Във всеки час на денонощието военните пилоти са готови да излетят до 20–30 минути
Само за два дни екипажи на 16-а транспортна авиационна група (ТАГ) от състава на Военновъздушните сили се намесиха три пъти в съдбата на хора, които имаха спешна нужда от помощ. Във вторник на пистата на военната Авиобаза Враждебна самолетът „Спартан” се връща два часа и половина след излитането си към Варна с млада жена на борда след кръвоизлив и мозъчна аневризма. Тя е придружена от лекари от УМБАЛ „Св. Иван Рилски” в София, където е транспортирана за спешна операция при екипа на доц. д-р Станимир Сираков. Полетът е имал съдействието на гражданската авиация, която осигурява приоритетно преминаването на военния самолет. Военните пилоти казват, че всеки от тях при такива полети се поставя на мястото на човека, чийто живот е застрашен.
„Получихме сигнала и реагирахме по най-бързия възможен начин и в рамките на 25–30 мин бяхме готови за излитане”, разказва капитан Николай Георгиев. И подчертава съдействието на колегите си от Варна, които спират гръцки самолет, за да премине военният „Спартан” с предимство. Добрата комуникация между различните институции са ключова предпоставка задачата да се извърши качествено и навреме. Така пилотите обобщават проблема, при който понякога се случва липсата на точна информация за конкретния случай да ги постави пред предизвикателства. Ние сме тук, за да помагаме, казва капитан Георгиев, а ясната предварителна информация предпоставя и съответната подготовка на самолета за посрещане на пациента. А всяка минута е животоспасяваща, допълва капитан Михаил Димитров, част от екипажа, транспортирал пациентката от Варна. „От нас като пилоти се изисква
транспортът да е максимално бърз и максимално щадящ
доколкото позволяват условията”, обяснява той.
И за двамата военни пилоти от 16-а ТАГ това е поредният полет, в който участват в спасяване на нечий човешки живот. Каквито и те… и техните колеги от ВВС изпълняват десетки пъти от години. Удовлетворението след такъв полет на „въздушните линейки” не може да се сравни с нищо друго, казва капитан Димитров. Защото помагаш на някого да продължи живота си. Очакването е да се задълбочи доброто партньорство с Министерството на здравеопазването. Имаме самолети, подготвен състав и ресурса да го направим – защо да не го използваме по-често, както се прави в други страни, казват военните пилотите от Авиобаза Враждебна.
Още същия ден в късния следобед самолет „Спартан” с друг екипаж излетя до Виена, за да транспортира десетки деца и техни преподаватели със симптоми на COVID-19 от лагер за езикова подготовка в Австрия. И задачата съответно е изпълнена. Никой не постави въпроса за риска от заразяване.
На следващия ден, още в 7,20 сутринта тримесечно бебе с необходимост от спешна медицинска интервенция, придружено от лекарски екип от детска болница „Проф. Иван Митев”, излетя от пистата на „Враждебна” за Летище „Шарл дьо Гол” в Париж за лечение във френска клиника. Специален кувьоз и бутилки с кислород, реанимационна апаратура и монитори придружават малкия пациент по време на четири и половина часовия полет. А състоянието му по време на полета се следи на апаратурата от два екипа – от педиатрите от детската болница и лично от д-р Благомир Здравков, директор на болницата с опит от три медицински евакуации с ВВС.
ВВС ни оказаха пълно съдействие, както винаги каза д-р Здравков.
В екипа като бордна медицинска сестра е старшина Мария Борисова от отделението по авиомедицинска евакуация на ВМА. За повече от единайсетгодишния си опит, с над 20 медицински евакуации, вкл. в чужбина, тя казва, че са важни координацията, умението да работиш в среда с лекари от различни болници, с различни министерства, ангажирани с евакуацията. А всяка минута в такъв момент е „златна”. „В медицината трябва да можеш да работиш и с международни екипи, опит за това придобиваме в международни учения. Защото по време на война не знаеш „кой ще ти се падне”, казва старшина Борисова.
Всъщност Министерството на отбраната никога не е отказвало да изпълни молба за медицинска евакуация и армията да осъществи една от основните си задачи в помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи. „Колкото повече летиш, толкова нещата все по-добре се получават”, споделя бордната сестра Мария Борисова. „В началото те е страх, после става рутина, а накрая ти е приятно, независимо колко тежка е задачата. Не се замисляш за новост, трудност или предизвикателство.” Тя си пожелава авиационната медицина да не е професия от бъдещето, а възможност от настоящето, както е в повечето европейски държави.
Подполковник Димчо Добрев, заместник-командир на 16-а ТАГ: Днес помагаме на едно дете да оживее
Имаме достатъчно опит в тази дейност. Поддържаме 24-часово бойно дежурство за аварийно-спасително осигуряване. Така че това за нас е вече рутина, но всяка задача носи своята емоция, естествено. Особено, когато става въпрос за деца. Имаме достатъчно подготвени екипажи, достатъчно изправна техника, така че няма да кажа голяма приказка – такива задачи изпълняваме всекидневно. Остава важна координацията, когато се поставя задачата, понякога от няколко институции. Защото ние си имаме военен команден център по линия на оперативните дежурни. И така не се създава хаос. Никога не сме отказали или провалили такава по-скоро транспортно-санитарна задача за превозване на болни, пострадали или пренасяне на донорски органи за трансплантация. Без значение за коя част на денонощието става дума. А днес помагаме на едно бебче да оживее.”
