Информационен център на Министерство на oтбраната

Вирус, лихви и инвестиции – как изглежда българската икономика през 2021 г.

Банките са пълни с пари и не искат нови депозити, спестителите влагат в апартаменти.

Българската икономика постепенно излиза от кризата, причинена от пандемията COVID-19 и съпътстващите я затваряния на цели бизнессектори. Няколко са основните фактори, определящи ритъма на икономическата динамика през тази година: последиците от изключително разхлабената парична политика на Европейската централна банка, сериозното превишение на сумата на депозитите в банките над тази на раздадените кредити; поскъпването на суровините и храните в глобален мащаб; промените в потребителските нагласи, предизвикани от работата от дома; драматичното намаляване на парите, изпращани от българите, работещи в чужбина.

Коронавирусът причини свиване на размера на българската икономика с 4,2% през 2020н г. спрямо 2019 г. Нашата страна се представя малко по-добре от средното ниво за Европейския съюз, което е минус 6,2%. Главната причина за спада бе затварянето на цели отрасли от икономиката през второто тримесечие на миналата година – ресторантите, хотелите, туристическият бизнес като цяло. До пролетта на тази година почти всички ограничителни мерки бяха премахнати, но поради отчайващо бавния темп на ваксинацията в България

заплахата от ново затваряне на икономиката

продължава да виси и това е фактор, отблъскващ инвестициите. Наблюдавайки какво се случва в момента в държави като Великобритания, Испания и Гърция, можем да предвидим с голяма доза сигурност, че нашата страна скоро ще бъде застигната от нова висока вълна от COVID-19. Но обществото вече е доста уморено от ограничителните мерки, поради което те едва ли ще бъдат така строги както през пролетта на миналата година.

Парадоксалното е, че за повечето български домакинства икономическата криза от 2020 г. не доведе до обедняване, макар че влоши качеството им на живот. Причината са икономисаните пари от отложени разходи за почивки, екскурзии, ресторанти и развлечения. Разбира се, имаше доста хора, които изгубиха работата си при първия локдаун през пролетта на 2020 г., но от втората половина на миналата година безработицата отново започна да намалява и сега вече се е върнала на обичайните си ниски равнища. Освен това проучванията сред работодателите показват, че повечето от тях планират увеличение на заплатата на своите служители през тази година.

В глобален план двете най-важни централни банки в света – тези на САЩ и ЕС, водят изключително разхлабена парична политика, тъй като правителствените мерки за подпомагане на бизнеса, засегнат от локдауните, изискват наливане на големи обеми пари в икономиката. На пръв поглед това не би трябвало да засяга България, защото тя си има собствена валута и централна банка, но истината е, че страната ни няма собствена парична политика, защото курсът на лева спрямо еврото е фиксиран със закон и е един и същ вече повече от две десетилетия. И когато в световен мащаб има изобилие от пари и ниски лихви по кредитите, същото се случва и в България. Още повече че нашата страна вече стъпи на финансовата магистрала, водеща до замяната на лева с евро и връщане назад няма.

И така, изобилието от пари, в съчетание с отложените разходи на българските домакинства, а и на много от фирмите, водят до това, че банките трупат депозити, които трудно могат да реализират под формата на раздадени кредити. Към края на май т.г. в сумарния портфейл на българските банки има депозити от 109,3 млрд. лв., срещу които стоят раздадени кредити от 71,4 млрд. лв. Ясно е, че трезорите не се нуждаят от нови депозити, поради което започваха да свалят лихвите по тях. В почти всички най-големи банки тези лихви вече са на нулата, средно за системата лихвеното годишно ниво е 0,09% (по-малко от една десета от процента!), а като се отчете трансформирането на част от депозитите в сметки и събирането на такса за обслужването им, то

доходността на вложителите става отрицателна

Същевременно банките свалят и лихвите по кредитите, за да пласират по някакъв начин набрания от тях ресурс. Особено видимо е това в отпусканите жилищни заеми. Доскоро годишният процент на разходите (лихвата плюс таксите) по тях беше двуцифрено число, а към края на май т.г. пада до средно 2,99%. При това банките са готови да дадат кредит за цели 90% стойността на закупувания имот – нещо, което в последните няколко години бе немислимо. Причината за това поведение на трезорите е увереността им, че имотите ще продължат да поскъпват и няма опасност в един момент обезпечението да струва по-малко от отпуснатия заем. В София например поскъпването на апартаментите за първото тримесечие на тази година е почти 12% спрямо същия период на миналата година. Разбира се, тези очаквания за по-нататъшно поскъпване важат за столицата и другите големи градове, ситуацията в по-малките градчета и в селата е безнадеждна, там трудно могат да се намерят купувачи за какъвто и да било жилищен имот, защото няма хора.

Другата причина за поскъпването на имотите е наложената от вируса тенденция за работа и учене от дома. Мнозина служители се видяха принудени да разширят жилищната си площ, да купят нови мебели и да си оборудват офис вкъщи. Освен това нулевите лихви по депозитите тласкат хората с повечко пари към вземане на решения за някаква инвестиция. И понеже в масовия случай

българите са финансови консерватори

и се боят от непознати инвестиционни инструменти като акции, злато или криптовалути, свободните средства се влагат в покупка на апартамент и в много редки случаи – на земеделска земя. Така на пазара на имоти в България се надува поредният балон (предишният гръмна през 2008–2009 г.), но той няма да се спука скоро, поне не в следващите 2–3 години.

Важна тенденция, предизвикана от коронавируса, е намаляването на парите, изпращани в България от нашите сънародници, работещи в чужбина, предимно в страните от ЕС, Великобритания и САЩ. Според данни на Световната банка през 2019 г. тези средства са възлизали на 3,42% от българския брутен вътрешен продукт, а през 2020 г. вече са само 1,38% от БВП. Причината е, че голяма част от българите в чужбина бяха заети в сферата на услугите, а тя пострада най-много от масовите локдауни. Доста от сънародниците ни се върнаха у дома през миналата година било, защото загубиха работата си или пък защото могат да я вършат дистанционно. Затихването на коронавирусната криза може да върне част от тези хора обратно в чужбина, но стимулите за това намаляват, защото върви постепенно сближаване в нивата на заплатите в България и в останалите държави от ЕС. Очакванията са през 2021 г. българската икономика да заличи напълно спада от миналата година. Европейската комисия прогнозира ръст на БВП от 4,6%, а за 2022 г. – от 4,1%. Инфлацията леко ще се ускори и ще достигне 1,9% през тази година и 2,5% през 2022 г. Такова поскъпване не е голямо, но при практически отрицателни лихви по депозитите спестителите реално губят част от парите си. Затова има очевидна нужда от повишаване на финансовата култура на българите, която сега е на много ниско ниво.

Финансови съвети

Ако имате пари:

  • Инвестирайте ги в акции, имот или суровини. Това са дългосрочни инвестиции. Не бързайте да излизате от тях при временен спад на цената;
  • Ако ще държите сериозни суми на депозит, търсете упорито банки, в които реалната доходност по депозитната сметка не е отрицателна – все още има такива. Питайте не само за лихвата, но и за таксите за откриване, обслужване и закриване на сметката и за теглене и внасяне на пари;
  • Преминете към електронно банкиране, за да плащате по-малки такси при транзакции

Ако сте скъсали джоба:

  • Не поддържайте повече от една банкова сметка – таксите за обслужване се начисляват дори когато нямате нито една стотинка по сметката;
  • Не теглете пари от банкомат, който не е на банката, издала вашата дебитна/кредитна карта – таксите от „чужд“ банкомат са високи;
  • Ако ще вземате кредит, знайте, че той е стока като всяка друга – има си цена и тя се измерва с т.нар. Годишен процент на разходите (ГПР), включващ лихвите и всички такси за обслужване на кредита. Затова първо питайте за ГПР, а след това за лихвата и таксите за предсрочно погасяване.
  • Не вземайте кредит без ясен финансов разчет как ще го обслужвате месец по месец

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top