Информационен център на Министерство на oтбраната

Новата стратегическа концепция на Алианса трябва да оцени заплахите и да даде отговорите.

НАТО надживя Студената война, премина през глобалната битка с тероризма след 11 септември 2001 г., а сега възпира Русия в Балтийския и Черноморския регион. Северноатлантическият пакт много пъти е променял своето лице, адаптирайки се към новите заплахи или пък към ситуацията на липса на екзистенциална заплаха, както беше в първото десетилетие след разпадането на СССР.  В съответствие с променената среда за сигурност се променя и Стратегическата концепция на НАТО – досега Пактът е имал 7 такива концепции. Последната е от 2010 г. През изминалото десетилетие обаче се случиха редица драматични събития, които промениха геополитическия контур в зоната на Северния Атлантик, а и в глобален план. През 2014 г. Русия анексира полуостров Крим и започна открита конфронтация с  НАТО в районите на Черно и Балтийско море. За изминалото десетилетие Китай се превърна в икономическа суперсила, настойчиво търсеща военно и геополитическо изражение на своята търговска мощ. От друга страна, активността на международните терористични мрежи намаля значително в последните 3–4 години.

Doorstep statement by NATO Secretary General Jens Stoltenberg at the start of the NATO Summit in Brussels

Ето два примера, които показват колко много се е променил характерът на заплахите за сигурността на страните от НАТО през последните няколко години. Десетилетия наред САЩ бяха силно зависими от вноса на нефт и най-голямата заплаха за енергийната сигурност на страната бе вероятността за прекъсване на доставките на петрол от чужбина, най-вече от района на Близкия изток. Сега американците повишиха рязко собствения си нефтен добив и вече зависят много малко от вноса, но през миналия месец цялото Източно крайбрежие на САЩ отново изпадна в паника заради липсата на гориво. Причината за кризата не беше липсата на нефт, а

хакерска атака срещу компютърните мрежи

на системата от тръбопроводи „Колониал пайплайн“, която пренася горивата от Тексас до гъсто населените щати по атлантическия бряг. Видели се в безизходица, собствениците на тръбите платиха откуп от 75 биткойна, които тогава струваха към 5 млн. долара. Впоследствие службите за сигурност на САЩ успяха да хакнат паролата за биткойн портфейла на изнудвачите и да си върнат по-голяма част от платения откуп. Вижте как един или няколко души, въоръжени само с компютри, могат да сринат енергийната сигурност на най-могъщата държава в НАТО! А също и какъв беше отговорът срещу тази заплаха – първо плащане на откуп, а след това САЩ контраатакуваха със същото оръжие. Което според конвенционалните представи за националната сигурност всъщност въобще не е оръжие.

Вторият пример е с пандемията от COVID-19. Никакви руски ракети, танкове или бомбардировачи не могат да нанесат такива щети на икономиката и да влошат толкова качеството на живот на хората в западните държави както един миниатюрен вирус. От началото на тази година битката се пренесе на терена на ваксините. И тук вече се води истинска хибридна война. Ураган от фалшиви новини, слухове и преувеличени факти вкарва редица общества във фунията на дезинформацията, ваксинационната кампания се проваля, колективният имунитет не може да бъде достигнат, а неговата липса е жесток удар върху националната сигурност.

Тези два примера показват защо НАТО трябва да има нова стратегическа концепция. Ако иска да бъде чадър на сигурността за евроатлантическата зона, организацията се нуждае от

капацитет за отговор и на невоенните заплахи

В последно време все по-настойчиво се налага тенденцията към секюритизация на най-различни проблеми и сфери от човешката дейност. Това означава тези сфери и проблеми да бъдат гледани през призмата на националната и международната сигурност. Възникнаха цели нови изследователски полета и измерения на сигурността – климатична, енергийна, демографска, икономическа, продоволствена, а най-модерно е на научни конференции да се говори за човешката сигурност (human security).

Военната сила ще си остане център, същност и визитка на НАТО, но вече е в ход процес на „демилитаризация“ на Пакта. В смисъл, че капацитетът за отговор на невоенни заплахи ще заема все по-голяма част от портфолиото на Алианса. И не е далеч денят, когато на военните паради (в страните, в които се провеждат такива) редом с пехотата, танкистите и артилеристите гордо ще крачат и бойци, носещи в ръце своето малко по-нетрадиционно оръжие – лаптопите. Тук трябва да отбележим, че НАТО и сега е най-разгърнатият международен механизъм за отговор на киберзаплахи.

Що се отнася до класическите предизвикателства пред сигурността,

Русия отново ще заеме централно място

в новата стратегическа концепция на Алианса. Тази страна още дълго ще остане автокрация с голям военен потенциал и сериозни геополитически амбиции. В заключителното комюнике от срещата на върха на НАТО от миналата седмица изрично се посочва кои действия на Русия тревожат Алианса – „новите военни възможности, провокационните действия, включително в близост до границите на НАТО, както и нейните мащабни извънредни учения без предварително предупреждение, продължаващото военно укрепване в Крим, разполагането на модерни ракети в Калининград, военната интеграция с Беларус, повтарящите се нарушения на въздушното пространство на съюзниците от НАТО“. Всичко това предпоставя извода, че по отношение на Русия Северноатлантическият пакт ще трябва да комбинира изначалната си стратегия за териториална отбрана с методи за противодействие на хибридните заплахи, идващи от Москва – хакерски атаки, дезинформационни кампании и опити за разбиване на политическото единство на НАТО.

Абсолютно нова тема в бъдещата стратегическа концепция на НАТО ще бъде Китай. Тя възражда

въпроса за географския обхват на Алианса

Това питане беше поставяно, когато НАТО се ангажира с мисии в Афганистан, Ирак и Аденския залив – точки на картата, които и при най-голямо насилие над географията очевидно не могат да бъдат поставени в евроатлантическата зона. Темата за Китай е и потенциален източник на разединение за страните от Алианса. На срещата на върха от миналата седмица се видя, че ключови европейски съюзници на САЩ като Франция и Великобритания имат известни резерви относно ангажирането на НАТО за възпирането на Пекин. Техният аргумент е прост – китайците нямат военно присъствие в евроатлантическата зона, ако не броим 2–3 случая на участие в съвместни учения с Русия. Но за американците Китай е главен стратегически съперник, а НАТО е най-важният военно-политически съюз, в който те са ангажирани. Следователно, между сферата на действие на Северноатлантическия пакт и китайското предизвикателство трябва да има поне частично припокриване. Но все пак предизвикателствата, идващи откъм Пекин, ще ангажират капацитета на НАТО за отговор на хибридни заплахи и едва ли ще бъдат отразени в чисто военното планиране на Пакта.

В стратегическата концепция на НАТО несъмнено ще бъде засегнат и въпросът за потенциалното разширяване на Алианса. Веднага трябва да кажем, че такова не се очертава в средносрочен план. Повтарящата се от 13 години мантра, че Украйна и Грузия един ден ще станат членки на Пакта засега няма практическа стойност. Двете страни ще останат близки съюзници на НАТО и ще подпомагат неговите действия в Черноморския регион, но приемът им за пълноправни членове би довел до твърде големи геополитически усложнения по линия на отношенията с Русия. На Балканите също не се очертава скорошно разширяване на Пакта, а на север Швеция и Финландия си остават стратегически партньори, но не напират за членство.

И накрая нещо, което вече е сигурно – в следващите години НАТО ще има по-голям бюджет. Сега той е около 2,5 млрд. долара годишно, което е едва 0,3% от общите военни разходи на 30-те държави от Алианса. Част от това увеличение ще бъде насочено за изследователска и развойна дейност в областта на военните технологии, включително изкуствения интелект. Това е възможност и за страна като България, която едва ли има капацитет да разгърне самостоятелни действия в тази насока. Но съюзниците са за това – след като отбранителното пространство за всички държави от НАТО е общо, действията по защитата му също трябва да бъдат обща споделена отговорност.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top