Информационен център на Министерство на oтбраната

Салон за красота остана последен оазис на свободата за жените в Кабул

Салон за красота остана последен оазис на свободата за жените в Кабул

Това място е сред последните в Кабул, където жените могат да се събират извън жилищата си – кътче, в което цари свобода и дори фриволност, в което още са позволени всякакви лудории. Въпреки заплахите на талибаните Мохадеса е решила да не затваря своя салон за красота.

Клиентките й, докарани с коли, се промушват през вратичка в дискретната фасада, всички реклами по която са замазани с бяла боя.

Щом се озове зад тежката завеса от виолетово кадифе, всяка зарязва в ъгъла своя хиджаб, никаб или абая.

И талибанските патрули – едва на метри оттам, сякаш остават вече в друг някакъв свят.

Сред шумотевицата от сешоарите, обгърнати от аромата на лаковете за нокти и коси, цяло ято жени с клинове, топове без ръкави или с вечерни рокли се въртят и гласят под благосклонния поглед на Мохадеса, стопанката на заведението.

Трийсет и две годишната бизнес дама с дълга пригладена коса и вежди, оформени като на Ким Кардашиян, не е могла да се примири и да затвори. Нито да изостави в беда двайсетината момичета, работещи за нея.

“Не искаме да се откажем от любимата си работа. И афганистанското общество повече отвсякога има нужда жените да работят. Много от служителките тук хранят семейства”, обяснява тя пред АФП.

“Харам”

===========

По време на предишното талибанско управление (1996-2001 г.) салоните за красота бяха забранени и покажат ли се лакирани нокти изпод бурката на някоя жена, имаше опасност да й ампутират пръстите.

Откакто се завърнаха на власт в средата на август, фундаменталистите заявяват, че са се “модернизирали”. Което не попречи някои талибани да заявят по телевизията, че парфюмите и тракането на високите токчета се смятат за “харам” (забранени).

Два месеца по-късно обаче има известна неяснота относно съдържанието и прилагането на религиозните им разпоредби.

И Мохадеса предпазливо се възползва от тази пауза, но също като мнозина се опасява от внезапно втвърдяване на мерките.

“Ще ви кажа, че всяко момиче се страхува, идвайки на работа, особено когато отваряме салона”, доверява тя.

Тази сутрин, в един предпразничен ден, трийсетина клиентки са дошли да се разхубавят за предстояща сватбена вечер, която ще протече, както вече се случва, в строго разделение между мъже и жени.

Фархунда – сестра на една от булките и преподавател по английски, съзерцава постигнатия резултат.

Доволна ли е? “Това е първото ми истинско излизане от края на август”, радва се тя.

Едното й око е неподвижно под дебелия слой сенки.

“Изгубих лявото си око при нападение на талибаните срещу моето училище. Мога да кажа много неща за тях, но днес е тържествен ден, да не говорим за това”, отсича тя.

“Нито сини, нито черни”

=========================

Всяко раздвижване на входната завеса поставя жените нащрек.

Но в това последно място от този род никоя от дошлите афганистанки не си отказва да изрази възможно най-силно своята женственост.

Фризурите: косите се удължават с допълнителни кичури и подреждат в свръхсложни шиньони, украсени с пищна бижутерия.

Гримът: колкото повече, толкова по-добре – силно покривен фон дьо тен, главозамайващи изкуствени мигли, пайети и кристали, устни във формата на сърце и накрая пудра за ефект “порцеланова кукла”.

“Вярвам в съпротивата”, споделя Маруа (името е променено), дребно момиче на 22 години. Тук си е направила бунтарска прическа, която оголва ушите й, надупчени с обици тук и там.

“Ние не сме народ, който носи бурки, били те сини или черни”, заявява твърдо младата жена, пристрастена към модата и току-що завършила обучение по моден дизайн в Индия.

“В Афганистан имаме толкова фина мода, толкова красива, толкова пъстроцветна (. . .), а сега сме вече само призраци”, разочаровано казва тя. Наложило й се е да спре замисленото създаване на първото училище по мода в страната.

“По ирански”

==============

При все че бурките отдавна са повсеместно облекло в някои афганистански провинции, жените в Кабул не си падат много по тях.

Повечето носят вече дълга черна дреха, наречена абая. Често обаче млади жени още се осмеляват да облекат по-къса туника или цветно палто.

Колкото до покривалото, нерядко жените още си го слагат “по ирански”, оставяйки непокрити лицето и предния край на косата.

Дрехите не са толкова важни, размишлява поетично настроената млада дизайнерка: “Жената дължи цялата си красота главно на своята усмивка. И ако тя изчезне, спасение вече няма”.

Между редките си, пълни с очарование отбивания в салона Маруа, както казва, “очаква чудо”, за да поднови плановете си. Фархунда мисли само как да се върне към преподаването.

А Мохадеса се страхува за живота си.

На екранчето на телефона си тя показва пред АФП заплашително писмо на бланка на талибанското министерство на добродетелта и борбата с порока, получено по думите й в салона.

“Освен ако дойдат да ми сложат нож на гърлото, смятам да продължа, оставаме тук”, казва в отговор Мохадеса.

Източник: bta.bg

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top