Информационен център на Министерство на oтбраната

Възходът на талибаните връща руското влияние в Централна Азия

Мащабни военни учения се проведоха на таджикистанско-афганистанската граница.

Руската авиация нанася удар по противниковите жива сила и техника на таджикистанско-афганистанската граница. Руснаците са подпомагани от бойци от Таджикистан и Узбекистан. Във въздуха са звено самолети Су-25, ударни вертолети Ми-24 и транспортно-бойните Ми-8 в различни модификации. Пилотите изпълняват задачи по издирване на замаскирани бази на противника и нанасяне на ракетно-бомбени удари по мишените. Всичко това засега е само сценарий на учение. То бе проведено между 5 и 10 август на полигона „Харб-Майдон“ в Хатлонска област, Таджикистан. Участваха над 2500 бойци с около 500 единици въоръжение и военна техника. Десантчиците са отработили прийоми за измъкване от удари с преносими зенитно-ракетни комплекси на условния противник. Който всъщност не е чак толкова условен – ясно е от какво се опасяват руснаците и техните съюзници от бившите съветски републики в Централна Азия. Стремителното настъпление на талибаните в съседен Афганистан поражда хаос и нестабилност, които могат да се прелеят през северните граници на размирната държава. Така че „условният противник“, удрян по време на августовското учение, са ислямистките радикални групировки, които в един момент могат да се появят по южните рубежи на постсъветското пространство. Няколко дни преди съвместните маневри на полигона „Харб-Майдон“ в планинска база край гр. Термез в Узбекистан бяха проведени руско-узбекистански учения.

Три от петте бивши съветски републики в Централна Азия имат обща граница с Афганистан. Това са Таджикистан, Узбекистан и Туркменистан. Те имат сложни културно-исторически и етнически връзки с Афганистан. Между една четвърт и една пета от 30-милионното население на размирната държава се състои от етнически таджики. Практически в Афганистан живеят почти толкова таджики, колкото и в самия Таджикистан – около 6–7 млн. Узбеките са близо 9% от афганистанското население, а туркмените – 3%.

За разлика от радикални ислямистки групировки като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“, които имат претенции за глобален обхват и глобално действие, движението на талибаните е

национална организация с пущунски етнически облик

То се бори да вземе властта в Афганистан, където пущуните са малко под половината от населението и нямат претенции за териториална експанзия в други държави. Има обаче два момента, които държат бившите съветски републики нащрек. Първо, талибаните се стремят да поставят под свой контрол и северните райони на Афганистан, където преобладават таджикското и узбекското население. Логично е част от тези малцинства да потърсят спасение на север, в страните на техните етнически братя. Това означава масиран бежански поток, в който могат да се инфилтрират радикални ислямисти. И второ, дестабилизацията в Афганистан отваря поле за поява на най-различни радикални групировки в пограничните райони, които пък търсят връзка с привържениците на т. нар. нетрадиционен (разбирай – радикален) ислям в бившите съветски републики.

Самите бивши съветски републики в Централна Азия са светски диктатури, чиито президенти разглеждат радикалния ислям като свой най-сериозен и опасен конкурент за властта.

Най-слабото звено

в битката срещу опасностите, идващи от Афганистан, са Таджикистан и Киргизстан. Те са най-бедните бивши съветски републики. На киргизката политическа сцена периодично се разиграват драматични събития, властта се мени често. Таджикистан изглежда привидно стабилен в желязната хватка на президента Емомали Рахмон, който управлява от 1992 г., но страната е планинска и в някои по-изолирани райони има остри сблъсъци между местните кланове и централната власт. Таджикско-афганистанската граница е дълга цели 1430 км и откъм южната й страна по-голяма част от нея вече е под контрола на талибаните.

Централноазиатските републики са наясно, че трудно могат да управляват рисковете, идващи откъм Афганистан, само със собствени сили. В търсене на съюзник те логично обръщат поглед към бившата метрополия Москва. С изключение на Казахстан в останалите републики вече са останали много малко етнически руснаци, но Кремъл осъзнава стратегическата важност на региона.

Големи руски военни бази има в Таджикистан и Киргизстан

а таджикистанско-афганистанската граница се охранява от руски граничари. По-сложна е картината на руско-узбекистанските отношения. Властите в Ташкент напуснаха доминираната от Москва военна Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКС) още преди няколко години. Непосредствено след атентатите от 11 септември 2001 г. и последвалото нападение на САЩ срещу Афганистан, те дадоха на американците военни бази на своя територия. Сега обаче Вашингтон загуби предишните си силни позиции в региона, в централноазиатските републики отдавна няма никакви американски военни бази. Намекът на САЩ, че могат да разположат част от изтеглящите се от Афганистан войски в Централна Азия, бе категорично отхвърлен, не без подсказка от Москва. Изглежда, ще се провали и другата идея на американците – да евакуират в бившите съветски републики – около стотина хиляди свои афганистански помощници (предимно преводачи), чийто живот е заплашен от талибаните.

Засега единствената централноазитаска държава, която не търси открито военно-политическо сътрудничество с Москва, е Туркменистан. Тамошният президент Бердимухамедов се е самоизолирал от света и се отнася с подозрение към всички външни сили.

Трябва да се има предвид, че най-силната връзка на Москва с централноазиатските републики са няколкото милиона таджики, киргизи и узбеки, които работят в Русия. Само в самата Москва те са поне 2 млн. С този човешки поток на руска територия могат да проникнат и радикални ислямистки елементи, още повече че в Русия живее значително мюсюлманско население. През централноазиатските републики минава и

пътят на наркотиците

идващи от Афганистан и пласирани в големите руски градове. Опасенията на Москва са, че може да има преплитане на терористичните мрежи от Сирия, Ирак, Афганистан и Централна Азия с тези в руския Северен Кавказ. Има данни, че в редовете на „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак са се сражавали поне 5 хил. бойци от Централна Азия. Част от тях са се върнали в родните си държави, а някои са се прехвърлили в Афганистан.

В заключение – настъплението на талибаните в Афганистан отново хвърля централноаизатските републики в обятията на Кремъл. От една страна, Москва печели геополитически терен, защото американците напускат Афганистан, но от друга, опасността от преливане на радикален ислям, престъпност и наркотрафик към Централна Азия и оттам към самата Русия нараства.

Властта в Кабул може да падне до месец

Настъплението на талибаните в различни райони на Афганистан става все по-устремно и според някои песимистични прогнози до месец те могат да овладеят цялата страна, включително столицата Кабул. Вчера талибаните превзеха гр. Газни. Това е съобщил пред AФП старши местен депутат. Газни е десетата столица на афганистанска провинция, която пада в рамките на седмица. Градът е само на 150 км от столицата Кабул.

Ден по-рано, в сряда, стотици членове на силите за сигурност, оттеглили се край летището в Кундуз, Североизточен Афганистан, след падането на града през уикенда, се предадоха на талибаните. „Тази сутрин стотици войници, полицаи и хора от силите за съпротива (милициите), разположени на летището, се предадоха на талибаните с цялата си военна техника“, заяви Амрудин Уали от управата на провинция Кундуз.

В сряда падна и гр. Файзйбад, столица на северната провинция Бадахшан. Там талибаните не бяха навлизали никога досега, дори и през 90-те години, когато бяха на власт в Кабул.

Междувременно изпълняващият длъжността финансов министър на Афганистан Халид Паинда напусна своя пост и отпътува от страната, съобщи представител на министерството. По думите му Паинда „излезе в оставка и напусна страната с оглед на намалелите доходи на Афганистан“, след като талибаните превзеха ключови митнически постове.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top