Атина държи изкъсо Скопие „до последната буква“ за задълженията по Преспанското споразумение от 2018 г.
Представете си следната ситуация: българското външно министерство обявява, че ръководителят на ведомството ще отпътува на работно посещение в столицата на съседната ни Република Северна Македония. Целта на визитата е да е направи внимателен преглед на изпълнението на задълженията, които страната домакин има по Договора за добросъседство, приятелство и сътрудничество, подписан от премиерите на двете и страни на 1 август 2017 г. в Скопие. От предварително излъченото съобщение за посещението се разбира, че пред нашия министър ще бъде даден отчет за това, което местните власти край Вардар са изпълнили или не са изпълнили по реализацията на Договора. При това, в Скопие приемат това като приятно задължение, защото смятат, че зад гърба си имат свършена огромна работа, с която биха могли да „рапортуват“ пред българския външен министър, кой и да е той. Няма усещане за обида, няма накърнени патриотични чувства.
И в най-смелите си прогнози за двустранните ни отношения със Скопие не мога да си представя подобна ситуация, дори като хипотеза. Но наскоро и в действителност тя се случи наживо и по-унизителна за политическия елит край Вардар, отколкото изглеждаше от медиите. Само че ставаше не за български външен министър, а за гръцкия Никос Дендиас. И, естествено, за преглед на изпълнението не на нашия Договор за добросъседство и приятелство, а за Преспанския от 17 юни 2018 г. между Гърция и Република Македония.
Още в предварителното съобщение за предстоящата визита на Дендиас край Вардар откровено бе акцентирано, че целта на посещението е местните политици да се отчетат пред Гърция какво са направили в изпълнение на Преспанския договор. И в това намерение, натруфено с традиционното гръцко самочувствие, в Скопие не виждаха никаква обида на чувствата, а жест на приятелство и дори покровителство от страна на Атина. Край Вардар си
затвориха очите за менторския тон на съобщението
и предпочетоха да говорят колко е важно подобна визита за двустранните отношения и за ситуацията в района на Западните Балкани, колко държат в Скопие на подкрепата на Гърция за евроатлантическата интеграция на Северна Македония, какъв „мотор“ за членството на страната в ЕС може да бъде южният съсед и други клишета за връзките между Атина и Скопие.
Извън тази публична размяна на любезности и заклинания визитата на Дендиас бе строго премерена и разположена във времето. Посещението му даде пример на последователност и приемственост в линията на поведение на Атина към северния съсед. Преспанският договор бе подписан от предшественика на Дендиас Никос Кодзиас от правителството на премиера Алексис Ципрас. Ципрас вече не е в управлението на страната, тя се ръководи от кабинет на партията Нова Демокрация, премиер е нейният лидер Константинос Мицотакис. Но веднъж подписани, договорите трябва да се спазват и това е категоричен знак, че когато става дума за националния и държавен интерес, в Атина не гледат на подобни документи от фокуса на тясно партийната сметка.
Гръцката външна политика затова е силна и ефективна,
защото е последователна и партийната ѝ обагреност се оставя настрана, когато става дума за по-важни неща. В предизборната борба правителството на Ципрас бе остро обвинявано за подписването на Преспанския договор, но когато Мицотакис стана премиер, верен на традиционните принципи на външната политика на страната, той поиска неговото спазване. Както самият Дендиас каза в Скопие пред своя колега Буяр Османи, „до последната буква“.
Второ, времето за посещението на гръцкия дипломат не бе избрано случайно. То съвпадна с изтичането на някои гратисни периоди, които в споразумението бяха дадени на „втората страна“ – Северна Македония, да изпълни задълженията си и за които бе нужно технологично време. Неслучайно, издаването на новите лични документи на гражданите на Република Северна Македония, в които името на държавата им е записано тъкмо така: „Република Северна Македония“, започна около дните на визитата на Дендиас. Както се казва, заедно с букетите цветя и топлите думи за „Добре дошъл!“ гостоприемните домакини бяха сложили и това изпълнено обещание като поредното от серията задължения, произтичащи от Договора. Преди това чрез промяна на Конституцията името на държавата бе сменено на Република Северна Македония за всеобща употреба – ерга омнес, названията на институциите им бяха съобразени с новото име, на паметниците от прословутия проект на предишния премиер Никола Груевски „Скопие 2014“ бяха поставени табелки, които да уточняват, че те са
част от античната история на Елада
и т.н. Самият Дедиас в изявленията, които направиха заедно с домакина Буяр Османи след разговорите, изрази задоволство от промяната на имената на институциите „защото се договорихме, че по времето на Филип и Александър Македонски… вашите предци все още не са били дошли на Балканския полуостров“. Малък урок по история, както се казва. И всичко това, гарнирано с препоръки Скопие да се държи до Атина, ако иска да върви напред в евроинтеграцията си и да гарантира на гражданите си благоденствие.
Изобщо, създаде се впечатлението, че в Скопие правят всичко за това Никос Дендиас да си замине доволен. Дори и премиерът Зоран Заев в два случая даде ясно да се разбере, че неговото коалиционно правителство и той лично държат да спазват договореностите от Преспа. Когато опозиционната ВМРО-ДПМНЕ внесе в парламента Резолюцията за т. нар. „червени линии“ в преговорите с България от страна на Заев и на неговия Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), имаше само една бележка. Тя беше свързана с употребата в документа на пълното конституционно име на държавата Република Северна Македония, което опозицията и досега отрича. Но за да получи Резолюцията пълна парламентарна подкрепа и така да има своята сериозна политическа легитимност, вносителите преглътнаха това „Северна“ и предложението мина. Е, сега край Вардар са доволни – ние имаме Декларация на Народното събрание, те имат своята Резолюция. Впрочем, да отворя една скоба: едно от последните названия, което не бе променено в духа на Преспанския договор, е името на партията, която Заев ръководи, въпросният СДСМ… Само споменавам.
Иначе Заев се обади още веднъж за името на държавата тъкмо около визитата на Дендиас. Той се противопостави на опитите на някои политици и медии да заобикалят омразното им название „Северна“, изписвайки името като „Република С. Македония“. Не, нашето име е Република Северна Македония, така е записано в Конституцията и то трябва да се спазва, каза премиерът. Само че не оставайте с лъжливото впечатление, че Заев е толкова прецизен при употребата на конституционното название на страната си. Гърция също има своите задължения по договора и те са отразени в три меморандума, които все още не са ратифицирани от парламента в Атина. Става дума за задълженията на Гърция да подкрепя европейската интеграция на северния си съсед, за икономическото сътрудничество между двете държави и за контрола на въздушното пространство на Северна Македония от гръцките ВВС. Отлагането на ратификацията, твърдят някои политици и медии в Скопие, се дължало на факта, че в еуфорията от участието на представителния отбор на Северна Македония на европейското първенство по футбол Заев публично няколко пъти бил употребил съчетанието „македонска футболна репрезентация“. В Гърция приели това
като знак, че и премиерът не спазва договореностите от Преспа
И когато на пресконференция в Атина след визитата на Дендиас кореспондент на медия от Скопие попитал говорителя на правителството кога меморандумите ще бъдат ратифицирани, получил изключително „конкретния и точен“ отговор: в съответното време при съответните условия. Иначе договорите трябва да се спазват. Едно правило, което идва от римското право, но важи и днес с пълна сила. Така ли?
