Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Българите в Повардарието – мост за добросъседство и приятелство

[post-views]

София активизира рязко политиката си за защита интересите на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония.

България става все по-активна в защитата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония. И това е добре. Защото показва преориентация на позицията ни в диалога със Скопие на терена на универсалните ценности като защитата правата на човека. Извеждането на това цивилизационно завоевание като основен приоритет ни отваря и нови пътища към разбирането от страна на партньорите ни в ЕС и в НАТО на българското становище за отношенията ни със Скопие. Няма заяждане за спорната идентичност на хората оттатък границата или за „древността“ на тяхната езикова норма, което толкова, казват, дразнело слуха на европейци и американци. Оставяме това настрана и акцентираме на нещо, което по целия свят се определя като най-важното за един човек –

да се чувства равноправен и защитен от държавата

в упражняването на това изконно право.

        След този увод, по-приличащ на заключение – към същността на въпроса. Всичко започна от една среща при президента Румен Радев преди време на общественици, дипломати и журналисти по въпроса за правата на хората с българско самосъзнание в Република Северна Македония. Познавам някои от участниците в срещата и съм наясно с разбиранията им каква е била, в момента е, но и трябва да бъде българската позиция по този въпрос. Скоро след това се появиха и първите сигнали, че препоръките, направени тогава, са взети предвид. Промени се тонът в изказа на държавния глава, пък и в поведението на служебните министри. Което пък ми дава повод да констатирам, че ако има промяна в приоритетите на България по отношение на Северна Македония, а такава има, тя не би могла да се случи преди назначаването на служебния кабинет.

Но първо дойде поканата от Радев към колегата му от Скопие Стево Пендаровски заедно да отпътуват в Рим и да отбележат там празника на светите братя Кирил и Методий. Самият Пендаровски след връщането си отбеляза, че начинът, по който българският президент говори с него, е много по-приемлив, просто защото е коректен. Когато на 17 юни премиерът на Северна Македония Зоран Заев дойде в София и в театрален стил обещаваше много неща на българските си партньори, служебният премиер Стефан Янев и президентът Радев поставиха пред него условието да се спазват правата на хората с българско самосъзнание в родината му. Но Заев нямаше да е Заев, ако веднага щом мина границата и се почувства на своя територия, не забрави всичко казано преди часове у нас. В няколко публични изяви у дома и навън той се опита да се измъкне от дадените обещания.

Направи го и тези дни, заявявайки, че на искането на София за равноправие на българите в Северна Македония по отношение на тяхната Конституция, това щяло да стане след приемането на страната му в ЕС. Както става ясно, някогашният търговец на дини и на сухи червени чушки от Струмица се опитва този път на политическо равнище да изнудва София като поставя правата на българите в държавата му като залог за съгласието на страната ни Северна Македония да стартира преговори за членство в ЕС. Това показва най-малко две неща: първо, че Заев и съветниците му от ранга на вицепремиера Никола Димитров

не схващат значението

което София отдава на съдбата на българите край Вардар. И че в лицето на Заев имаме политик и държавник, на когото не може да се вярва заради пълната липса на устойчивост в позициите му. Днес едно, утре – друго, вдругиден – трето, което няма нищо общо с първите две. А в дипломацията има старо правило: по-лесно се работи с консервативен и неотстъпчив, но последователен политик, отколкото с „пеперудки“, които менят мнението си всеки час.

        Като част от практическата реализация на този нов приоритет на българското отношение към диалога със Северна Македония бяха двете срещи, които президентът Румен Радев проведе с представители на две от организациите на българите оттатък границата. Най-напред той прие момчетата от Културен център „Иван Михайлов“ от Битоля – Любчо Георгиевски, Георги Църномаров и Благой Шаторов. И ги увери, че българската държава държи Република Северна Македония да уважава правата на своите граждани, които се самоопределят като българи, да изостави идеологемите от тоталитарното минало в учебниците по история, в надписите в музеи и на исторически паметници, а творчеството на българските възрожденци от Македония да се издава без подмяна и осакатяващи го редакции. Само да припомним, че през февруари т.г. от неправителствената организация от Битоля бе изпратено писмо до президента и премиера  на България. В него се търсеше подкрепата на българската държава, за да могат българите в Северна Македония свободно да се декларират като македонски българи на предстоящото преброяване в страната. Беше отправена и

молба за радикално опростяване на процедурите

за получаване на българско гражданство. Президентът Радев тогава подкрепи призивите в писмото и призова институциите в Северна Македония да гарантират правото на българите в страната на свободно и ясно волеизявление да се самоопределят като българи по произход в съответствие с принципите на международното право.

В сайта на Културния център може да се прочете, че целта му е да се реабилитира и да се осветли делото на Иван Михайлов като една от най-значителните фигури в историята на Македония. Но дейността на организацията далече надхвърля само тази задача. Познавам добре едно от момчетата, които бяха при президента тогава – Георги Църномаров, познавам добре и баща му Димитър – корав македонски българин, който не се поддаде на натиска и тормоза върху себе си от страна на властите. В семейство Църномарови пазят българската традиция и правят всичко да я съхранят в бъдеще. Каквото и да им струва това в условията на Северна Македония.

        Няма какво да крием – подобна среща при президента легитимира хората и дейността на неправителствения Културен център „Иван Михайлов“. И дава знак, че България чрез най-високото си държавно равнище припознава младите българи като свои. Така може да гледаме и на разговора на Радев с лидера на партията Граждански демократичен съюз Петър Колев неотдавна. Колев е завършил право в Софийския университет, съпругата му е българка от Добрич. Той самият е роден в Ново село, квартал на Щип, в Северна Македония, откъдето са произлезли много от героите на национално-освободителното движение на българите в Македония. Партията, която според езиковата норма в Северна Македония се нарича Гражданска демократична уния, вече се намеси в активния политически живот в страната с участието в два изборни цикъла. Първо, на частичните местни избори в Охрид и още две села. И второ, на последните парламентарни избори м.г. Резултатите като за първо участие и на двата вота бяха окуражаващи, което пък дава основание за по-нататъшна борба за разширяване на влиянието на формацията.

В публичното пространство ГДС се припознава като партията на българите в Северна Македония, което предизвиква и неприязънта на властите в страната. Но ако се съди по позицията на лидера ѝ Петър Колев, изразена през последните дни в някои български медии, това ги амбицира да се борят настойчиво за по-голямото доверие на гласоподавателите. Имат и моите симпатии, което пък ми дава право да отправя и един въпрос.

В гостуването си в сутрешния блок на БНТ преди дни Петър така очерта своята представа за повече права на българите в страната, че останах с впечатление, че той едва ли не иска повторение на „албанския модел“. А въпросният модел, утвърден с Охридското споразумение отпреди 20 години, означава задължителна квота от етнически албанци в управлението на държавата. Такова ли нещо искаме ние за българите в Северна Македония? Съмнявам се.         И понеже представих финала като въведение, сега ще си позволя и една препоръка. Чакам момента, в който в София ще съберем ръководствата и представителите на всички организации и сдружения на българите от Северна Македония, на всички. В името на общото дело. Няма нужда да ги селектираме и разделяме.

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Костадин Филипов

Най-ново

Виж още

Избрани