Атанас ПАНАЙОТОВ
Ученици от Морското училище се включват в строителството на плавателния съд.
Историята на учебния парен катер „Калиакра“ е свързана с Морското училище още от неговото проектиране. Твърдението, че той е построен „по нарочно доставен в края на 1894 г. проект от Англия“, е толкова вярно, колкото е вярно и това, че първият български инженер корабостроител Ив. Родев
изработва теоретичния чертеж на катера
през 1896 г., когато практикува в английската корабостроителница в Нюкясъл. Според Ив. Алексиев, това е „първият теоретичен чертеж на кораб, изготвен от българин“. А Ив. Родев по-късно е един от изявените преподаватели в Морското училище.
Следващата връзка с Морското училище е инж. Д. Петков, преподавател в училището в периода 1891–1900 г. А като старши механик на Дунавската флотилия става и първият българин – главен конструктор на кораб. В тази дейност негов помощник е мичман ІІ ранг Й. Щрасер – също преподавател в училището. И още: „Калиакра“ е построен във Флотския арсенал в Русе и учениците в училището, което до 1900 г. се намира там, също се включват в строителството.
В публикация в сп. „Морски сговор“ не без гордост се подчертава: „Всичките машинни части и котел са построени и монтирани във Флотския арсенал в Русе с изключение на вала, който е бил доставен от завода „Круп“. А началник на Арсенала по това време е капитан-лейтенант К. Божков – също преподавател по това време в Морското училище.
Строителството на „Калиакра“ става под неговото ръководство
С предписание от 30 декември 1894 г. на Военното министерство се разпорежда „да се представи проект за постройката на морски катер в Арсенала на Флотилията“. А с предписание от 8 януари 1896 г.: „Разрешава се, щото морският катер да се почне постройката му по утвърдения план“. Съгласно Заповед от 1 септември 1898 г. на началника на Дунавската флотилия полковник П. Ангелов „Изпраща се новопостроеният катер в гр. Варна през Сулина“. „На новия катер е било дадено името „Калиакрия“ – отбелязва в „История на Българската флотилия (1879–1899 г.) мичман ІІ ранг С. Христов. Преходът до Варна е осъществен под командването на лейтенант Й. Минков.
Защо „Калиакрия“? Според Ч. Чонев – в чест на 100-годишнината от победата на руския адмирал Ушаков над турско-египетския флот край нос Калиакра. В руския флот има кораби с името „Калиакрия“ по този повод, а и отношенията между България и Русия през 1898 г. са добри. Така или иначе – такава е била волята на княз Фердинанд І. След ремонта 1924–1926 г. катерът се нарича „Калиакра“. Това става с разрешението на цар Борис ІІІ, който присъства на тържественото му осветяване на Никулден – 19 декември 1926 г., и дава висока оценка за работата по възраждането на плавателния съд.
Данните за „Калиакра“ са противоречиви. Според Р. Боев водоизместването му е 60 т, а парната машина е с мощност 80 к.с. Важна е подробността, че корпусът е
„дървен, обшит в подводната си част с медни листове“
Само че в „Таблица на корабите и други плаващи под български флаг средства, числящи се към българските черноморски пристанища към 1 януари 1912 г.“, съставена от лейтенант Р. Серафимов, се посочва, че водоизместването на „Калиакра“ е 82 т. Но пък това е водоизместването му след генералния ремонт след 1926 г.! Затова приемаме данните, посочени в „Учебник за моряка“ (1929 г.): водоизместване – 82 т, екипаж – 9 души, дължина – 21,6 м, широчина – 3,6 м, газене – 2,38 м, парна машина с мощност 110 к.с., въоръжение – 2 картечници „Максим“, район на действие – 190 мили, запас от гориво – 6 т въглища.
„Калиакра“ е корабът, на който преминава част от практическата подготовка на много випуски на Морското училище. В периода, когато началник на училището е капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Д. Добрев (1906–1908 г.) „Калиакра“ се използва не само за практически занятия по техническите дисциплини, но при възможност – и за подобряване на морската подготовка на учениците. В спомените си о.з. лейтенант Ив. Стоенчев посочва случай, когато училищният хор е поканен да изнесе концерт в Балчик. Бъдещият герой от Балканската война организира плаване с „Калиакра“ и веднага след излизане от пристанището разпорежда машинният персонал да почива, а на вахта при машината и при котела да застанат третокурсници и второкурсници. Лошото време предизвиква пристъпи на морска болест у мнозина, но не и у тези, които са застъпили на вахта. Добър урок!
През 1914 г. комисия прави щателен оглед на катера и решава, че корпусът, машината и котелът му са вече твърде амортизирани, поради което плавателният съд трябва да бъде бракуван. Но настъпват дните на Първата световна война, а
Флотът изпитва остра нужда от всеки кораб
„Калиакра“ се използва за пилотажна и транспортна служба, както и за влекач, минен заградител и миночистач. За да не попадне в списъка на реквизираните от съглашенците военни кораби, катерът е предаден на Варненското пристанище.
През април 1924 г. „Калиакра“, в плачевно състояние, е върнат на Морската полицейска служба – официалното наименование на нелегално съществуващия заради Ньойския договор (1919 г.) флот. А нуждата от плавателни съдове е сериозна – след войната България остава без подводница, без учебния крайцер „Надежда“, без торпедоносците „Шумни“ и „Летящи“, без първата си моторна лодка… Затова през октомври 1924 г. командването на Флота начело с капитан І ранг (по-късно контраадмирал) С. Стефанов взема решение да възстанови „Калиакра“.
В публикацията в „Морски сговор“ от 1926 г. се посочва: „От корпуса се използва само скелетът – гръбнакът, ребрата, вълнорезът и кърмовият упор“. Корпусът е възстановен от опитния корабостроител Т. Плющев – руснак, български поданик. Изцяло са променени носът и кърмата, поставени са две мачти и фалшбордове („лъжестени“), обновени са котвеното и рулевото устройство, поставени са магнитен компас, машинен телеграф и електрическа инсталация. Вътрешните помещения са разширени. Изработени са висока рубка и команден мостик. Основен ремонт е извършен на котела, а ремонтът на машината се извършва във Флотския арсенал под ръководството на Й. Щрасер – същият, който участва и в строителството на катера.
Следващият ремонт на „Калиакра” е през 1933 г. След това
в продължение на десетилетие катерът е само учебен
Със Заповед от 23 март 1944 г. на командира на Морските войски: „Отчислява се по списъците…, станалият вече негоден за носене на службата на море и поради това бракуван парен катер „Калиакра“. Същият …е предаден на Дирекцията на водните съобщения… за носене на службата по реката Дунав“. След 46 години служба под Български военноморски флаг катерът се завръща в Русе – там, откъдето е поел курс към морето през 1898 г.
