Информационен център на Министерство на oтбраната

Белград и Прищина се споразумяха. Защо тогава беше целият театър на границата?

Когато подобна сцена се разиграе на границата между Косово и Сърбия, човек винаги се пита това съвпадение ли е с предстоящо голямо международно събитие, или е закономерност. Защото, винаги когато на политическия хоризонт се зададе важен форум, на който като тема са отношенията между Прищина и Белград, нещо се случва в двустранните им връзки. Такова, че да вдигне напрежението не само между тях, ами и да изостри вниманието на непосредствените съседи, като България, а и на съответните институции в по-широк мащаб. Не е важно да има някакъв сериозен повод, даже като правило в такива случаи поводите са незначителни или провокативно използвани. Като този, който преди няколко дни изостри положението между Косово и Сърбия на границата, та

и двете страни вкараха в действие повече униформи и оръжие

отколкото ситуацията изискваше. Да не говорим за заканите и изявленията на политиците и държавниците от двете страни, които допълнително наляха масло в огъня като част от сценария, който закара на граничните пунктове Ярине и Бърняк камери и микрофони от цял свят. Познавам тези места като кореспондент на БНТ и затова ми беше ясно разположението на силите от двете страни на граничната линия. Впрочем за Прищина това е междудържавна граница със Сърбия, а за Белград – само административна линия с бившата провинция, която от 17 февруари 2008 г. се провъзгласи за суверенна и независима държава.

А поводи за напрежение има колкото искате

Този път – решението на косовските власти да сменят регистрационните номера на влизащите в Косово сръбски автомобили с временни табели, докато са на територията на новата държава. Е, срещу символичните 5 евро за „операцията”. Мярката бе обявена като реципрочна, защото вече 12–13 години всички автомобили с косовска регистрация на територията на Сърбия сменят регистрационните си табели с местни. Ако изобщо ги пуснат да влязат. В Белград виждат в косовските регистрационни табели символ на независимостта и суверенитета на Косово, на неговата държавност. Която позиция Белград не може да приеме, защото това би била малка, но важна крачка към  признаване на независимостта на бившата му провинция. Някакви си табели на автомобилите, какво толкова, но когато официалната ти държавна позиция е за непризнаване на косовския суверенитет, нямаш право да пропускаш и най-малките детайли. В Северна Македония виждаш на всяка крачка автомобили с косовска регистрация, но в Скопие нямат този проблем – там признаха независимостта на новата съседна държава, макар и с малко закъснение, но

признаха Прищина за огромно неудоволствие на Белград

Пък и на Атина, която заедно с още 4 членки на ЕС – Кипър, Румъния, Словакия и Испания, все още не са признали независимостта на Косово. Всяка от тях по свои собствени съображения.

       И понеже част от автомобилите и водачите им не пожелаха да сменят табели и защото това стана причина за напрежение на границата и колони от чакащи автомобили от Прищина решиха да изпратят там своите специални полицейски части. Аргументът – да помогнат на граничната и митническата администрация да изпълнят заповедта за смяната на табелите без напрежение в трафика и свободното движение на хората. Е, за премиера на Косово Курти това бе важно, защото утвърждаваше суверенитета над цялата територия на държавата. Униформените обаче подействаха на местните сърби в северната част на Косово като „червено на бик”, защото според договореност между Прищина и Белград от 2013 г. въоръжени представители на властите в Косово нямат право да действат на територията на четирите общини, населени предимно със сърби, които според същото споразумение трябваше да получат някаква форма на полуавтономия от централните власти в Прищина и да гарантират сами сигурността си. Тази част от споразумението още не е доведена докрай. Което дава повод на президента на Сърбия Александър Вучич и на други представители от Белград винаги да го вадят от ръкава като аргумент за несериозността на косовските власти при изпълнение на двустранните договорености. Това изискване – да няма въоръжени представители на косовските власти по границата, също се съдържа в договореностите. На граничните пунктове може да има само гранична полиция и митническа администрация, но въоръжени лица, и то от специалните косовски полицейски сили – не! Като добавим към това и традиционния протестен потенциал на местните сърби, умело подържан и стимулиран от Белград, който избухва при всеки знак от Север, или при всяко внушение, че са застрашени правата на хората, ще получим картината, която се разигра в края на септември.

И стана тя, каквато стана. Дай му на опитния манипулатор Вучич точно такива ситуации, в които да разгърне пропагандния потенциал на цялата си държава. Гарнизоните на сръбската армия в близост до границата бяха приведени в бойна готовност, бронирани машини и хеликоптери бяха изпратени на мястото, даже изтребители МиГ прелетяха над „терена”. Руският посланик Александър Боцан-Харченко и военният му аташе бяха заведени на границата, а телевизионните камери старателно показваха бягащи към Сърбия хора между бронираните коли, паркирани на шосето…

В телевизионна емисия у нас в разговор за положението и напрежението между Белград и Прищина колегата попита: „Ще се сбият ли?”. „Не бой се, няма, скоро всичко ще се успокои”, му отговорих. „Тогава защо го правят?”.

Как защо – първо, да продължат двустранното напрежение в зоната на ниската интензивност със спорадични прояви като тази. Второ, да поддържат изострено вниманието на международните институции към това, че там все още има работа за вършене за окончателното нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Трето,

да актуализират този нерешен въпрос на регионалните сигурност

и стабилност преди срещата на ЕС и страните от Западните Балкани, която се проведе в рамките на словенското председателство. Аз бих добавил и още една причина – укрепване на личните позиции на новия премиер на Косово Албин Курти преди следващите срещи с президента Вучич за нормализиране на отношенията.

Същият мотив, само че в много по-голяма степен се отнася и за самия Вучич, който, нямайте съмнение в това, е далеч по-опитен и обигран в политическата демагогия от Курти. Ако вземем и анализираме изказванията на сръбския президент само през дните на напрежение на граничните пунктове, ще останем учудени, но и професионално задоволени от това, да разберем колко умело той използва ситуацията да укрепи образа си на защитник на правата на сърбите независимо къде живеят те и да представи косовските политици като единствени виновници за случилото се. Дали това ни харесва, или не, е друг въпрос. Това е факт и той трябва да се признае на „новия Слободан Милошевич”, както някои го наричат.

И точно когато напрежението достигна своя връх, се оказа, че решение е намерено. По дипломатически път, на среща в Брюксел между постоянните преговарящи от страна на Прищина и на Белград под патронажа на специалния представител на ЕС словака Мирослав Лайчак. Специалните полицейски сили на Косово се изтеглиха от района, сърбите от другата страна на границата прибраха военните си в казармите, силите на КФОР заеха местата на косовските си колеги – те имат право на това, дори са задължени да го правят.

Регистрационните табели на сръбските автомобили няма да бъдат сваляни, а върху тях ще бъдат налагани временни стикери, страните се договориха да създадат работни комисии да изчистят тези проблеми. От Белград Урсула фон дер Лайен  поздрави споразумението и подписа договор с Вучич за предоставяне на средства за изграждане на скоростната жп линия от Нови Сад към южната граница със Северна Македония. Свободата на движение бе гарантирана, местните сърби се прибраха по домовете си.

До следващия път, разбира се.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top