Заради незавършения интерконектор с Гърция не можем да вземаме повече от евтиното „синьо гориво“ от Азербайджан.
Природният газ в Европа е рекордно скъп, доставчиците са в паника дали ще имат достатъчни обеми от суровината за зимата, а главният вносител в ЕС – руската компания „Газпром“ не бърза да увеличава доставките. Тази ситуация, естествено, рефлектира и върху България. У нас газифицираните домакинства са много малко, но на газ работят топлофикационните дружества в големите градове, което означава, че ни чака скъпо отопление. Първосигналната реакция е за покачването на цената да бъдат обвинени правителството и Комисията по енергийно и водно регулиране, но истината е, че газовите котировки в България, а и във всички други европейски държави зависят преди всичко от международната пазарна конюнктура.
Скокът – от 5–6 евро за мегаватчас до 80 евро
Как стана така, че през лятото на миналата година цената на газа на европейските хъбове беше паднала до 5–6 евро за мегаватчас, а през тази седмица вече гони 80 евро?! Всичко започна от покачването на търсенето в Източна Азия през втората половина на миналата година, след като китайската икономика се отърси от коронавирусния шок. В този момент стана ясно, че пазарът на природен газ до голяма степен е станал глобален. Танкерите с втечнен газ мигом поеха към Китай, Япония и Южна Корея и от това пострадаха доставките за Европа. Миналата зима бе сравнително студена, а това повиши газовото търсене. През първото тримесечие на тази година потреблението в ЕС нарасна с 9% спрямо 2020 г., а през второто – с цели 25%. В същото време за първото полугодие на 2021-ва собственият газов добив на страните от ЕС, който и без това не е голям, падна с 10% по-ниско от същия период на 2020-а.
Недостигът
От пролетта на тази година недостигът на газ в европейските страни стана видим, а това тласкаше цените все по-нагоре. В този момент решаваща стана позицията на най-големия вносител на газ в Евросъюза – „Газпром“. Противно на всякаква логика при високи цени и голямо търсене руската компания не увеличи доставките. Тя изпълняваше своите дългосрочни договори с европейците, но отказа да резервира допълнителен капацитет за транзит през Украйна и почти спря да продава газ на площадките за електронна търговия в ЕС. Това усили паниката на пазара, защото, при условие че Източна Азия продължава да привлича с по-високи цени танкерите с втечнен газ, Европа нямаше на кого да разчита за покриване на създалия се дефицит. Вторият по големина доставчик за ЕС е Норвегия. Нейната държавна компания „Екуинор“ обяви, че ще увеличи продажбите в ЕС с 2 млрд. куб. м през тази година, но това е капка в морето – по-малко от 1% от вноса на Евросъюза.
За зла беда в станалата силно зависима от възобновяемите енергийни източници Европа в последно време не духа много вятър и перките на ветрогенераторите застинаха. Това засили натиска за по-интензивно използване на газовите централи за производство на ток. Някои държави започнаха да пускат отново вече затворени блокове на въглищни централи, но това твърдо гориво също поскъпна рязко.
Тънките сметки на „Газпром“
„Газпром“ дава мъгляви обяснения за липса на производствен капацитет да доставя повече газ в Европа, но експерти и политици подозират, че става дума за стратегическа игра на руския енергиен гигант. От доста години Русия следва своя план за заобикаляне на Украйна при доставките на газ за Европа. Сега той е напът да бъде реализиран. От началото на 2020 г. заработи газопроводът „Турски поток“, който прехвърля руската суровина в европейската част на Турция, а оттам – в България и Сърбия. През този месец се очаква окончателното завършване на компресорните станции за продължението на „Турски поток“ на българска територия, което означава, че поне на теория той може да бъде задействан на пълна мощност. Преди броени дни „Газпром“ обяви, че вече е завършено и строителството на дългоочаквания газопровод „Северен поток-2“ с маршрут Русия–Балтийско море–Германия. Сега трябва да бъдат преодолени някои регулаторни пречки, за да бъде пуснато това съоръжение в действие.
Нагнетявайки напрежението на европейския газов пазар, руснаците намекват, че Еврокомисията не бива да следва толкова стриктно изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС и да позволи „Турски поток“ и „Северен поток-2“ да работят с пълния си капацитет. Поне за „Северен поток-2“ това обаче едва ли ще се случи, защото Съдът на ЕС в Люксембург вече реши, че само 50% от този газопровод могат да бъдат запълвани със суровина на „Газпром“, останалата половина от капацитета трябва да остане свободна за други доставчици.
България – вече с два източника на газ
Де е България в тази драматична ситуация на европейските газови пазари? От началото на тази година нашата страна вече получава газ по дългосрочни договори от два различни източника – „Газпром“ и Азербайджан. Цената на руския газ бе предоговорена от „Булгаргаз“ през март миналата година и 70% от нея вече зависят от котировките на европейските хъбове, а 30% – от стойността на нефта, или по-точно, от кошница от нефтопродукти. Преди година и половина се радвахме, че вече ще плащаме по-евтино за руския газ, но ето, че сега пазарната конюнктура ни изигра лоша шега. Цената на суровината от „Газпром“ лети нагоре заедно с тази от европейските хъбове. Но поне на теория това донякъде може да бъде компенсирано, защото за азербайджанския газ сме договорили обвързване с нефта, а не с хъбовете. При това меродавна е не цената на петрола от днес, а тази от преди 6–9 месеца, която беше по-ниска. Така се стигна до интересна ситуация – през тази година азербайджанският газ излиза на България поне 2 пъти по-евтино от руския. Догодина може да е съвсем различно, но сега е така!
И тук опираме до обемите, които България получава, съответно от Русия и от Азербайджан. При потребление от около 3–3,5 млрд. куб. м годишно „Булгаргаз“ трябва задължително да купува поне 2,6 млрд. от „Газпром“, така е по договора, изтичащ в края на 2022 г. А от Азербайджан сме спазарили по 1 млрд. куб. м на година. Да, но интерконекторът с Гърция, по който трябва да минава азербайджанската суровина, още не е готов. А и добивът от азербайджанското находище „Шах Дениз-2“ още не е достигнал максималната си стойност, така че и доставчикът май не е в състояние поне през тази година да изпълни ангажимента си към трите европейски държави, с които има договор – Италия, Гърция и България. В тази ситуация „Булгаргаз“ и консорциумът „Шах Дениз-2“ си стиснаха ръцете за анекс към договора, който предвиждаше за първите 9 месеца на тази година нашата страна да получи само 225 млн. куб. м по алтернативен маршрут, минаващ през Кулата–Сидорокастро на българско-гръцката граница. Идеята бе, че от 1 октомври интерконекторът Гърция–България ще заработи и „Булгаргаз“ ще може да взема пълния обем азербайджански газ, както е по договор. Да, ама не! Пускането в експлоатация на интерконектора сега се отлага за средата на 2022 г., дотогава България ще получава намалени обеми евтин азербайджански газ и ще ползва резервния маршрут.
Изпуснатата златна възможност
Данните, идващи от Баку, обаче показват, че през първата половина на тази година „Булгаргаз“ не получава дори и намалените след анекса към договора обеми азербайджански газ. Оправданието на нашата газова компания е, че сега използваният алтернативен маршрут има ограничен капацитет. Мнозина експерти обаче обвиняват ръководството на „Булгаргаз“, че не участва в търговете за свободен капацитет на гръцкия пункт Неа Месемвриа, откъдето газът поема към България. Кой крив, кой прав е трудно да се разбере, но фактът си остава – нашата страна изпуска златна възможност да взема повече от евтината азербайджанска суровина и по този начин да натисне надолу цената на газовия микс, използван в България.
Сега всички търговци на газ в Европа гледат към дългосрочната метеорологична прогноза. Още една студена зима ще усили недостига и паниката на газовите пазари. Възможно е обаче успокояването на цените да започне още преди края на тази година. Ясно е, че газовият пазар е цикличен, котировките не вървят само в една посока. А за България остава поуката – два източника на газ са по-добре от един, но, при условие че обемите от втория не са символични.
