Българските ракетчици тренираха и стрелба по нисколетящи дронове и безпилотни летателни апарати.
Формированията за противовъздушна отбрана постигнаха много добро ниво на координация и взаимодействие при съвместните стрелби по единен сценарий за отразяване на въздушен удар в рамките на тактическото учение с експериментални и бойни стрелби „Шабла 2021-2“.
Формированията от ПВО на ВВС изпълниха стрелби със зенитно-ракетните комплекси С-75 „Волхов“, С-125 „Нева”, 2К12 „Куб”, ПВО-формированията на Военноморските сили и на Съвместното командване на специалните операции стреляха с преносим зенитно-ракетен комплекс „Стрела-2М”, а Сухопътните войски стреляха с преносим зенитно-ракетен комплекс „Стрела-2М” и „Оса“-АКМ. Своеобразен венец бе изстрелването на ракета от ТРК 9K79 „Точка“ от Сухопътните войски.
Стрелбата със С-75 „Волхов“ бе извършена за първи път от 10 години. След 2011 г. системата бе използвана за изстрелване на мишенни установки за другите зенитно-ракетни комплекси.
ЗРК С-75 „Волхов“ нямат собствени разчети, затова се наложи екипажи от 6 военни формирования в страната да дадат свои кадри, за да осъществят успешен пуск. Затова 30 ракетчици от зенитно-ракетните формирования на ВВС в Божурище, Шабла, Кичево, Стара Загора, Костинброд и Черноморец сформираха екипа, който стреля със С-75 „Волхов”.
„Да съберем и сглобим разчетите, създаде трудности“, разказа подполковник Ивелин Стоянов, началник на оперативния център във в.ф. 22320-Божурище. – „Техниката е доста стара, изисква особено внимание при подготовката. С нея не беше стреляно 10 години и някои от навиците се позабравят. Най-важното е да съумееш да предадеш опита на по-младите войници в разчетите“. Цялостната подготовка на разчетите и техниката за бойните пускове на комплекса бе ръководена от полковник Димо Илиев, заместник-командир на в. ф. 22320 – Божурище. Сглобяването на екипите е станало на етапи в продължение на повече от 6 месеца, а готовността е достигната през пролетта с провеждането на реална тренировка по съпровождане и унищожаване на въздушни цели.
ЗРК С-75 „Волхов” е със среден радиус на действие, по една цел може да изстреля до 3 ракети в интервал от 6 секунди на височина от 100 м до 35 км и на разстояние до 56 км. Ракетата „Точка“, изстреляна от зам.-командира на Първа стартова батарея от 301 артилерийско-технически дивизион – Ямбол старши лейтенант Калоян Желев, порази координатна точка в морето на 25 км от брега. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов остана впечатлен от стрелбата и обеща, че на следващата стрелба ще осигури истинска мишена в морето.
Четири машини от ЗРК 2К12 „Куб” излязоха на позиции рано призори в петък, а след това два дни „разстрелваха“ мишените. Стрелбите със ЗРК С-125 „Нева” и автономния войскови зенитно-ракетен комплекс 9К33М3 „Оса“ също бяха изключително зрелищни. Отработени бяха стрелби по нисколетящи и маломерни цели като дронове и безпилотни летателни средства.
Венец на бойните стрелби беше пускът на ракета от ТРК 9K79 „Точка“ в последния ден на учението. Ракетният комплекс „Точка“ е най-мощното оръжие в арсенала на Българската армия. Ракетата е от квазибалистичен тип, което ще рече, че тя се движи по много ниска траектория, което я прави невъзможна за засичане от вражеските радари, а твърдото й гориво я прави лесна за поддръжка и съкращава времето за изстрелването й.
В учението участва вертолет „Кугар” и щурмовите самолети Су-25, които излитаха за разузнаване и спускане на мишени СПМ-100 и радиоуправляема мишена Р-01 от летище Балчик.
Рамо до рамо с българите стреляха със свое въоръжение и наземно базираните формирования за ПВО на Република Сърбия. За трета година сръбските изтребители МиГ-29 са част от тактическото учение и работеха от Летище Граф Игнатиево, като над полигона стреляха с ракети Р-60 и Р-73.
Стрелбите бяха наблюдавани от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и командира на ВВС генерал-майор Димитър Петров, заедно с началника на Генералния щаб на армията на Сърбия генерал Милан Мойсилович и командира на ВВС и ПВО на Сърбия генерал-лейтенант Душко Жаркович. Адмирал Емил Ефтимов и генерал Милан Мойсилович изразиха удовлетворението си от изключително позитивното и плодотворно сътрудничеството между Република България и Република Сърбия по планиране и провеждане на съвместни бойни стрелби, което се развива вече 11-та година от 2010 г. насам.
Целите по усъвършенстване на взаимодействието между формированията за ПВО от Българската армия по осигуряване на въздушния и морския суверенитет на Република България, както и осигуряването на бърза и точна координация между държавните институции в операция за контрол на въздушното пространство са изпълнени, отчете накрая началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Вино за победителите
Евгени Генов
Победителите не ги съдят – така е след всяка война. А сценарият на „войната“ по време на експерименталните и съвместни бойни стрелби по въздушни и морски цели „Шабла 2021-2“ на зенитния полигон на ВВС миналата седмица бе разигран в условия, максимално близки до реален боен конфликт. Наистина, победителите не ги съдят, но пък и никой не може да им отнеме правото да вдигнат наздравица с чаша вино. За победата и за успеха. Затова участниците във финалния етап на учението заслужено получиха божествения еликсир от военен №1 адмирал Емил Ефтимов. Наред с икона на Св. Георги Победоносец. Началникът на отбраната промени дневния си график на 11 септември, за да инспектира пуска на тактическия ракетен комплекс „Точка“. Тогава ми каза: днес това е най-важното за мен. Разбираемо е – точката е най-мощното и най-далекобойното ни оръжие, с което разполага войската ни. След 16-годишно прекъсване през 2015 г. бяха възстановени стрелбите с комплекса през интервал от 2 години. Стоях до началника на отбраната в минутите преди пуска. Вълнението бе изписано на лицето му. След като ракетата разтресе брега на морето, сърдечна въздишка, чисто по детски се изтръгна от гърдите му: ох, олекна ми.
А дали е ефективно оръжие точката, която е на въоръжение у нас, ще отворя малка скоба – именно с ракета „Точка“ руснаците ликвидираха неуловимия Джохар Дудаев по време на Чеченската война. Та нашата ракета полетя към небето, за да се спусне от 6 км височина към целта в морето. И почти никой не разбра, че ракетната установка, с която трябваше да се стреля, даде отказ и се наложи да влезе в действие резервната. После се оказа, че причината е била символична. „По-късно пробвахме пак и всичко беше наред, само Господ знае какво се случи“, обясни шеговито офицер.
Та след успешния пуск военен №1 закрачи през полето към позицията на стартовата батарея, за да поздрави бойците. И връчи бутилката сувенирно вино на командира на батареята капитан Георги Темелков. Защото неговите момчета бяха героите на деня. Каза им го простичко, със свои думи. Ден преди това генерал от ВВС ме помоли: „не снимайте и не пишете за нас, началниците, а отидете при момчетата и момичетата на позициите, те заслужават овациите“. Та си мисля, че всъщност думите на адмирала бяха и послание към всички – и към екипажите и разчетните от ЗРВ на ВВС. Чиито пускове бяха перфектни. Тези бойци, мъже и жени, живеят и служат именно за няколко секунди, колкото трае един пуск, слава. Секунди, зад които се крият години къртовски труд. Труд, в условия на финансови и материални лишения, в които сръчните ръце на войниците, сержантите и офицерите правят чудеса, за да пазят ракетите небето ни.
Адмирал Емил Ефтимов, началник на отбраната:
В условията на пандемия и ограничени ресурси Българската армия продължава да изпълнява конституционните си задължения. Извличаме максимума от техниката и хората, но продължаваме да бъдем жив организъм, благодарение на себеотрицанието и дисциплината на военнослужещите. Искам отново да обърна внимание – модернизацията на армията трябва да продължи. Тя не трябва да бъде еднократен процес, не трябва да се задоволяваме с това, което е започнало, трябва да продължи всеобхватна модернизация на армията в интерес на всички видове въоръжени сили, на системата за командване и управление. Бях в Румъния, сега ми гостува началникът на ГЩ на Сърбия. Темповете на превъоръжаване и модернизация са впечатляващи. Апелът ми към държавното ръководство е да продължим модернизацията и инвестициите в армията, за да не превръщаме България в проблемна зона в областта на сигурността.
Контраадмирал Кирил Михайлов, командир на ВМС:
Нашата работа започва далеч преди първите пускове. За да могат да се случат те, през цялата нощ корабите са проверявали, разчиствали района, отклонявали са кораби, които са се насочвали към него, за да може да се проведе стрелбата, така както е планирана. За нас това е отлична възможност да работим съвместно с колегите ни от ВВС и СВ, и дава възможност за тренировка на нашите разчети, тъй като корабите на море също наблюдават мишените и тренират по тях, макар и без фактически пускове.
Генерал-майор Димитър Петров, командир на ВВС:
Бойните стрелби са изключително ценни за нас. Не само заради това, че екипажите имат възможност да работят с реално използване на въоръжение, и по този начин имат възможност за най-висока степен на реализъм в подготовката. Те са много ценни и поради това, че тук се отработва координацията и взаимодействието между видовете въоръжени сили, между структури от държавната администрация, които способстват да се види как ще работим в една реална обстановка.
Бригаден генерал Николай Караиванов, заместник-командир на Сухопътните войски:
Тези хора никога не са стреляли за по-малко от отличен, това беше очаквана победа. Няма начин да не си доволен, след като това е резултат от един дълъг труд. Безкрайни тренировки на сухо, на мокро…, за да видиш за няколко секунди едно поражение и да можеш да извикаш „Ура!“. Победата в условията на една невидима заплаха, каквато е пандемията, добива едно ново значение, сплотява колективите, дава им боен дух и спасява хората от депресия.
