Информационен център на Министерство на oтбраната

Косово и съмненията в „Отворени Балкани”

Има ли противопоставяне между Тирана и участието й в инициативата за регионално сътрудничество и Прищина, която се грижи за своите независимост и суверенитет?

Предишният текст беше посветен на инициативата за регионално сътрудничество, която лидерите на трите страни учредителки – Албания, Република Северна Македония и Сърбия, преименуваха от „Малък Шенген” на „Отворени Балкани”. Ето как: „Но най-любопитното в случая са противоположните позиции между Тирана и Прищина. В Косово си позволиха да реагират остро на участието на Еди Рама заедно с Вучич и Заев в срещата в Скопие. Младият премиер Албин Курти отхвърли поканата за присъединяване, защото смята, че най-напред Косово трябва да бъде признато от Сърбия, а след това да следва участие в регионално сътрудничество. Рама мисли обратното – косовската независимост може по-лесно да бъде призната от страна на Сърбия в рамките на един общ пазар или каквото и там да се получи. След като посолството на САЩ в Прищина даде да се разбере, че „САЩ подкрепят усилията за развитие на регионалната икономическа интеграция на Западните Балкани”, позицията на Курти започна да омеква. Той приема участие на страната му в някакъв общ регионален пазар, но не под тази форма, каквато сега се очертава да бъде „Отворени Балкани”.

Това е. Но двете седмици от публикуването на този текст засилиха още повече съмненията, подозренията и страховете от перспективата албанската кауза за признаването на Косово като независима и суверенна държава от Сърбия да бъде отложено за неопределен период от време, дори да бъде снето от политическия дневен ред. Което пък породи остра дискусия във всички медии на албански език независимо къде се намират – дали в самата Албания, в Косово или в Северна Македония. Намесиха се изявени журналисти, политици, дипломати, всеки със своите мнение, становище и препоръки.

Разбира се, анализите се основават преди всичко на изявленията на официалните лица, най-вече на албанския премиер Еди Рама. Няма да се спираме на обвиненията, че с отношенията си със сръбския президент Александър Вучич той предава историческата кауза на албанците, които винаги са смятали северния съсед и неговите държавници за основни врагове и неприятели. (Това да го уточняват историците.) В този смисъл бяха и символичните протести в Тирана тези дни, които акцентираха тъкмо на „предателството”, извършено от Рама.

Самият факт, че въпросният протест бе достатъчно малоброен и че бе охарактеризиран като „символичен”, показва, че той няма подкрепата на по-голямата част от албанското общество. Така или иначе,

Рама вече има достатъчно самочувствие на победител за трети пореден път

на парламентарните избори в страната си въпреки обвиненията на опозицията в нарушение на изборните правила и в какви ли не още традиционни грехове за политическия терен в Албания. Факт е, че Рама непрекъснато демонстрира своята убеденост в ползите, които страната му ще има от участието си в „Отворени Балкани” както за укрепване на позицията на държавата в региона, така и по пътя към европейската интеграция. И още нещо важно: Рама смята, че признаването на Косово като суверенна държава от страна на Белград ще стане по-лесно и безболезнено, тъкмо ако Прищина приеме поканата и се включи в „Отворени Балкани”.

В този смисъл албанският премиер не спестява и критиките срещу своя косовски колега Албин Курти, който със своето поведение в преговорите с Белград „превръщал диалога със Сърбия в монолог, който не пречи на Сърбия”. Това, твърди Рама, имало най-малко две важни последствия: първо, „обтягало нервите” на стратегическите съюзници на Тирана заради липсата на напредък в диалога между Белград и Прищина. И вероятно, заради невъзможността на Тирана да го ускорява и направлява по предпочитаната от нея посока, което може да се приеме и като черна точка за самия Рама. И второ, създавало впечатлението, че за липсата на напредък в преговорите „Сърбия изглежда все по-малко виновна, докато позицията на Косово е все по-малко аргументирана”.

За това неотдавна предупреди и американският посланик в Косово Филип Коснет, според когото косовските политици отдавна са загубили представа за реалността. „Мисля, че най-големият неприятел в момента за Косово е самозадоволството. През последните двайсет години тук се създаде ситуация, в която хората толкова свикнаха с присъствието на международната общност, която инжектира много ресурси и пари в държавата. Това няма да продължи вечно, а и финансовата помощ от гастарбайтерите в чужбина няма да трае още дълго време.”

       Има и друга позиция.  Албански политици и журналисти, особено тези от Косово, смятат, че със съгласието си да влезе в „Мини Шенген”, или в „Отворени Балкани”, както вече се нарича, официална Тирана приемала и легитимирала сръбската позиция за непризнаването на Косово като независима държава. Според същите мнения по този начин  Албания се съгласявала с претенцията на Белград Косово да се включи в инициативата за регионално сътрудничество със статута на сръбска провинция, а не като суверенна държава.   И това е най-голямото притеснение сред албанците, особено тези в Косово, защото виждат

в тази позиция на Тирана рязка промяна

меко казано, на досегашната утвърдена с десетилетия представа, че каквото и да се случи, тъкмо Албания е тази, която има историческата мисия да защитава правата на албанците, където и да се намират по света.

Разбира се, нямаше да сме Балкани, ако в публичното несъгласие и разминаването на позициите между Тирана и Прищина нямаше да потърсим и достатъчно големи доза личен елемент и политическа суета. Упорството, с което премиерът на Косово Албин Курти отказвал да приеме препоръката на Еди Рама да се „запише” в „Отворени Балкани”, била израз на нескритото му намерение един ден той да стане лидер на всички албанци. Това личало във всичките му действия, както и в опитите да създаде клонове на своето движение „Самоопределение” на политическия терен в Албания и с участие в изборния процес да промени картината оттатък границата. Доколкото това е вярно или е просто измислица, която има за цел да намали авторитета на Курти, е въпрос, който тепърва ще уточняваме.

Сериозни критики бяха отправени и срещу позициите на министър-председателя на Северна Македония Зоран Заев, обвиняван, че се опитва да компрометира позицията на Косово в преговорния процес със Сърбия, както и че заема страната на Белград. Това даде повод на проф. Шабан Мурати, първият посланик на Република Албания в тогавашната Република Македония, в свой анализ да посочи „три дипломатически подлости на северномакедонския министър-председател във връзка с Косово”. Първата подлост била, че Заев  за първи път подкрепял Сърбия и сръбския президент в преговорите с Косово. „Втората дипломатическа подлост” била, че Заев по недостоен и неприемлив за един правителствен ръководител начин атакувал публично и официално посредством Сръбската държавна агенция „Танюг” дипломатическите позиции на Косово”. Третата дипломатическа подлост според анализа на посланик Мурати била странното предложение на  Зоран Заев

Скопие да стане посредник в диалога между Косово и Сърбия 

„Северномакедонската микродържава”, както се изразява посланик Мурати, претендира да замести ЕС и да стане  стимулатор на решението, с нейното „чудотворно” посредничество в диалога между Сърбия и Косово. По този начин със своите изказвания и действия премиерът на Република Северна Македония влошава политическите отношения на неговата държава с Република Косово”, заключава албанският дипломат.

Всъщност, каквито и спорове да има, всичко в един момент може да се обърне с главата надолу. И причината за този обрат ще се нарича Афганистан, както и препоръката страните от района да приемат определен брой бежанци оттам. Дали има опасност от вътрешни и регионални трусове? Има, разбира се. За тях – следващият път.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top