Американската бойна мисия приключва до края на годината, става съветническа.
Американските военни се появиха в Ирак през 2003 г., когато проведоха бърза победоносна война, довела до свалянето на Саддам Хюсейн от власт. То бе последвано от дълбоко разместване на политическите пластове в Багдад. На преден план излезе шиитското мнозинство в страната, което в ерата на Саддам бе подтиснато и държано настрани от властта. След няколко размирни години, в които се водеше въоръжена борба между различни иракски политически и религиозни фракции, през 2011 г. американците официално изтеглиха войските си от страната. За да се върнат само три години по-късно, когато на хоризонта изникна заплахата от „Ислямска държава“ – нова радикална групировка, успяла да постави под контрол обширни територии в Ирак и Сирия. Американците оглавиха голяма международна коалиция, която за 2-3 години успя да съкруши „Ислямска държава“, в края на 2017 г. властите в Багдад дори обявиха крайна победа над тази радикална групировка. Останаха обаче някои нейни спящи клетки и изолирани огнища на съпротива. Това мотивира САЩ да запазят неголямо военно присъствие в Ирак и след 2017 г.
Предишният президент на САЩ Доналд Тръмп бе обявил
курс към изтегляне на американските войски
от размирните азиатски държави. Пълното изтегляне обаче така и не се случи до края на мандата му, но в това отношение новият стопанин на Белия дом Джо Байдън следва същата политика. Той потвърди, че американците ще напуснат Афганистан до септември т.г. Оставаше въпросът какво да се прави с Ирак – военният контингент на САЩ в тази страна намаля до 2500 души.
Смисълът на американското военно-политическо присъствие в Ирак трудно може да бъде разбран, ако не го погледнем през призмата на отношенията в триъгълника Багдад-Техеран-Вашингтон. Иранците са безспорен лидер на шиитския свят, а както вече споменахме – шиитите са мнозинство и сред населението на Ирак. По тази линия след свалянето на Саддам Хюсейн Техеран получи силно влияние върху иракската политика. В същото време обаче отношенията между Иран и САЩ се изключително изострени, при управлението на Тръмп двете страни бяха на ръба на войната. Иранската икономика е пресирана от жестоки американски санкции, които Тръмп възобнови след като изтегли страната си от споразумението за ограничаване на ядрената програма на Иран, подписано през 2015 г. Така Ирак се превърна в една от главните сцени на глобалното противопоставяне между Техеран и Вашингтон. И съответно главна цел на американското военно присъствие в Ирак бе да сдържа амбициите на местните проирански военно-политически групировки.
В самото начало на миналата година се случи едно драматично събитие, което усложни още повече политическия фон на американското военно присъствие в Ирак. На 3 януари Пентагонът проведе операция, при която близо до Багдад с ракетен удар бяха убити високопоставеният генерал от иранския Корпус на стражите на ислямската революция Касем Сулеймани и заместник-командирът на проиранската групировка Комитет за народна мобилизация (Ал-Хашд аш-Шабаш) Абу Махди ал-Мухандис. Последва гневна реакция на шиитските кръгове в Ирак и на 5 януари м.г. парламентът в Багдад прие резолюция за изтегляне на чуждестранните войски от страната. Американците, разбира се, не се изтеглиха, но за да успокоят напрежението предадоха на иракчаните някои свои военни обекти, включително авиобази.
През май м. г. след остра политическа криза и масови протестни демонстрации срещу корупцията в страната министър-председател на Ирак стана Мустафа ал Казими – политик, несвързан с основните партии в страната, който преди това оглавяваше Националната разузнавателна служба. 54-годишният Казими е шиит по религиозна принадлежност и това го прави приемлив за Иран, но от друга страна е живял дълги години в Германия и в Лондон, има либерални възгледи и е добре приет на Запад. В неговия кабинет различните иракски религиозни и етнически общности са представени сравнително пропорционално – 11 министри са шиите, 6 – сунити, 3-ма са кюрди и един е от друга малцинствена общност.
Американското военно присъствие в Ирак бе
един от най-горещите политически картофи,
които премиерът Мустафа ал-Казими се стреми да не държи дълго в ръцете си, още повече, че през есента в страната ще има парламентарни избори. Преговорите за изтеглянето на отвъдокеанската сила се водят от пролетта на тази година. През тази седмица те бяха финализирани на възможно най-високо равнище – премиерът Каземи бе приет от Джо Байдън в Белия дом във Вашингтон. След срещата бе обявено, че е постигната договореност за трансформация на американското военно присъствие в Ирак. До края на годината Пентагонът официално приключва своята бойна мисия в близкоизточната страна, но „сътрудничеството срещу тероризма“ между Багдад и Вашингтон ще продължи. Джо Байдън обяви, че ролята на американските военни в Ирак ще бъде да подготвят и подпомагат иракските сили в борбата им с джихадистката групировка „Ислямска държава“. Байдън обаче не съобщи нито конкретен график, нито конкретни детайли относно числеността но военнослужещите в Ирак.
Това, което ще се случи до края на годината, на практика е ребрандиране на присъствието на Пентагона в Ирак – то вече ще бъде представяно като мисия на военни съветници, които трябва да повишат капацитета на иракската армия. Тази стъпка обаче ще има важен политически отзвук. С оповестяването на края на бойната мисия на американските сили, иракският премиер се надява да си върне до известна степен влиянието над могъщите проирански фракции, групирани в коалицията “ Ал-Хашд аш-Шабаш „, която е едновременно и паравоенна, и интегрирана в държавните структури. За проиранските фракции се подозира, че от началото на годината са извършили петдесетина атаки срещу американски обекти в Ирак. Бойците от САЩ също не им остават длъжни и нанасят ответни удари с ракети и дронове.
Ситуацията в Ирак се дестабилизира и от
съществуващите клетки на „Ислямска държава“,
които продължават да действат, макар че вече не контролират никаква територия. Неотдавна те поеха отговорност за кървав атентат в Багдад, при който бяха убити 30 души. Така че американците трябва да държат сметка и за този фактор и да не позволят тяхното прибързано изтегляне да доведе до възкръсване на „Ислямска държава“.
Преформатирането и намаляването на американското военно присъствие в Ирак се вписва в по-широката картина на промяна в стратегическите международни приоритети на Вашингтон. Отмина времето, когато стабилността в района на Персийския залив и на нефтените доставки от този регион бяха в основата на националната сигурност на САЩ. Днес Америка е много слабо зависима от вноса на арабски петрол. Освен това дългогодишните военни усилия на американците в страни като Афганистан и Ирак като че ли донесоха повече негативи, отколкото ползи за САЩ. Похарчени бяха колосални средства, загубени бяха хиляди войници, пострада и международният имидж на световната суперсила. Вашингтон все още е заинтересован да поддържа баланса и стабилността в Ирак и Афганистан, но не на всяка цена, идва време за пестене на ресурси.
Мисията на НАТО в Багдад остава
Решението за преформатиране на американското военно присъствие в Ирак не бива да бъде смесвано с действащата в страната мисия на НАТО. Тя е небойна и цели да повиши капацитета на иракските сили за сигурност, така че да не позволи възраждането на „Ислямска държава“. Мисията на НАТО в Ирак е създадена по молба на властите в Багдад и действа от октомври 2018 г. Тя включва няколкостотин обучители, съветници и помощен персонал от страните от НАТО и от държавите-партньори на Алианса Австралия, Финландия и Швеция. Мисията е подчинена на Обединеното командване на силите на НАТО в Неапол, в момента неин командир е датски генерал. От този месец комуникационно-информационната поддръжка на мисията на НАТО в Ирак бе поета от група от 11 български бойци с командир капитан Георги Иванов. След трансформацията на американското военно присъствие в Ирак ще се получи известно припокриване на мисиите на САЩ и на НАТО в близкоизточната страна – и двете ще се занимават с обучението и подготовката на иракските сили за сигурност.
