии, разбира се, са най-големият източник на лични данни. Най-добрият съвет, който дават експертите, е просто да не ги използвате. Но това невинаги е възможно. Тези мрежи имат своите предимства и понякога са най-удобният вариант за общуване. Въпреки това бъдете разумни. В следващи броеве ще ви представим методи за малки промени в навиците ви, които ще ви помогнат да бъдете по-безопасни за себе си и близките си.

Материалът е подготвен от експерти в Стационарната опорна комуникационна мрежа.

Най-ново

Единична публикация

Избрани