Информационен център на Министерство на oтбраната

За седми път ще избираме президент

Най-много са кандидатите през тази година, най-малко – през 2006-а.

На 14 ноември т.г. българите за седми път ще избират своя президент в пряк вот. За участие в изборите за държавен глава са се регистрирали рекорден брой кандидати – 23. В сряда бе изтеглен жребият за техните номера в списъка, който ще видим в избирателните секции. Сред кандидатите, на които социолозите дават най-големи шансове, действащият държавен глава Румен Радев е с номер 6, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков – с 15, Лозан Панов – с 19. В борбата за президентски пост се включват и други интересни имена като журналистът и историк Горан Благоев, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, Волен Сидеров от партия „Атака“, бившият вицепремиер Валери Симеонов, певицата Луна Йорданова, емблематичният Йоло Денев, който е участвал и на първите президентски избори през 1992 г.

До пролетта на 1990 г. държавен глава на страната формално е председателят на Държавния съвет. На 17 ноември 1989 г. тази длъжност е заета от Петър Младенов. През април 1990 г. с промяна в Конституцията се въвежда постът председател (президент) на страната. Петър Младенов е избран и на този пост с пълно единодушие, но много скоро е принуден да подаде оставка, след като става ясно, че по време на протестна демонстрация пред Народното събрание той е изрекъл фразата „по-добре танковете да дойдат“. Междувременно в България са проведени избори за Велико народно събрание и именно то трябва да определи наследника на Петър Младенов на поста председател (президент) на републиката. По това време в парламента има две основни сили – БСП, която издига кандидатурата на Чавдар Кюранов, и СДС, който предлага д-р Петър Дертлиев. Скоро става ясно, че нито един от кандидатите не може да събере нужното мнозинство от две трети и започват преговори за търсене на компромис. Първоначалните кандидатури са оттеглени и на 1 август 1990 г. за председател (президент) е избран лидерът на СДС Желю Желев, а за негов заместник – генерал Атанас Семерджиев от БСП.

Преки президентски избори в България

Приетата през 1991 г. нова Конституция на Република България постановява президентът да бъде избиран на пряк вот от всички гласоподаватели. Първите преки президентски избори се провеждат през януари 1992 г. По това време страната бе обхваната от небивала политическа активност, в обществото се водеха остри спорове, провеждаха се митинги и събрания. Това предопредели и масовото участие в президентския вот – в него се включиха

над три четвърти от регистрираните избиратели

Кандидатите за държавен глава бяха цели 22-ма – рекорд, неподобрен и до сега. Паметен ще остане и първият в нашата история телевизионен дебат между двамата основни претенденти за президентския пост – Желю Желев от СДС и Велко Вълканов, излъчен от БСП. Двамата се познаваха от доста отдавна, но Желев се стремеше да спазва дистанция и се обръщаше към опонента си с почтителното „вие, г-н Вълканов“. В един момент обаче бе шокиран от фамилиарното поведение на Вълканов, който възкликна: „Абе, Желю, ти турчин с фес ли си?“. В крайна сметка след оспорвана битка Желю Желев стана първият български държавен глава, избран с пряк народен вот.

Конституцията предвижда възможност за

максимум два мандата на президента

но през 1996 г. Желю Желев не се кандидатира за преизбиране, защото загуби предварителния вътрешен вот в СДС. Така кандидат на тази формация стана Петър Стоянов, който на президентските избори през есента на 1996 г. успя да надделее убедително над своя основен съперник Иван Маразов, подкрепен от БСП.

Преди президентските избори през 2001 г. се случва една политическа драма, която впоследствие променя цялостния политически пейзаж в страната. Намерение да се кандидатира за държавен глава заявява бившият цар на България Симеон Сакскобургготски, който по това време живее в Испания. В Конституцията обаче е записано, че президент може да бъде само този български гражданин, който е живял в страната през последните пет години. Отправено е питане към Конституционния съд за допустимостта на кандидатурата на бившия цар. Със 7 на 5 гласа съдът решава, че Сакскобургготски не отговаря на това условие. Тогава бившият монарх се преориентира към участие в парламентарния вот, печели го и става министър-председател. Президентските избори през есента на 2001 г.

завършват с голяма изненада

Социологическите проучвания сочат почти безпроблемно преизбиране на действащия държавен глава Петър Стоянов, но в крайна сметка той е победен от лидера на БСП Георги Първанов. Пет години по-късно Първанов печели втори мандат, като на втория тур постига рекорден засега резултат, с който е избиран държавният глава – почти 76% от гласовете.

След като на президентските избори през 2001 и 2016 г. има само по 6–7 кандидати, на вотовете през 2011 и 2016 г. има бум на желаещите – по 21. През 2011 г. печели Росен Плевнелиев след доста оспорвана битка с Ивайло Калфин, а през 2016-а – Румен Радев с голяма преднина пред Цецка Цачева. Вотът през есента на 2016 г. за пръв път е съчетан и с референдум по въпроси за политическата и избирателната система в страната. Припомняме, че на 14 ноември гласуването също ще бъде двойно – за президент и за парламент.

И наши хора в битката за „Дондуков“ 2

Запасни и действащи военнослужещи от Българската армия и бивши кадри на Информационния център на Министерството на отбраната също се включват в кандидат-президентската надпревара през тази година. Действащият държавен глава Румен Радев, който се бори за преизбиране, е генерал-майор от запаса, до август 2016 г. бе командир на ВВС. Полковник Невяна Митева от МО, която е кандидат за вицепрезидент на проф. Анастас Герджиков, може да остане действащ военнослужещ и по време на избирателната кампания, защото е издигната от Инициативен комитет, а не от партия.

Бивш кадър на Военния телевизионен канал също е кандидат за президент. Това е журналистката Цвета Кирилова, издигната от инициативен комитет. Румен Радев и Невяна Митева са завършили Военната академия „Г. С. Раковски“, а Цвета Кирилова в момента учи там по специалността „Национална сигурност и отбрана“. Кандидат за вицепрезидент от ВМРО в двойка с доц. Милен Михов е нашата доскорошна колежка Мария Цветкова, която до май т.г. бе заместник-директор по художествено-творческата част на Информационния център на МО.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top