Информационен център на Министерство на oтбраната

Скопската измама с хитлеристкия поздрав Филм на ВТК казва истината за мача „Левски“ – „Македония“ и историята между двете войни.

В началото на миналата година полк. Димитър Недялков за четвърти път опитва да догледа до края македонския игрален филм „Трето полувреме“. Първите три пъти преподавателят във Военната академия „Георги С. Раковски“ не успява да издържи на тоталното изопачаване на истината, на грубата манипулация, на чудовищната омраза към т.нар. бугарски фашистички окупатор. Четвъртия път най-накрая успява да го изгледа докрай. Потресен е от цинизма. Той самият е потомък на българи от Македония и приема този „помиярник“, както нарича филма, като обида към Майка България и към неговите предци, които са проливали кръвта си за освобождението на Македония. Те са били едни от основателите на организацията за освобождение на тоя край, който винаги е бил български, натъртва полк. Недялков. Македонският игрален филм разказва за мача между „Левски“ – София и „Македония“ – Скопие, в който българските футболисти правят хитлеристки поздрав.

„Още същия ден седнах да пиша сценария на „Последно полувреме – каза за „Българска армия“ авторът. – Направих го бързо, всичко беше в главата ми“. Чува се със Степан Поляков, режисьорът, с когото прави филм за българската авиация и усеща, че са добра комбина. Пипват още малко сценария и отиват в Информационния център на Министерството на отбраната с идеята вече в завършен вид. Сценарият получава пълната подкрепа на директора на центъра Любомир Денов и зам.-директора Тома Иванов, който става и продуцент на филма.   

Картбланшът е даден и работата потръгва с бясна скорост, както се случва при съмишленици. Само че в един момент идва странна засечка. В документалния филм „Последно полувреме“, който е замислен като отговор на отвратителната лъжа „Трето полувреме“, темите започват да се преплитат лавинобразно. Европа между двете войни, комунизъм, фашизъм, национал-социализъм.

„Ами така стана наистина. В началото бяхме замислили документален отговор на лъжата, но после разширихме периметъра и се получи нещо като разрез на епохата и фалшификацията не само на този мач, но и на историята.“, разкри полк. Недялков.  

Българската кинематография предоставя видеоархив от богатия си фонд, а от ФК“Левски“ идва големият удар – уникални кадри от самия мач. Мачът, на който се вижда как не „бугарските окупатори“, а окупираните играчи на „Македония“ изпъват ръка в хитлеристкия поздрав. Изключително любопитен детайл във филма е когато футболист на „Левски“ нарича противника си „фашистко мекере“. Играта загрубява, нашите не се предават, въпреки че губят с 0:2. Започват яки меллета, македонците рухват. „Левски“ вкарва гол и се вижда обратът. Тогава капитанът на „Македония“ нарежда отборът да  напусне терена. Според тях всичко е наредено да загубят, не можело отбор от небългари с треньор евреин да победи български. Съдията отсъжда, както е по правилник, служебна победа 3:0 и „Левски“ става шампион.

Но лавината от уроци по история във филма не спира. В него научаваме и виждаме как българските „окупатори“ отделят за Вардарска Македония 70 млрд. лева – една трета от бюджета на страната. Строят училища, гари, болници – за три години и то по време на война. В първенството ни по футбол се включват отбори от Южна Добруджа, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. В „Бранник“ вече членуват 200 000 младежи от новите територии. Окупатори ли?

Много интересна е историята с доноса на ръководството на „Македония“ до Дирекцията на полицията за „фашисткото мекере“. Той обаче попада до Никола Гешев, който го подминава. Но атаката продължава и доносът отива до Българския футболен съюз. Те вземат отношение по „случая“ и глобата е 10 000 лева – 4 учителски заплати.                                                                                                                                              

Фашизмът се преплита в още един епизод на „Последно полувреме“. Треньор на „Македония“ е евреинът Илеш Шпиц, който е качен на влака за депортацията, но е освободен след натиск от страна на председателя на футболния клуб, българина Димитър Чкатров. За Шпиц се застъпва и Кирил Дрангов. Свалят Шпиц в Сърбия, дават му английски паспорт и той заминава. А според македонската пропаганда, той е убит от българи. Чкатров пък за награда е разстрелян през 1945 г. 

Това е „Последно полувреме“ – един мач, един хитлеристки поздрав, един умен поглед към историята. Всеки, който иска да го види, може да го направи в архива на ВТК.

Режисьорът Степан Поляков:

В чужбина бяха смаяни от истината

Бях предупредил мои приятели в чужбина да гледат излъчването на „Последно полувреме“ по БНТ. Бяха потресени, направо онемяха от истината. Според мен филмът ще има успех в чужбина, стига да намерим продуцентска къща да го разпространи. Сигурен съм, че само във Великобритания и Македония няма да се хареса (смее се – има предвид, че във филма е показано силното влияние на италианския фашизъм върху английската аристокрация). Длъжни сме да възстановим историята, такава каквато е била. Това беше и целта на този филм.

Много се радвам, че успяхме да осигурим в английската версия да чете текста прекрасният британски актьор Тери Рандъл. Искам специално да благодаря на клуб „Сини сърца“, който ни съдейства за архивните кадри от мача в Скопие. Между другото, сините привърженици имат над 200 фенклуба по света, и от много места ми се обадиха, че са го гледали. Мисля, че и благодарение на тях филмът ще се разпространи по естествен път.

5 млн. са дадени за „Трето полувреме“ Това е бюджетен филм, направен, за да показва на конкурси по света, да формира обществено мнение. В него обаче нито грам истина. Там всичко е показано на огледален принцип. Докато „Последно полувреме“ е документален филм, базиран на действителната фактология, подчертава полк. Недялков. Тя е изключително различна от показано в този филм за 5 милиона евро, с участие на правителството. Разбира се, там има и сръбско участие. Не знам чехите какво правят там, сигурно са отишли за пари. Но това е отвратително произведение, типичен пример за съвременни интерпретации на историята, които трябва да насаждат омраза на брат срещу брата.

Между 20 000 и 30 000

българи са избити след 1945 г.

„Много хора казват „Да, ние признаваме действителността“. Какво признаваме? Знаят ли тези хора колко кръв се е ляла в Македония? Знаят ли, че там има Музей на Холокоста за депортацията на 7 300 евреи. Но нямат Музей на Холокоста за избитите и въдворени в концлагери над 300 000 българи. Подчертавам 300 000 с обърнати съдби. Говоря само за събития след 1945 г. Между 20 и 30 хиляди са убитите, припомня полк. Недялков. Който каже, че е българин във Вардарска Македония, автоматично, по силата на титовите закони, е обявен за бандит и разстрелван. Знаят ли тези, които „признават действителността“ тези факти? И всъщност една от целите, макар че сме били доста деликатни в тоя филм, е те да разберат истината.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top