Лейтенант Красимир Йорданов е носител и на наградата „Трети март“.
Като първенец на Випуск 2021 на Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски“ във Велико Търново завърши курсант-старшина (вече лейтенант) Красимир Йорданов. Само преди няколко месеца той стана носител и на наградата „Трети март“, която Община Велико Търново връчва всяка година на най-добрия курсант. Красимир е от Видин, избрал е специализацията „Мотопехотни и танкови войски“, а сега отива да служи като командир на взвод в Карлово. За себе си той споделя откровено какво мисли за военната професия, за бъдещето си в Българската армия, а и в личен план.
„Не съм очаквал да завърша като първенец на випуска, но се радвам, защото положих много усилия да поддържам нужното ниво на мотивация. Със сигурност нямаше да успея без моите командири, приятелите ми и моето семейство. И понеже споменавам семейството си, да кажа, че те са още по-щастливи и по-горди от мен заради успеха ми“, казва лейтенант Йорданов.
Харесва му да носи униформа и бързо е свикнал с нея. „Всъщност в началото, когато влезем във Военния университет като новаци курсанти, най-трудно се свиква с рутината. Поне на мен това ми беше трудното. Работим с толкова различни хора, а ние сме събрани от всички краища на страната и в първите дни и седмици дори не се чувстваш в свои води. Но знаеш, че и другият усеща същото и в един момент започваме заедно да преодоляваме всички трудности“, споделя лейтенант Йорданов.
Той признава, че е имал забавни, щури и запомнящи се пет години в Националния военен университет. „Нищо че Военният университет не е като останалите висши училища. И ние имахме луди студентски години. Даже смятам, че да си курсант е по-щуро. Това, че живеем всички заедно, че сме постоянно заедно, е една добра основа в главите ни да се раждат всякакви щуротии. Имам много какво да помня. Само ще кажа, че понеже лудориите ни са били резултат от колективните ни ум и енергия, те наистина ще останат завинаги в паметта ми. Кой се отказва от това да прави лудории!? А аз съм правил доста, понеже ме гледаха по-често баба и дядо. А те, като всички баби и дядовци, правеха компромиси и бяха по-благосклонни да ми прощават щуротиите, които върша“, усмихва се офицерът първенец.
Освен с почти пълно отличие в дипломата той си тръгна от Националния военен университет и с много приятелства. С тях той се забавлява и пътува, когато има време. И се учи да бъде щастлив.
„Това винаги е било най-смелата ми мечта – да бъда щастлив. Не зная все още дали съм наясно как да бъда щастлив, но се опитвам да намеря формулата на щастието. Лесно е да кажеш, че искаш да бъдеш щастлив, но истинският въпрос е как да постигнеш това. Ето този отговор търся“, признава младият офицер и като истинско рекламно лице на НВУ заявява, че на всички момчета и момичета, които търсят себе си и се чудят кой е техният път, пожелава да бъдат смели и да направят своя избор. Ако той е Националният военен университет – няма да са разочаровани.
Защо точно „Тактика на мотопехотни и танкови войски“?
В гимназията младият офицер не е бил точно от децата отличници, но във военния университет нещата се променят и той решава, че иска да се концентрира, за да се справи с не толкова лесните учебни предмети. „Всеки предмет е като линия, която трябва да пресечеш, бариера, която трябва да надскочиш. С изключение на предмета „Тактика на мотопехотни и танкови войски“, който ми стана толкова интересен, че искам да е свързан и с бъдещето ми. Върви ми, харесва ми да уча, а и имах истински вдъхновител в лицето на моя класен ръководител подполковник Николай Илиев. Той съумя да ме въведе в тази дисциплина и да ме мотивира“, разказва лейтенант Красимир Йорданов.
Според него това е специализацията, от която излизат най-големите командири и началници. Иначе казано, ако искаш да се научиш, трябва да минеш точно през това. Младият офицер беше категоричен пред вестник „Българска армия“, че където има желание, има и начин, това важи и за личния му живот.
Между армията и полицията
Младият офицер решава да кандидатства в Националния военен университет, когато е в 12. клас. Тръгва по пътя на дядо си, който също е възпитаник на НВУ „Васил Левски“, както и вуйчо му. Признава обаче, че имал колебания, защото му минавала мисълта да последва примера на баща си и да кандидатства в Академията на МВР, за да стане полицай. Тогава обаче се намесва дядото.
Докато момчето продължава да се чуди кой университет да избере, дядото го мотивира да отиде на предварителни изпити и изразява увереност, че ще успее.
„Когато разбрах, че може да завърша като първенец на випуска, дядо ми и баба ми научиха първи новината. Казах им го по телефона, но и така усетих колко са щастливи и удовлетворени“, казва курсант старшина, вече лейтенант Йорданов, който е трето поколение мъж в униформа в своя род.
