На 7 октомври 1959 г. руският космически апарат Е-2А „Луна 3“ първи заснема тъмната страна на Луната.
Той е проектиран и изработен от конструкторското бюро на Сергей Корольов. Изстрелването се състои на 4 октомври след полунощ от космодрума в Байконур, СССР. Траекторията на апарата минава през Северния полюс, след което е насочен към Луната. За първи път по време на мисията е използвана „помощта на гравитацията“. Това е маневра, при която се използва гравитацията на много по-голямото космическо тяло, за да се промени траекторията на движение на апарата в желаната посока. Така по време на своя полет, „Луна 3“ захожда към далечната страна на Луната от юг към север, променяйки своята траектория с курс обратно към Земята. Изчисленията и тестовете на самата маневра са извършени от учени от Математическия институт „В. А. Стеклов“ в Москва под ръководството на академик Мстислав Келдиш.
Движейки се близо до Луната, на 7 октомври фотоклетката на „Луна 3“ засича слънчевата светлина, която пада върху далечната й страна и започва процеса на фотографиране, който трае около 40 мин. Направени са общо 29 снимки, обхващащи към 70% от „тъмната страна“ на Луната. Системата за заснемане „Енисей-2“ включва двулентова камера „АФА-E1”, скенер и устройство за преработка на филми. След направата на снимките устройството прибира филма във вътрешността на апарата и го промива. Цялостната система е разработена от П. Ф. Братславец и И. А. Роселевич при Ленинградския научен институт за телевизионно предаване. При преминаването си в близост до Земята, космическият апарат успява да изпрати общо 17 снимки. Последния контакт с него е осъществен на 22 октомври 1959 г.
Източник: pan.bg
