Валерия Тодорова
Нов началник на щаба на Центъра за подготовка на специалисти
Полковник Ивайло Иванов е новият началник на щаба на Центъра за подготовка на специалисти (ЦПС) в Сливен. Той е назначен на настоящата длъжност след
завършване на Военния колеж
на Сухопътните войски на САЩ в Карлайл, Пенсилвания. На общо строяване на личния състав на ЦПС на 1 юли командирът на формированието полковник Любомир Вачев официално му връчи новите пагони за званието „полковник”, поздрави го, отправи пожелания за здраве и успех.
Полковник Ивайло Иванов е категоричен: „Винаги съм имал желание да бъда военен”. През годините това разбиране се превръща в осъзната равносметка, че военната професия е призвание и точно тя е правилният избор за него. Натрупаният опит води и до още едно заключение: „Осъзнах, че военната професия е част от моята същност”. Уточнява, че офицерът е изграден от това, което го формира като професионалист и като личност, а всяко ръководно ниво поетапно изисква и изгражда специфични за професията качества – умения за работа с хора, мениджърски способности, създаване на контакти с обществеността, с институции.
Полковник Иванов приема като лична кауза имиджа на българския офицер, на българския военнослужещ. Как изглежда, как говори, какво говори, какви жестове и цялостно поведение има – всичко това
дава конкретен образ
който се налага в социалното пространство. И затова трябва да се изключи всяко поведение, което би накърнило положителната представа за българския военнослужещ.
Фактът, че е получил знания от много учебни заведения, предизвиква въпрос, свързан със същността и значението на обучението, което според полковник Ивайло Иванов е съзнателен, целенасочен и непрекъснат процес на самоусъвършенстване, продължаващ през целия професионален път на офицера. Обогатяване с теоретични знания, усъвършенстване на уменията и способностите, личностно развитие и като професионалист, и като човек – всичко това допълнително помага на офицера да бъде добър ръководител и ментор. И като ментор да даде опора и посока и на следващото поколение офицери, за да има приемственост, съчетана с надграждане. А в думата „ръководител” съществената част е „водител” – разбирането, че е важна личността – с всички нейни компоненти. Неслучайно дипломната работа на полковник Иванов при завършване на командно-щабния колеж на Сухопътните войски на САЩ във форт Левънуърт е свързана с делото и личността на генерал Владимир Вазов. А основната теза е, че благодарение на неговите военни лидерски умения Девета Плевенска пехотна дивизия постига успех при Дойран по време на Първата световна война. Пак в същия дух за полковник Иванов
настолна книга е „Помни войната”
на полковник Борис Дрангов. Подчертаните изречения са много, има и такива със специални отметки. Ето само три от тях: „Единствените грешки, що заслужават укор, са бездейността и страхът пред отговорността… Личността е светиня. Чувството за лично достойнство е сила… Винаги прибавяй, винаги напредвай, винаги се усъвършенствай!”…
Полковник Иванов е стигнал до извода, че обучението е полезно на всяко ниво и помага за обвързването на практическите знания с теоретичните постановки и поставянето им в доктринална рамка. Положителен ефект от всяко поредно обучение е развиването на уменията за критично и творческо мислене, експериментиране с нови концепции и идеи, обогатяване на познанията в хода на научни изследвания и разработване на проекти. Той има и личните впечатления, че учебните заведения са средище за изграждане на контакти, които могат да бъдат изключително полезни в по-нататъшната работа и на следващи управленски нива. „Всеки цикъл на обучение е уникален по своята същност и съдържание, изключително полезен е за времето си и за съответния етап от професионално изграждане, като всеки пореден допълва предходния и
подготвя офицера за следващия етап
от развитието му”, изтъква полковник Иванов. „Настоящото назначение в ЦПС за мен е чест, предизвикателство и възможност”, заявява той. И уточнява, че е чест заради престижното място, което заема формированието в Сухопътните войски и в Българската армия като цяло, заради изградените традиции в подготовката на кадри за нуждите на Сухопътните войски и заради авторитета, който има сред нашите съюзници и партньори. ЦПС е не само достоен наследник и продължител на традициите на 13-а бронетанкова бригада, но вече е и утвърдена структура, допринасяща за цялостното развитие на Сухопътните войски.
Предизвикателство е, смята полковник Иванов, поради спецификата на мисията и изпълняваните задачи от ЦПС и отговорности, свързани не само с подготовката на щатните формирования, но и с обучението на военнослужещи от формированията на Сухопътните войски в развитието им на специалисти или бъдещи командири от сержантския състав.
Възможност е за придобиване на опит на следващо тактическо ниво и прилагане на практика на част от теоретичните постановки според полковник Иванов, който заявява: „Надявам се досегашният ми опит, придобит на различни командни и щабни длъжности, които съм заемал, включително в многонационални структури и организации, да ми помогне тук, най-вече с използване и прилагане на най-добрите практики от всяка една от тези длъжности. Считам, че ще бъда значително улеснен в това отношение от
високото ниво на професионализъм
и опита на колектива, от който вече съм част. Това, на което ще разчитам основно и което винаги е било мой приоритет, е работата с хората, изграждането на сплотен колектив и атмосфера на взаимопомощ и взаимно доверие, налагане и поддържане на високи стандарти на работа и поведение”.
