Информационен център на Министерство на oтбраната

Поднасяме знания и провокираме мечти

Преместването на летателните апарати от Крумово в Пловдив не е толкова тежка задача, колкото се коментира.

Рада Банялиева е завършила история във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий“. Била е главен уредник в Регионалния исторически музей в Пловдив. От 15 юли 2011 г. след спечелен конкурс е директор на Музея на авиацията в Крумово, филиал на Националния военноисторически музей. На 21 септември се навършват 30 години от създаването на Музея на авиацията в Крумово и отново се заговори за неговото преместване в Пловдив. По тези въпроси разговаряме с Рада Банялиева.

Госпожо Банялиева, как изминаха за Вас тези 10 години, откакто на 15 юли 2011 г. станахте директор на Музея на авиацията?

– Много бързо. Може би тези 10 години са най-интензивните и изпълнени с предизвикателства в живота ми. Понякога имам усещането, че съм дошла в музея вчера, а друг път – че са минали „векове“. Но съм благодарна на съдбата за шанса да правя това, което харесвам и обичам, а на ръководството и колегите от НВИМ за подкрепата, която имам.

Какво заварихте в музея и каква е вашата равносметка за тези 10 години?

– Отдавна не се връщам към първите години. Животът е много динамичен, работата е всекидневно предизвикателство, така че не ми остава време да си спомням началото. Но никога няма да забравя илюзиите, с които живеех тогава, а именно, че в рамките на 4–5 години ще възстановя експонатите и те ще бъдат в идеално състояние. Оказа се, че това няма как да стане, тъй като експозицията е открита, а средства за покриването й няма и вече за втори и дори трети път възстановяваме някои самолети, което си е дежавю. И тук е моментът да благодаря на командирите и военнослужещите от 3-та авиобаза „Граф Игнатиево” и 24-та авиобаза „Крумово”, които са винаги до нас в борбата с времето и природата, както и на студентите, доброволците и всички любители на авиацията, които ни подкрепяха в годините. Най-хубавото на този музей е, че е истински „жив“, че дава възможност за съпреживяване на миналото, че поднасяме знания и провокираме мечти по начин, който не се забравя. Музей без посетители е мъртъв. И за наша радост интересът не спада, напротив – увеличава се. Посрещаме по 10–12 детски и ученически групи на ден. Добре е, че след пика на пандемията пътуванията лека-полека се нормализираха. Най-голямата награда за мен и колегите са думите на благодарност за добре свършената работа, вписани в Книгата за впечатления от хора, посетили музея за трети- четвърти път. Сред публиката ни са и много чужденци, които си тръгват изумени, че на това място са съхранени толкова много самолети, които са поддържани добре. Даваме всичко от себе си, не е перфектно, но се вижда, че се полагат усилия, това е най-важното.

– Колко са летателните апарати?

– Съхраняваме 66 летателни апарата и над 10 хил. движими културни ценности и материали с историческа стойност – почти три пъти сме увеличили обема на артефактите през тези 10 години. Хората научиха, че такъв музей съществува и че е част от голямото семейство на НВИМ. Днес той има обществени значимост и влияние, затова контактуват с нас както известни български пилоти, така и техни наследници, които ни предоставят запазени късчета история. И за тях е гордост, че те остават във фонда на музея.

– Имате ли условия за съхраняване на този увеличаващ се фонд?

– За съжаление, не разполагаме с достатъчно площ както за фонда, така и за експозициите ни. Затова ползваме външни хранилища, но когато музеят се премести в Пловдив, този проблем ще бъде решен. И бихме могли да представим в постоянните си експозиции и колекционни зали много по-значима част от богатството, което пазим – и макетите, и двигателите, и учебните разрези, които ще станат прекрасна база за усвояване на знания от студентите и учениците от Техническия университет и Професионалната гимназия „Проф. Цветан Лазаров”. Сега тези културни ценности са в хранилищата ни и няма как публиката да има достъп до тях. Остават „скрити” уникални експонати, като двигателят на самолет МиГ-25, центрофугата, през която са преминавали много от пилотите в годините на социализма, и др. И това е големият минус на музея – недостатъчната експозиционна площ.

– От години чака разрешаване големият въпрос за преместването на музея на авиацията от Крумово в Пловдив – в района на бившия корпус „Тактическа авиация”. Възможно ли е някои от по-големите летателни средства да останат в Крумово, а другите да са в Пловдив?

  • Поддържането на такъв музей няма как да се случва на две места. То е нерентабилно, първо – от гледна точка на издръжка, екип, охрана и т.н. И второ – двете експозиции са неделима част от един общ исторически разказ за събития, личности, летателни апарати, които не бива да се нарушават. Посетителите идват, за да научат историята и да се запознаят със самолетите и вертолетите, които онагледяват развитието на българските ВВС. Няма как най-старите или едрогабаритните да останат на днешното място, а хората да пътуват между Пловдив и Крумово, за да видят едно или друго. Това изисква допълнителни

 време и средства и едва ли биха имали възможност да го правят, още повече ако идват от страната или чужбина.

 – Достатъчен ли е районът в Пловдив за външната експозиция?

– Теренът там е с 20 декара повече от този, на който сме в момента. Това ще осигури добра перспектива за процеса на придобиване и представяне на нови самолети и вертолети. И отново искам да напомня, че има много допирни точки между военните и историческите музеи, но и доста разлики. В нашите фондове съхраняваме както снимки, документи, ордени, медали, униформи и картини, така и експонати, които изискват пространство. И то може да бъде осигурено само чрез разширяване и осъвременяване на музея на новата територия.

– Подходяща ли е за музея сградата на района в Пловдив в сегашния си вид?

– Това е старата немска сграда на бившето пловдивско летище. Построена е през 1937 г. по типов проект на летищните здания от онези години – интересна като архитектура, солидна, на няколко етажа. Тя трябва да бъде ремонтирана и адаптирана,както и по най-естествения начин ще се превърне в модерна експозиция, отговаряща както на съвременните изисквания, така и запазваща традицията и авиационните корени на мястото.

– Каква е сумата за преместването на музея, говореше се за 10 млн. лв., сега за 13 млн. лв., че уж са били отпуснати преди няколко години?

– Това са суми, които публикуват медиите, и не знам кой и на каква база е правил изчисленията. За да се каже колко ще струва преместването, трябва да бъде изработен проект на сградата, фондохранилищата, закритата част на външната експозиция, авиационната работилница, инфраструктурата, кой ще извърши преместването на експонатите и т.н. Тогава, когато се изработи проектът, може да се смята.

– Но има ли възможност за преместването на всички летателни апарати?

– По стария път Пловдив–Асеновград щеше да се наложи разглобяване на самолетите и вертолетите. Новият може да се затвори за няколко часа и голяма част от експонатите да бъдат преместени на платформи. Така че тази задача не е чак толкова тежка, колкото се коментира. Оттук самолетите могат да преминат през летището, железопътния прелез и по пътя, широки са булевардите около новата територия, няма да има непреодолими затруднения. А и ветераните, които са летели на много от тях, ще бъдат до нас в този момент и ще оказват логистична подкрепа.

– Какво сте предвидили за 30-годишнината на музея?

– Годишнината е на 21 септември. Във фотодокументалната изложба „Вече сме на 30“, която открихме на 3 юли в „Европейската нощ на музеите и галериите“, представяме историята на идеята за неговото създаване, как се е развивал през годините, проследяваме събитията, които е организирал, или на които е бил домакин – от ученическите и семейните посещения, образователните програми, срещите с ветераните, отбелязването на значими дати за авиационната ни история, изложбите, които е подготвял, възстановяването и поддръжката на самолетите, до сватбите и детските рождени дни, отпразнувани при нас. И на мен, и на екипа на музея ни е много приятно, че посетителите споделят с нас най-съкровените и важните моменти от живота си. За да отбележим тази годишнина съвместно с екипа на НВИМ, подготвяме сборник със спомените на авиатори, които се съхраняват при нас. Започваме с тези от Втората световна война, а по-късно ще издадем и останалите. Това е нашият жест към публиката ни. Защото, както е важно да се чете, така е още по-важно написаното и съхраненото да се споделя с хората. Празникът на ВВС – 16 октомври, ще отбележим с фотодокументална изложба по повод на 70-ата годишнина от създаването на авиобазите „Граф Игнатиево”, „Чешнегирово”, „Добрич”, „Безмер” и „Узунджово“, както и 60-ата годишнина на „Крумово”. Тази година при нас е наситена с доста събития.

– Надявате ли се скоро да започне преместването на музея в Пловдив? – Надявам се. И не само това. Ще бъда изключително удовлетворена да стартираме това мащабно начинание, което ще промени културния облик както на Пловдив, така и на България.

Кои са най-ценните експонати?

Сред най-старите летателни апарати, които са представени в Музея на авиацията, е самолетът, създаден от българския инженер Георги Божинов, патентован във Франция през 1912 г. и построен от самия него през 1926 г. В музея са представени оригиналният спускаем апарат на космическия кораб „Съюз-33”, с който се приземяват космонавтите Георги Иванов и Николай Рукавишников, космически прибори и храни, немският водосамолет „Арадо-196 А-3 „Акула” и ветераните от Втората световна война Ил-2, Ту-2 и Як-9.

От вътрешната експозиция впечатляват тефтерчето на първия ни пилот Симеон Петров, учебната книжка от Въздухоплавателната школа в Петербург на Продан Таракчиев, част от витло на самолет от Първата световна война, книгата Your Wings на Асен Йорданов с негов подпис, документи и чертежи на самолети, произвеждани в трите самолетостроителни фабрики в България – Божурище, Казанлък и Ловеч. Представени са експонати, свързани с участието на българските летци в отбраната на страната по време на Втората световна война – части от самолетите „Месершмит” на поручиците Димитър Списаревски, Неделчо Бончев и Евгени Тончев, летателното боне на поручик Чудомир Топлодолски, лични вещи на поручик Стефан Маринополски.

Първият замисъл за съхранение на самолети като музейни експонати възниква след края на Първата световна война, но подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. пречи на реализацията, тъй като според клаузите му всички самолети на българската авиация трябва да бъдат унищожени. След това е имало още два опита за създаване на музей на авиацията, които се провалят.

Музеят на авиацията в Крумово е открит на 21 септември 1991 г. През 1994 г. по предложение на тогавашния министър на отбраната Валентин Александров Министерството на културата дава съгласие за преобразуване на музейната сбирка на Летище Крумово в Музей на авиацията и ВВС. През 2005 г. той става филиал на НВИМ.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top