Информационен център на Министерство на oтбраната

За пътя на кръвта, която дарява живот. Буквално

Рекордно безвъзмездно кръводаряване в Центъра по трансфузионна хематология на ВМА, половината дарители са военнослужещи.

Когато през септември рекорден брой кръводарители, около 800, сред които 442 военнослужещи, безвъзмездно и доброволно се отзоваха от различни военни формирования (Белене, Казанлък, Асеновград, Ямбол, Стара Загора, Сливен, Карлово и Пловдив), това беше прието като пик в кампанията „Бъди един от нас! Дари кръв – спаси живот!”. Това е пик в почти 30-годишната история на военния кръвен център, коментира ръководителят на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА проф. д-р Румен Попов. А помощта на униформените е незаменима в мисията на Кръвния център да подсигурява необходимите количества кръв и кръвни продукти за пациентите на ВМА, казва той, повечето от тях са и дългогодишни дарители.   

Когато миналата година кръводарителите са със 150 по-малко месечно, в Центъра го приемат като „таван” в доброволното кръводаряване. Защото наред с COVID случаите продължава и лечението на тежките политравми, многото сложни операции, тежките терапевтични случаи във вътрешните клиники. И всичко това изисква огромен ресурс от кръв и кръвни продукти, който лекарите, медицинските сестри и лаборантите в Центъра се стремят да имат. Затова ги радва фактът, че хората даряват кръв,

това благородно и хуманно донорство

Затова уважават и хуманния жест на толкова дарители, включително военнослужещите, които буквално спасяват човешки живот. Надеждата е септемврийският пик от кръводарители да се запази. И призивът да се дарява кръв да достигне до всеки здрав български гражданин на възраст от 18 до 65 г. и да се дарява кръв редовно.

Добре свършената работа по отношение на разясняването на важността на доброволното и безвъзмездното кръводаряване обаче не се върши предните дни преди кръводаряването един-два пъти в годината. То е постоянен процес и кампаниите не вършат работа и не гарантират лечението на пациентите. Да, даряват хора, склонни на такъв хуманен жест, но те трябва и да бъдат запознавани с важността на проблема с кръводаряването, защото няма друг начин да съществуват националните ни трансфузионна сигурност и здравеопазване. Трябва да се дарява кръв, друг начин няма, казва проф. Попов. Веригата минава през медиците от военните поделения, които провеждат агитацията за доброволно и безвъзмездно кръводаряване сред военнослужещите. „Това постигнахме съвместно, след като армията стана професионална и изведнъж се получи голям срив в кръводаряването”, връща се назад проф. Попов. Тогава започва нелека съвместна работа на медиците във ВМА и лекарите във военните части. И днес огромна част от българските военнослужещи даряват доброволно и безвъзмездно кръв.

Това е главното. Но

то е краят на изминат преди това дълъг път:

от провеждането на кръводаряването през обработката на кръвта, изследването й – имунохематологична и вирусологична диагностика, трансмисията на кръвно преносими инфекции. Така се гарантира качеството й, а некачествената се унищожава. Етикетират се кръвта и кръвните продукти, следи се правилното им съхраняване и в края – експедицията им към съответния пациент.

А консултациите по отношение на лечението с кръв и кръвни продукти са всекидневие. И не само за пациентите с COVID инфекция, а и за хоспитализирани пациенти в клиниките на ВМА, когато се избира правилният биопродукт в точната терапевтична доза. Защото лечението с рековалесцентна плазма е само малка част от работата на медиците в Центъра. То само освети по-ярко дейността им, когато се наложи те да работят в нещо ново, концентрирано, и под голямо напрежение в съревнование с връхлитащата пандемия. И се справихме добре, казва с гордост проф. Попов. Въпреки че дълго време вирусът поставяше капани пред медиците. Сега ВМА разполага с необходимите количества рековалесцентна плазма за пациентите си.

Но основното в това всекидневие си остава кръводаряването. Заедно с огромния труд на лекари, медицински сестри и лаборанти в Кръвния център.

Проф. Попов следи с интерес засега плахите

опити за обобщаване на лечението с рековалесцентна плазма

с всичките „да” и „не” по отношение на терапевтичното поведение. Следи научната литература за практиката и поведението спрямо кръводарителите преди, по време и след кръводаряване, диагностиката и съхранението на кръвта, новите методи за криоконсервиране, поведението за съхранението на цяла кръв, както и на хемопоетични стволови клетки от периферна кръв при трансплантация при определени пациенти. Отбелязва научен труд на колега в специализираната болница за лечение на хематологични заболявания на тема именно криоконсервиране на хемопоетичните стволови клетки (с доказан добър терапевтичен ефект при размразяване поне до след 6 г.). Интереса му предизвиква и докторската работа на началника на Tрансфузионния център във Варна за поведението на трансфузионните центрове по време на кризи. Мечтае за времето, когато вече няма толкова да се говори за лечението с рековалесцентна плазма, а ще се изтъкват другите акценти в работата на трансфузионните центрове. Е, след като отмине COVID бурята…

Защото много важно е именно спечелването на хората за мисията да се кръводарява. При професионално поведение към тях преди, по време и след кръводаряването няма да има проблем те да се връщат към даряването на кръв. Точно тук могат да се отработят още детайли, казва проф. Попов. Както и в преработката на кръвта, в използването на нови режими за центрофугиране при подготовка на съответен биопродукт, като прясно замразена плазма, тромбоцитни и ретроцитни концентрати – дейност в бокса за обработка на цялостна кръв. Времето и начинът на съхранение на биопродуктите предопределя да не отиде на халос целият труд по веригата на кръвта и кръвните продукти.

Правилният избор на лечение с кръвните продукти

е финалът на помощта на специалистите от Кръвния център към колегите им клиницисти. Специална страница в работата на Центъра са първоначалното поемане на пациентите с биопродукти, лечението на хематологично болните с тромбоцитни концентрати, включително намирането на точния дарител, както и осигуряването с биопродукти на всяка чернодробна трансплантация, за да работят спокойно хирурзите и анестезиолозите, а и на следоперативния период. Това всекидневие не се е променяло независимо от връхлитането на пандемията в дневния ред на медиците и от ВМА. Защото това е болницата, в която се извършват изключително сложни хирургични операции и лечението е на нивото на европейската и световната медицина – реанимацията, интензивната терапия, клиниката по гастроентерология и хематология. Зад тях винаги плътно стои работата на медиците от Кръвния център на ВМА.

Питаме проф. Попов защо все още има търговия с кръв, въпросът, който задават хората. Това не е проблем на трансфузионните центрове, то е проблем на обществото, отговаря той. И повтаря решението: Всеки здрав гражданин да дарява кръв в трансфузионните центрове, за да помага. Нарича се национално отговорно поведение…

Пандемията катализира медицината

Специалистите обаче работят по определени научни теми, които COVID пандемията повдига. Те се споделят по време на първата научна конференция по трансфузионна хематология преди месец във Варна. Там се представят опитът на ВМА в работата с доброволни и безвъзмездни кръводарители, опитът по отношение на вирусологичната и имунохематологичната диагностика на кръв и кръвни продукти. Центърът на ВМА участва активно в организирането на конференцията, а проф. д-р Румен Попов ръководи работата й като председател на УС на Научното дружество по трансфузионна хематология у нас. Специалистите споделят опита на трансфузионните центрове в страната. А в научното събитие участват и много млади специалисти. Отделна сесия се посвещава на подготовката на рековалесцентна плазма за лечение на COVID пациенти – най-трудният момент на дейността на трансфузионните центрове през изминалите 2 години. Освен тази подготовка дейността е насочена и към лечението с кръв и кръвни продукти.

Виж Още

БЪДИ ВОЙНИК

Последни Новини

Вестник Българска Армия

Руслан Мъйнов – Драва

Архив

Scroll to Top