Информационен център на Министерство на oтбраната

„Мини Шенген”, „Отворен Балкан” или нещо друго?

Отказът на Косово да се присъедини към инициативата за регионално икономическо сътрудничество най-добре показва съмненията в нейната ефективност.

Постизборните игри у нас, пожарите в съседните държави, пък и на наша територия, летният сезон някак оставиха встрани от вниманието развитието в инициативата за регионално икономическо сътрудничество. В Скопие в края на юли се събраха лидерите на 3 съседни държави – премиерите на Албания и на Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев, както и президентът на Сърбия Александър Вучич. Те оповестиха официално новия етап в развитието на идеята за пътуване помежду им от 1 януари 2023 г., когато товарният превоз между тях ще се извършва без гранични и митнически формалности.

Инициативата, наречена „мини Шенген”, вероятно поради характера си на откритост в бъдеще, бе прекръстена на „Отворен Балкан” с идеята самото название да съдържа в себе си същността й. Някои я приписват преди всичко на сръбския президент Александър Вучич, но и двамата му партньори от Тирана и от Скопие показват достатъчна доза готовност за участие. На срещата си в Скопие и тримата показаха, че разбират предимствата на подобна идея за регионално икономическо сътрудничество и оценяват

ползите както за всяка отделна страна, така и за района като цяло

А и медиите в трите държави, близки до властта, внесоха активно своя дял в триумфализма, с който договореностите в Скопие бяха обвити. И от друга страна, за блестящите перспективи на трите държави като членки на „Отворения Балкан”.

Този триумфализъм бе добре разбран от скептиците и критиците на регионалното сътрудничество между Албания, Северна Македония и Сърбия. Най-малкото, защото той се ползва като оръжие за изтеглянето към трите страни участнички на останалите още три държави от Западните Балкани. Става дума за Черна гора, Босна и Херцеговина и, разбира се, Косово. Всяка от трите извън инициативата си има достатъчно свои вътрешни проблеми, за да се натиска да се присъединява към учредителите. В Подгорица например  политическото напрежение е достатъчно високо, след като партията на Мило Джуканович след 30 години на власт изгуби управлението на страната. Това напрежение до голяма степен се поражда и от недоверието по отношение на поведението на големия съсед от Сърбия.

Сред привържениците на Джуканович се шири мнението за непрекъсната дискретна, а и не толкова дискретна намеса на Белград във вътрешните дела на Черна гора. Затова едно евентуално включване в „Отворен Балкан” според тях и част от политическия елит само ще усложни още повече двустранните отношения със Сърбия. И ще даде още повече възможности на президента Вучич да се намесва във вътрешните работи в Подгорица, колкото това и да се отрича. А в Черна гора все още нямат ясен и категоричен отговор на основния въпрос: Няма ли евентуалното участие в „Отворен Балкан” да постави под заплаха усилията на Подгорица да ускори приемането си в ЕС? И

не противоречи ли тази регионална форма на икономическо сътрудничество

с критериите за членство в Съюза и реформите, които би трябвало да бъдат извършени в тази посока – европейската?

Впрочем тези въпроси стоят с пълна сила и пред страните учредителки, както се разбрахме да ги наричаме. И трите – Албания, Северна Македония и Сърбия, са сред кандидатките за членство в ЕС. Те са на различен етап от дългото пътуване към членството. Сърбия вече отвори глави в рамките на преговорния процес, но новата методика, въведена от Брюксел след настояването на Франция, някак си спря „устрема” на Белград да завърши по-скоро процеса на присъединяване. Тирана и Скопие са ясни – движейки се в тандем, както някога София и Букурещ, ветото на България по отношение на Северна Македония спря и Албания.

И двете съседни държави очакваха да стартират преговорния процес през м.г. – повече в Скопие, по-малко в Тирана. И сега, в получилата се ситуация, двете се чувстват обидени, че не могат да започнат преговорите за членство. Да, обидени – повече в Скопие, по-малко в Тирана. Въпреки историческата непоносимост между Тирана и Белград, между сърби и албанци тя е преодоляна, щом като Албания, която винаги се е смятала за Пиемонт на албанците, влиза в един взаимноизгоден съюз със Сърбия. Премиерът Еди Рама по този повод си спечели доста остри критики от опозицията у дома, пък и от страна на част от политическия елит в Прищина, столицата на Косово.

Но Рама, който на последните парламентарни избори получи с мнозинство трети пореден мандат начело на изпълнителната власт в страната, демонстрира самочувствие на победител, отхвърляйки всякакви критики, че предава албанските интереси и албанската идея. Според него участието в „мини Шенген”, вече прекръстен на „Отворен Балкан”, не отдалечава, а напротив, внася спокойствие в страната, нужно за извършване на реформите, изисквани от Брюксел. И тук не ставало дума за сръдня, а за

реална ситуация относно възможностите Брюксел да продължи активно с процеса на разширение

към държавите от Западните Балкани. Даже някои балкански анализатори приемат, че един от мотивите Албания и Северна Македония да прегърнат с такова задоволство идеята на Белград за регионално икономическо сътрудничество е разочарованието им от невъзможността Европейският съюз да гарантира вътрешен компромис и пълен консенсус между страните членки по въпроса за старта на преговорния процес за членство. А консенсусът, поне формално, се нарушава от позицията на България, за която сме писали неведнъж тук. Друг е въпросът, че все повече се трупат съмнения, че становището на София е удобен параван за някои други страни – членки в ЕС, които имат резерви по началото на преговорите на Тирана и на Скопие, но предпочитат на преден план да е българската държава, чиито отношения с уж най-близката ни държава – Северна Македония, са в кьорсокака. Е, и братовчедите не остават по-назад, след като приеха странна и абсолютно излишна резолюция в парламента за т.нар. „червени линии” в преговорите с България. А мислещи хора в Скопие като професор Денко Малевски например изразиха дълбокото си съжаление от този акт на депутатите, с който стесниха до невъзможност и без това тесния коридор, по който можеше да се търси споразумение между Скопие и София.

Премиерът на Северна Македония Зоран Заев не крие своя възторг от бъдещите възможности, които „Отворен Балкан” евентуално би дал на неговата държава. И демонстрира задоволството си, че е „вътре” заедно със Сърбия въпреки предупрежденията от различни страни, че инициативата е начин Белград да разшири влиянието си сред съседните държави. От друга страна, участието на Тирана за Заев е гаранция, че местните албанци в Северна Македония няма да му правят проблеми, защото е известна максимата, че премиерът на Албания, който и да било той, винаги е неформалният лидер на всички албанци независимо къде живеят. От трета страна, Заев я докара дотам

да поставя условия на Европейската комисия

щом като нееднократно заяви, че Северна Македония е напълно  готова за преговори за членство. И че щом в Брюксел решат да ги започнат, да му звъннат и да го поканят, щял да се отзове. Той повече нямало да ги търси…

Но най-любопитното в случая са противоположните позиции между Тирана и Прищина. В Косово си позволиха да реагират остро на участието на Еди Рама заедно с Вучич и Заев в срещата в Скопие. Младият премиер Албин Курти отхвърли поканата за присъединяване, защото смята, че най-напред Косово трябва да бъде признато от Сърбия, а след това да следва участие в регионално сътрудничество. Рама мисли обратното – косовската независимост може по-лесно да бъде призната от страна на Сърбия в рамките на един общ пазар или каквото и там да се получи. След като посолството на САЩ в Прищина даде да се разбере, че „САЩ подкрепят усилията за развитие на регионалната икономическа интеграция на Западните Балкани”, позицията на Курти започна да омеква. Той приема участие на страната му в някакъв общ регионален пазар, но не под тази форма, каквато сега се очертава да бъде „Отворен Балкан”.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top