Първа бойна стратосферна стрелба на С–200

Автор: Ивайло ПАШОВ

В летописа на Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) са записани стотици бойни стрелби, сред които и много премиерни. Една такава е първата бойна стрелба на най-далекобойния зенитно-ракетен комплекс (ЗРК) на България – С-200 „Вега”. Тя е дело на ракетчиците от в. ф. 34420 – Костинброд, което е в състава на бившата Първа зенитно-ракетна бригада (1 зрбр), а днес е част от наследилата я Първа зенитно-ракетна база. При хода й за първи път в историята на войските е обстреляна мишена, летяща на стратосферни височини. Наближаващата 60-годишнина на Базата (1 октомври) е повод да разкажем спомени на участници в нея. „Дългата ръка на българското ПВО” (както е известен родният ЗРК С-200) се появява у нас през 1984 г.

Доставката е предшествана от дълго изграждане на позицията и обучение на личен състав за новия ЗРК. „Курсът за усвояване на С-200 се проведе от 1 април до юни 1983 г. в учебен център в гр. Гатчина, близо до Ленинград (днес Санкт Петербург). Изпратен беше целият офицерски и сержантски състав на предварително сформираната група дивизиони заедно с представители на съответните структури на тогавашните зенитно-ракетна бригада (зрбр), 1-ва дивизия ПВО и Щаба на ПВО и ВВС“, разказва о.з. полковник Стефан Бозов. Той е сред първите офицери, изучавали и провели стрелби с комплекса, а по-късно е и дългогодишен командир на формированието, въоръжено с него.

След курса през 1983 г., българската група се завръща у нас и се включва активно в дострояването на позицията за С-200. След получаване на техниката на комплекса през април 1984 г. и разполагането й на позиция в района на гр. Костинброд разчетите започват подготовка за стрелби на полигона „Ашулук“ в бившия СССР. Първите пускове от комплекса са през септември 1984 г., като се провеждат от пълен боен разчет под командването на първия командир на формированието (групата дивизиони С-200) полковник Георги Жижанов. Стрелбите са едновременно учебни и за допуск до бойно дежурство на българския С-200. Двата огневи канала захващат една и съща цел на разстояние 160–180 км и я обстрелват с по една ЗУР, когато тя е на 120 км дистанция. Първият пуск дава старши лейтенант Ивайло Неделчев (сега о.з. полковник), а 2–3 секунди след него стреля и старши лейтенант Венцислав Бубичов. Те са офицери за пуск, съответно на първи и втори канал. Мишената е поразена на около 61 км от позицията. Общата оценка за действията на ракетчиците и за стрелбата е добър, което позволява включване на „Вега”-та в нашата система за ПВО. „На практика това бяха зачотни стрелби – за допуск, преди да застъпим в бойно дежурство. Такива се правят с всеки нов ЗРК, който постъпи на въоръжение или съставът му се преподготвя за друг комплекс.

Бойното дежурство започва след провеждане на реални стрелби. На тях през 1984 г. участвах заедно с тогавашния старши лейтенант Ваньо Славеев (по-късно бригаден генерал и командир на 1 зрбр). Бяхме старши техници, но имахме възможност да наблюдаваме стрелби на руски разчети извън кабините. На следващата стрелба на нашия С-200 двамата вече бяхме офицери за пуск. Аз на първия стрелкови канал на комплекса, той на втория” – разказва о.з. полковник Бозов. Втората стрелба, всъщност е и първата бойна за родния „Вега” Тя се провежда през април 1988 г. отново на „Ашулук“ под ръководството на командира на групата дивизиони С-200 полковник Венцислав Гутинов. „Непосредствено преди стрелбата руснаците започнаха да поставят нереални, изключително силни активни шумови смущения от апаратура, разположена във фургон на 10 м от радиолокатора за подсвет на целта (РПЦ). Нашите ракетчици реагират бързо и им казват това, но руснаците заявяват, че ако изключат смущенията, ще ги уволнят. Все пак накрая скланят на малък компромис и леко намаляват интензивността им срещу… куфарче с бренди „Слънчев бряг”. На фона на сложната радиоелектронна обстановка разчетите получават целеуказване за местоположението на мишената от командния пункт (КП) на групата дивизиони. За да се осигури по-голяма надеждност в откриването на целта, полковник Гутинов заповядва търсенето на мишената да се извършва в двата режима на РПЦ: от първи огневи канал – в „широк лъч“, а от втори огневи канал – в „тесен лъч“.

От огневия канал, работещ в „тесен лъч” (с офицер за пуск капитан Славеев), откриват и захващат мишената. През КП на групата дивизиони координатите на целта се предават автоматизирано на първия огневи канал, който също преминава в тесен лъч на излъчване, открива и захваща целта. Мишената е височинна, скоростна, на стратосферна височина, като двата огневи канала изстрелват по една зенитна управляема ракета по нея почти едновременно. В момента на пусковете тя е на разстояние 150 км, на височина 24 000 м и лети със скорост 700 м/с). Унищожена е успешно на дистанция около 80 км и височина 18 км. Оценката за представянето е отлична. „Виждаш един оранжев пламък. Земята се тресе, кабините подскачат. Когато ракетата излита, се усеща огромната й тяга. Нещо невероятно е!”, спомня си о.з. полк. Бозов. Командата за пуск се подава едновременно с два бутона, но ракетата не тръгва веднага, а след 2–2,5 дълги секунди, през които командата „пуск” достига до пусковата установка. Излитането на ЗУР се предшества от тътен и бучене и изведнъж стартовата площадка се изпълва с пушек, пепел и прах при задействането на стартовите ускорители. Вижда се как от облака се подава главата на ракетата и в следващия момент вече я няма.

С огромен оранжев пламък тя се издига нагоре със страхотна мощ. Малко преди да я изгубиш от погледа, забелязваш отделянето на стартовите двигатели, при което газовете рисуват в небето своеобразна роза“. Така описват стрелбата със С-200 ракетчиците ни и добавят, че след нея се виждат разместени бетонни блокове от облицовката на стартовата площадка. Картината допълва Димитър Вълков, който тогава е наборен войник – механик в Техническия дивизион на формированието и участник в стрелбата): „Видях как ракетата излита под идеална права наклонена линия. Пламъкът от стартовите двигатели беше с размер 3,5–4 дължини на самото изделие. На голяма височина се отделиха стартовите двигатели, малко преди това пламъкът от жълто-оранжев стана лилаво-бял, по това разбрахме, че заработи втората степен – двигателят с течно гориво. Малко след това чухме разрива на бойната глава, който отекна на няколко десетки километра от нас”.

Последният пуск е от „Ашулук“

Това е последната полигонна стрелба за нашия ЗРК С-200. След разпада на СССР тактическите учения със стрелби на ЗРВ зад граница са прекратени и пренесени на полигон Шабла. Неговите граници обаче са тесни за толкова далекобойно оръжие като „Вега”-та. Затова през годините два пъти са правени постъпки за стрелби на бившия полигон на Украйна в полуостров Крим на разменни начала.
Липсата на средства и инцидентът от 2001 г., при който украински разчет на „двестата”, опериращ оттам, свали руски Ту-154М с израелски пътници над Черно море, ги провалят. Украинците забраняват пусковете с комплекси от този тип, а по-късно Крим е анексиран от Русия.
Комплексът има имитационна апаратура, която затваря почти на 100 % цикъла на бойна подготовка. Тя позволи да се проиграват различни обстановки. Всичко от откриване, съпровождане и захващането на целите, през зареждане на ракети на пусковите и подготовката им за пуск се тренира напълно реално, по установения норматив. Единствено липсват „горещите” пускове.
За участниците в стрелбите със С-200 на „Ашулук“ това липсващо парче от пъзела на бойната подготовка е много важно. Защото реалните резултати, постигани на полигона, са видима и категорична оценка за труда на разчетите.