60 години от създаването на легендарното танково поделение
Тази година се навършват 60 г. от създаването на 11-и танков полк. По решение на военнослужещите, свързали съдбата си с това поделение и с утвърждаването на доайена армейски генерал о.з. Любен Петров, тържеството ще бъде в Банско, където най-много години полкът е просъществувал. 11-и танков полк е създаден в Симитли, но преди това, на 1 май 1961 г., в Симитли е имало трети отделен танков самоходен батальон, съставен от три танкови роти, една САУ рота и една 37-мм зенитна батарея. Той е предшестван от една отделна САУ рота, създадена през 1952 г. към тогавашната Трета стрелкова бригада. Тази рота се е състояла от един взвод САУ-100 и един взвод „Майбах“-4. По този повод разговаряхме с полковник о.з. Добри Стоянов.
11-и танков полк има четири танкови роти. Първият командир е майор Сава Ковачев, който след това става преподавател във Военна академия „Г. С. Раковски“. След него като титуляр от есента на 1962 г. е назначен подполковник Стоян Рангелов. По времето на полковник Младенов се извършва преместването на полка от Симитли в Банско. Банскалии много са искали да имат поделение, защото в Разлог има такова, а те не са имали. Решението се взема от генерал Христо Радонов. Още есента след преместването на полка за командир е назначен майор Любен Петров. По негово време е първият строителен период. Тогава се изгражда основата на учебно-материалната база и стрелбището. Полковник о.з. Добри Стоянов служи в Командването на Сухопътните войски (КСВ), откъдето през юли 1983 г. е изпратен за командир на полка в Банско.
„Това е един от най-трудните периоди в живота ми. Полкът трябваше да се развърне от ротна на батальонна организация с три танкови батальона по три танкови роти. Това на книга беше направено и бяха назначени хората, но реално нямаше техника и гаражи. Трябваше да се създаде и самоходен артилерийски дивизион от 122-мм „Гвоздики“. Започна вторият строителен период в историята на полка“, споделя Добри Стоянов.
Започва превъоръжаване през Предела, с трейлери се извозват танкове Т-34, а обратно се внасят танкове Т-55.
„Още докато бях в Оперативно управление на КСВ с моя тогавашен началник подполковник Прокопиев, решихме, че за участие в учението „Щит“ 84 трябва да се прати един танков полк. И Втора, и Трета армия бяха участвали с части, решихме, че ще е от Първа армия. Там има само един полк и това е именно 11-и танков полк. Това беше утвърдено. Така сам си създадох допълнителни грижи“, разказва командирът.
През 1984 г. започва усилена подготовка на полигона в Сливница. След това се изнасят в Чехословакия, в района на Карлови Вари, на полигона „Градище“. Там се провеждат същинските тренировки за „Щит“ 84.
„Беше много трудно, защото валеше постоянно. Самият полигон е като тресавище. През Втората световна война Хитлер там е тренирал част от танкистите си точно на този полигон, преди да ги прати в Беларуските тресавища и гори. Моите момчета бяха железни. Благодарение на тях за полка се говореше не само в Българската армия. И чехите, и руският полк, които са там, на полигона, се представиха по-зле от нас“, спомня си командирът Добри Стоянов.
Нито веднъж не закъсняват дори със секунда по време на учението. Всички национални групи имат отделен батальон, който тренира на Летище Жатец само за парада. Ние нямаме такова подразделение. Освен на самия епизод трябва да участват и на парада. Веднага след учението, на което от 806 заложени мишени са повалени 801, изнасят втори танков батальон на летището за участие в парада с нощен марш.
„Бяхме с кални танкове, няколко танка нямаха и калници отпред. Униформите ни бяха също кални. Всички се подсмихваха. Имахме само 24 часа. Аз съм в челото на колоната. Ако един танк закъса, парадът се проваля. Никога няма да забравя тези часове. Освен че измихме танковете, ние ги пребоядисахме. Кантовете на всички танкови ролки бяха боядисани в бяло. Момчетата бяха капнали, не спали няколко денонощия. Те налягаха на тревата… и заспиваха. Разказвах им вицове и трябваше да ръкопляскат, за да са будни. Така спасихме положението и парадът се получи перфектно“, разказва Добри Стоянов. Той е единственият от това ниво, поканен на приема на държавния глава на Чехословакия.
7 от общо 20 награди са за българите
От всички награди, които президентът Густав Хусак раздава – общо около 20, 7 са за българите.
Маршал Виктор Куликов – първи заместник-министър на отбраната на СССР и главнокомандващ на Обединените въоръжени сили на държавите – участнички във Варшавския договор, казва, че 11-и танков полк от България е единственият полк, който, освен че се е представил най-добре по време на учението, е готов за война.
По това време от българска страна в учението участват шест ешелона от 90 бронирани машини – танкове и гаубици, 126 автомобила и 1060 войници, офицери и сержанти.
