Информационен център на Министерство на oтбраната

Бивш военен разузнавач няма

Спирдон СПИРДОНОВ

Двадесет години от атентатите в САЩ все още има въпроси, на които не са дадени отговори, казва бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов.

Дори и в запаса е с широко отворени очи за динамично развиващата се военно-политическа среда, за да си направи анализа и изводите и ако някой поиска, което се случва често, да даде съвет. Така живее председателят на Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР) бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов. В това време на следвоенния си период, но на обществена длъжност, често споменава мъдрия Мечо Пух, който казва „Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях”. Има и друг принцип „През какво да преминем, избира съдбата, но как да преминем, избираме ние”! Така работи в интерес на военното разузнаване и на запасното войнство, т.е. и преди, и сега. Вече изкара един четиригодишен мандат начело на запасните от София. От септември 2017 до септември 2021 г. районните организации на Съюза в столицата нараснаха от 10 на 24. Но имаме още много работа, казва роденият на 22 юли 1951 г. в Русе генерал. Завършил военното училище като танкист, след академията преминал във военното разузнаване, за да стигне до заместник-директор на Служба „Военна информация“, сега „Военно разузнаване“. Така че има какво да каже.

За бежанците

Още преди четири години го попитах дали го притеснява присъствието на бежанци у нас. „Присъствието не, ако е в разумни граници. Но адаптирането на бежанците, решили да останат в България – определено. Имаме международна практика, която можем да ползваме избирателно, съобразявайки се с българската действителност. Една азиатска мъдрост гласи: „Дребна риба се пържи на бавен огън“. Опитите да се наложат на нехристиянските общности европейски норми на поведение, които те разглеждат като чужди за тяхната религия и морал, само ще забавят, а могат и да осуетят процеса на интеграция. Държавните ни институции трябва да са много внимателни и търпеливи. Не трябва да се предизвиква ситуация, която да разруши вече съществуващ, доказал устойчивостта и жизнеността си модел на мултикултурен съвместен живот, изграждан бавно и трудно в продължение на десетилетия“, отговори той.

Днес притеснението е същото

Нещата не са се променили, смята генералът. Двадесет години от атентатите от 11септември 2001 г. все още има въпроси, на които не са дадени отговори, но които са с изключително значение за общото ни бъдеще, казва той. И се аргументира: „Не е толкова важно, че повечето от атентаторите са разглезени милионерски синове на авторитетни саудитски фамилии. Тревожното е, че ръководството на терористичната групировка е живяло дълги години в най-развитите европейски държави, а трима от тях са получили висшето си образование в Германия. Защо тези образовани в престижни висши учебни заведения, някои от тях с двойно гражданство, млади хора избраха джихадисткото самоубийство, пред перспективата на европейска, високо платена професионална кариера. Това е повече от притеснително и е реална оценка за ефективността на възприетия подход към тяхното приобщаване към европейските ценности. Парадоксалното е, че този подход беше наложен от Германия, която се оказа втората родина на „съзаклятниците”. Да не говорим каква звучна плесница получи НАТО и особено САЩ след 20-годишно умиротворително и „съзидателно” присъствие в Афганистан. Дано притеснението ни от негативното развитие на процесите не прерасне в  безпомощност“.   

Специалните служби и границата

Да, необходимо е да се поддържа подготовка и готовност на определени военнослужещи или формирования за участие в охраната на границата, посочва ген. Стефанов. Поставя обаче акцента и на друго място: „В рамките на превенцията особена роля придобива практическата дейност на специалните служби. Става въпрос не само за контраразузнаването и функциите на МВР, но и на двете външни разузнавания – ДАР и Служба „Военно разузнване“. Част от агентурата им зад граница предполагам, че вече е пренасочена и към изпълнението на задачи по добиването на информация за пресичане на изградените канали по прехвърлянето на бежански групи от съседни страни на наша територия. Те разполагат с такива възможности. Освен това могат да се възползват и от традиционно добрите ни контакти със сродните разузнавателните служби на съседните страни и по линия на НАТО. Убеден съм, че новите им ръководители притежават необходимия опит и настойчивост за решаването и на тази отговорна и очертаваща се с неограничен срок задача“.

Изводите от атентата в Кербала

Питам за 27 декември 2003 г., когато беше трагедията с нашия контингент в Кербала. В състава на първия ни контингент военното разузнаване нямаше свои представители, казва той. Разчитало се изцяло на разузнавателното ни осигуряване по линия на НАТО. „И тогава се убедихме, на гърба на тази трагедия и на жертвите, които дадохме, че всяка държава си ползва приоритетно собственото си разузнаване и с разузнавателните си органи трябва да участва в тази мисия, и навсякъде, където има свои контингенти по света“, подчертава генералът. И продължава: „Няма такова чудо коалиционно разузнаване, коалициона информация и коалиционно информиране за непосредствена заплахи. Може да има такова прогнозно информиране за заплахи, които се очакват след месец, след година, но когато става въпрос за конкретни разузнавателни сведения, които вървят час за час, това не е реалистично“.

Главният извод тогава бил за ръководството на Министерството на отбраната и за Генералния щаб. Станало ясно, че без наше, собствено агентурно разузнаване, не може. И в следващия контингент, посочва ген. Стефанов, изпратихме наши разузнавачи. Било разрешено тези момчета да излизат извън лагера, да добиват информация от разговори с местни граждани, което си е изключително опасно и много рисковано. От този момент по вина на военното разузнаване български войник не е загинал.

И нещо от кухнята на разузнаването

Кога разузнаването има най-много работа? Това съм го казвал вече няколко пъти, отговаря ген. Стефанов, като припомня: „Има един парадокс, който прочетох в мемоарите на ген. Тодор Бояджиев. Той цитира друг известен шеф на разузнаването на една западна държава, който твърди, и аз съм сигурен, че и сега е така: „Когато държавните ръководители се прегръщат и целуват, тогава разузнаванията на тези държави имат най-много работа. Прегръдката няма нищо общо с интересите. Но дори за прегръдка е необходима информация“.

А какво има в архивите на разузнаването?

Ако се разровим в тях, става ясно от разговора ни, ще видим, че през годините военното и държавното ни ръководство са били своевременно информирани. Те са знаели много добре и са били запознати с намеренията на някои от нашите неприятели, които тогава по една или по друга причина са се опитвали да застрашат националната ни сигурност. Ще видим и друго. Например, че взетите правителствени решения не винаги са били адекватни на получената информация. Имало е и натиск, и конюнктурни, и политически съображения. Както и различни тълкувания от субективен характер. На това място генералът промърморва с болка  „Най-големите простотии се вършат, когато политиката навлезе в специалните служби. Особено във външното и военното разузнавания… Обезценява се трудът на десетки оперативни работници и се унижава тяхното достойнство…”. След което ме поглежда особено и казва „Знаеш ли, уважавам генерал-майор Явор  Матеев, за това, което върши за развитието на специалните ни сили. Допада ми и техният девиз: Там, където другите не могат! Скромният ми опит в Служба „Военна информация“  ме кара да твърдя, че за военните разузнавачи напълно съответства девизът „Там, където другите ги няма !“. Така е било и така ще бъде. Да не изпадам в подробности”…      

Военният разузнавач през цялата си служба изпълнява служебните си задължения незабележимо, всеотдайно и последователно. Без да очаква похвали или компенсации за положения денонощен труд, в чиято основа е винаги човешкият фактор. Както при получилия доверие да оглави една организация, като столичната, на СОСЗР. И там на първо място е грижата за хората.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top