Симеон Николов
В началото на нова миграционна вълна ЕС няма единна политика, а трябва да инвестира в глобалното сътрудничество в сигурността.
След събитията в Афганистан, които предизвикаха нова бежанска вълна към България и цяла Европа, въпросът е какви тенденции се очертават – към нарастване или към овладяване на кризата.
Военният и политическият вакуум, създаден от изтеглянето на американските сили, както и неспособността на афганистанската армия да защити демократично избраното правителство, доведе до това, че талибаните завладяха над 200 от общо 388-те окръга в страната и контрола на 8 важни гранично-пропусквателни пункта.
Очертава се да бъде загубено постигнатото със западна помощ в страната през последните десетилетия и не е изключено да бъде застрашена и сигурността в Европа. Очертават се три заплахи: мигрантска вълна, но не само в съседни страни; терористичната организация „Ал Кайда” отново да намери опора в Афганистан („Ислямска държава” изпрати вече свои бойци в страната). И
дестабилизиране на Узбекистан, Таджикистан и южни части на Русия
с проникване на радикални ислямистки групировки.
До няколко месеца талибаните вероятно ще завземат властта след изтеглянето на силите на САЩ до 31 август. Няма вече военна опция, която да спре това. Целта на талибаните е да създадат „Ислямски емират на Афганистан” и те вече използват това име.
В този смисъл е важно какви са геополитическите измерения на събитията, първо в Афганистан и региона. Неизбежното изтегляне на американския и съюзническия военен контингент не означава пълен отказ от влияние в региона. Не са толкова важни и оставащите 650 американски военни за охрана на дипломатите и 250 на летището в Кабул, а реално провежданите вече военновъздушни операции срещу талибаните на американските ВВС от свои бази в близки страни и разширяването на други такива в съседни държави. Освен това остават разузнавателни и специални сили и наетите частни армии. Този подход важи както за Афганистан, така и за Ирак и е израз на преоценка и
замяна на по-скъпите и рисковите инструменти с нови
изискващи по-малко средства и повече сътрудничество.
Китай, със само 76 км граница с Афганистан, отдавна се стреми към по-тесни отношения с Кабул заради огромните природни богатства там (мед, литиум, мрамор, злато и уран) на стойност над 1 трлн. долара като стъпка към бъдещо икономическо надмощие в света. Китай може да замени САЩ като доминираща сила в тази страна. Втората причина е в интереса на Китай към ключови обекти от „Един пояс, един път” в съседен Пакистан. За да запази инвестициите си, Китай е плащал на талибански групировки, които го изнудват, че ще взривят определени структури.
Самоинициативата на Турция да поеме контрола на международното летище „Хамид Карзай” в Кабул се дължи на стремежа й за по-голяма геополитическа роля, както и на опита й този жест да съдейства пред САЩ за отмяна на санкциите срещу Анкара. Разбира се, и срещу военна, финансова и логистична подкрепа от Вашингтон. Ердоган заяви, че за разлика от други нации Турция няма никакви проблеми с религиозните виждания на талибаните, затова могат да разговарят много по-лесно. Талибаните първоначално отхвърлиха идеята за военно присъствие на Турция, но техни говорители подчертаха, че я смятат за уважавана и приятелска страна, с много общи неща на религиозна основа.
Ако се ангажира военно, Турция ще заложи на наемниците
натрупали боен опит в Сирия, Либия и Кавказ, а не на собствените въоръжени сили. Върви и набиране на такива кандидати срещу заплати от няколко хиляди долара месечно. Турция може да използва при нужда своите военни бази в Азербайджан и Катар. Ангажиментът на Ердоган в Афганистан обаче се посреща с критики от турските опозиционни партии: „Ние жандармерия на САЩ ли сме?”.
А Русия може да не подкрепи Турция в ангажимента й за военно присъствие там. Завземането на властта от талибаните означава радикалните ислямисти да навлязат в постсъветски републики, което ще доведе до възникване на местни въстанически движения. Неслучайно до 10 август за първи път от 30 г. се проведе съвместно военно учение на Русия със съседните на Афганистан – Узбекистан и Таджикистан.
Още в началото на юли бяха проведени преговори в Москва, представени като успех, с талибаните, които приеха условието да не преминават границите на централноазиатските държави и да се борят срещу „Ислямска държава”. Но неведнъж поведението на някои групировки на талибаните е било непредсказуемо. Много от тях се финансират от външни сили, главно Пакистан, но и от Иран, а някои командири открито се обръщат за помощ към Турция. Самите талибани бяха създадени от Пакистанското разузнаване за борба срещу индийското влияние.
Като се има предвид, че всички съседни на Афганистан държави са представени в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), изглежда, че би могъл да се използва потенциалът й за постепенно разрешаване на проблемите. Но ШОС трудно би отишла по-далеч от дипломатически декларации заради стратегически съперничества в нея. А и талибаните едва ли биха видели полза в такъв процес. Те поискаха от САЩ „Маршал план” за икономическо възстановяване на страната. А в представителството на талибаните в Катар бяха проведени разговори с Китай, Германия и САЩ.
За противодействие на очертаващата се хуманитарна катастрофа помощ могат да окажат Пакистан, Иран и Индия, които намират общ език с талибаните.
В това време
в Европа се чуват гласове за връщане на съюзнически сили
в Афганистан, което е нереалистично. По-вероятна е една по-силна военна ангажираност на съседни страни към граничната сигурност и ограничени операции за борба срещу тероризма.
Колкото до нарастването на мигрантския поток – жестоките масови убийства и военните действия принудиха милиони афганистанци да се отправят към границите на Пакистан, Иран, а оттам в Турция и Европа, Узбекистан, Таджикистан. Вероятно общият им брой ще е около 6,5 млн. Въпрос на морал е приемането от САЩ и европейските страни на афганистанския персонал, работил в базите, а сега преследван и избиван от талибаните.
Турският президент Ердоган първоначално реагира остро срещу предложението на австрийския канцлер Курц Турция да приеме бежанците с думите „Ние не сме бежанският лагер на ЕС”, въпреки че не е съседна на Афганистан страна. Но само преди дни Ердоган потвърди, че ще приеме бежанците. Турската опозиция препоръчва на ЕС да не подписва ново споразумение с Анкара. Но за Ердоган това е и шанс за нови финансови средства от ЕС, както и влияние в региона.
Беларус насочи афганистанските бежанци, пристигащи със самолети от Ирак, към Литва. Литва поиска помощ от НАТО.
В Италия, поставена под натиск от двойно по-голям мигрантски поток от Северна Африка, отколкото през м.г., дяснонационалистическата партия „Лига” обяви, че ще напусне правителството, ако проблемът не се реши до края на август.
В България този въпрос, като че ли не е в центъра на вниманието ни. А задържаните на границата ни за 6 месеца са 5,3 пъти повече от миналата година. Привличането отново на въоръжените сили за опазване на границата не е изключено при нарастване на потока от Афганистан.
В началото на нова миграционна вълна ЕС няма единна политика.
В западноевропейските страни зачестиха отново коментарите, които ни връщат към приетия от ООН „Глобален пакт за миграция” от декември 2018 г. и приетия от ЕС „Пакт за миграция и убежище”, с които се провъзгласява, че всеки човек в света има „право на миграция”, от което следва „отворете границите”… Наскоро чешкият премиер Андрей Бабиш предупреди, че през 2044 г. Холандия, а през 2065 г. и Швеция ще имат преобладаващо мюсюлманско население. Засега на крайния либерален подход все повече се противопоставя консервативно-националната алтернатива.
Всъщност най-големият фактор за война и несигурност днес от нововъзникващите фактори, безспорно е изменението на климата, който води до конфликти за ресурси и масова миграция. Влошава се и качеството на глобалното сътрудничество в сигурността. За да избегне това, ЕС трябва да инвестира в него.
